Владимир Петляков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Петляков
руски авиоконструктор
Роден
с. Самбек, уезд Ростов на Дон, Руска империя
Починал
12 януари 1942 г. (50 г.)
край гр. Арзамас, СССР
ПогребанКазан, Русия

Учил вМосковски държавен технически университет „Бауман“
Техника
ОбластАвиоинженерство
Владимир Петляков в Общомедия

Владимир Михайлович Петляков е съветски авиоконструктор, под чието ръководство е създаден най-тежкия съветски бомбардировач през Втората световна война Пе-8 и главен конструктор на най-масовия съветски фронтови бомбардировач от тези години Пе-2.

В. Петляков е роден на 27 (15 юни стар стил) юни 1891 г. в село Самбек в уезда Ростов на Дон. Той е второто от общо пет деца в семейството на еснафа Михаил Иванович Петляков и Мария Евсеевна.

Скоро след раждането му семейството се преселва в Москва, но там през 1896 г. бащата М. Петляков се простудява и умира и семейството се преселва в Таганрог при дядото по майка на бъдещия авиоконструктор. Там, през 1902 г., В. Петляков завършва енорийско училище и се записва в Таганрогското средно техническо училище, което завършва през 1911 г. и заминава за Москва, където кандидатства в Императорското Московско техническо училище. Приет е във Факултета по механика, но скоро е принуден да прекъсне следването си поради липса на средства и се връща в Таганрог. Успява да продължи следването си едва след Октомврийската революция и завършва през 1921 г., след което ръководителят на дипломаната му работа А. Н. Туполев го кани на работа в ЦАГИ в състава на КБ Туполев. В началото Петляков работи върху проектите за глисери и аерошейни, с които се занимава конструкторското бюро; след това (1925 г.) се прехвърля в бригадата разработваща крилата за самолетите, проектирани от Туполев, а през 1934 г. бригадата, която оглавява е натоварена с разработката на тежкия бомбардировач Пе-8. Първият прототип на този добър за времето си самолет излита през 27 декември 1936 г.

През 1937 г. Владимир Петляков, както и повечето от сътрудниците на А. Н. Туполев (включително самия него), е арестуван по стандартното за тогава обвинение във вредителство, както и по обвинение за организирането на т. нар. „Руско-фашистка партия“. Авиационните специалисти са въдворени в специалният затвор на НКВД в Москва, известен като ЦКБ-29. Там те са разпределени в няколко бригади, като всяка получава задачата да проектира определен тип самолет. На Петляков е възложена разработката на височинен изтребител, но с оглед на развитието на авиационната техника и тактика, както и на първите сражения в Европа от избухналата Втора световна война, заданието е променено и се налага вече летящият изтребител да бъде преработен в пикиращ бомбардировач. Петляков и екипът му се справят успешно със задачата и не след дълго са освободени от затвора. Така се появява най-масовият руски фронтови бомбардировач Пе-2, чийто първи полет (все още като височинен изтребител) Петляков вижда от покрива на затвора Бутирка, по време на демонстрациите за Първомайския парад през 1940 г.[1] През 1941 г. Владимир Петляков е удостоен със Сталинска премия I степен за създаването на Пе-2.

Серийното производство на Пе-2 започва в завод №22, който през октомври 1941 г. е евакуиран в гр. Казан. Там се прехвърля и целият екип на Владимир Петляков. На 12 януари 1942 г. Петляков и неговият заместник А. М. Изаксон спешно са извикани в Москва. Директорът на Завод № 22 отказва да даде транспортния самолет Ли-2 и затова двамата са принудени да отлетят на борда на два току-що произведени бомбардировача Пе-2.[2] Самолетите летят на малка височина, за да избегнат евентуални срещи с немски изтребители, но в района на с. Мамешево край гр. Арзамас, машината на която лети Владимир Петляков се разбива в земята, като загиват всички на борда ѝ. Причините за произшествието и до днес не са изяснени.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирилов, Румен. Иван Бориславов. „Пешката“, която не стана царица (Петляков Пе-2). сп. КРИЛЕ Ретросалон. 36/2002. стр. 8.
  2. Селяков, Леонид Л. Трънливият път за никъде. Ваньо Недков. София, 1998. стр. 61.
  • Арлазоров, Михаил С. Конструктори. ДИ Техника. София, 1981. стр. 163 – 180.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация