Владимир Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Луков
Роден: 2 юни 1949
с. Ценово, област Русе, България

Владимир Луков е български поет. Член на Съюза на свободните писатели в България.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 2 юни 1949 година в село Ценово, Русенско. Потомък е на фамилията Чипови от с. Пътеле, Егейска Македония. В режим на работа завършва Училище за трудови резерви по кожарство в гр. Габрово, Вечерна гимназия „Захари Стоянов“ – гр. Русе и Софийски университетСв. Климент Охридски“, специалности география и философия. От дете изкарва прехраната си. Две лета е ратай в махала Долни Дупини, Тревненски Балкан. Други две лета работи съответно в консервна фабрика – гр. Бяла, област Русе и в ТКЗС – с. Ценово, Русенско. През лятото на 1965 г. участва като бригадир в строителството на пътя Габрово – Трявна. После шест години работи в кожарски завод – гр. Русе. От 1974 г. е учител в родното си село. От 1981 г. е специалист по управление на образованието в Окръжен съвет за народна просвета и Окръжен комитет на БКП - Русе. Напуска същият град през ноември 1987 г. по политически причини. Уличен е там в „четене на немарксическа литература и участие в неформални групи с нездрави философски и идейно-естетически възгледи“. От 1987 г. до 2012 г. работи като старши преподавател по география и философия в Технически университет – София, филиал Професионална гимназия по компютърни технологии и системи (УКТЦ), Правец. Междувременно в гр. Правец е избиран два мандата за общински съветник – с листата на Клубовете за гласност и демокрация и с листата на Евролевицата. През първия мандат е заместник председател, а през втория (1999 – 2003) – председател на Общинския съвет.

Творчество[редактиране | edit source]

Пише и публикува стихове от 1969 г. Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство, вестник и алманах „Светлоструй”. Представен е като поет в множество поетически сборници и антологии. Има публикувани стихотворения в македонски и френски литературни списания. Пише и проза. Автор е и на научни статии и приложни разработки в областта на образованието. Негови поетични книги се намират в едни от най-големите библиотеки в света - Харвардската университетска библиотека и библиотеката на Конгреса в САЩ.

Библиография[редактиране | edit source]

Стихосбирки
  • „Човекът с протези” (1992)
  • „Съгледвачът” (1993)
  • „Безбожни въплъщения” (1999)
  • „Пролом” (2001)
  • „Сверка на сетивата” (2005)
  • „Провидения“ (Скопие, 2006, ИК "Макавей", поредица "Балкански писатели").
  • "Следи от вятър" (2007)
  • "Зраци" (2009)
  • "Фибри от безкрая" (2011)
Други книги
  • „Формиране на научно-техническо и технологично мислене у подрастващото поколение“ (Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, Русе, 1987)
  • "Бог, народ, личност, народ, Бог - българският изход" (публицистика, авторско издание, 2002)
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том I. Книга за (не)послушници), 2012 г.
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том II. Книга за (не)удачници), 2014 г.

Награди[редактиране | edit source]

  • Грамота и значка на Министерството на образованието „ За педагогическо майсторство“ , 1981 г.
  • Две награди с медал и значка – за развитието на образователното дело в Русенска област, 1984 и 1985 г.
  • Почетна грамота и награда на ССП „Народни будители 2006" – за поетичната книга „Сверка на сетивата“
  • Награда за цялостно творчество „Златното клонче“ (2012) на сайта artnovini.com
  • Почетна грамота и награда на ССП „Народни будители 2012" – за книгата „Мястото, откъдето започва безкраят“ и за цялостно творчество
  • Звание на Съюза на свободните писатели "Народен будител -2014" - за книгата "Мястото, откъдето започва безкраят", том втори: Книга за (не)удачници, 2014 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]