Владимир Полянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Полянов
BASA-373К-1-690-1-Vladimir Polyanov, Zlatorog (crop).jpeg
Владимир Полянов, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден 6 май 1899 г.(1899-05-06)
Русе, България
Починал 4 декември 1988 г. (на 89 г.)
София, България
Националност българин

Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и театрален деец.

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939).

Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).

Произведения[редактиране | edit source]

  • Смърт. Разкази. 1922.
  • Комедия на куклите. Разкази. 1923.
  • Момичето и тримата. Разкази. 1927.
  • Рицари. Разкази. 1927.
  • Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
  • Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
  • Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
  • Четири разказа. 1928 (1933).
  • Вик. Роман. (1933).
  • Черните не стават бели. Роман. 1932.
  • Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
  • Гладният вълк. Роман. 1936.
  • Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
  • Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
  • От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
  • Ероика. Драма. 1940.
  • Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
  • Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
  • Хроника на узряването. Роман. 1979.
  • Срещи по дългия път. Мемоарни импресии.
  • Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988.
  • Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
  • Диаболични повести и разкази. 1990.
  • Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997. ISBN 954-07-1061-8

Бележки[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  • Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
  • Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
  • Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
  • Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.