Владимир Русанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Русанов
руски изследовател
Владимир Русанов 
Роден: 3(15) ноември 1875
Орел, Русия
Починал: 1913 (?)  (на 38 години)
Карско море (?)

Владимир Александрович Русанов (3(15) ноември 1875 - 1913 ?) руски геолог, полярен изследовател.

Ранни години 1875-1907[редактиране | edit source]

Роден в град Орел в семейство на търговец. Баща му умира когато е на пет години. Расте любознателен, но успехите му в училище са много слаби и е изключен от училище поради слаб успех. С големи усилия през 1897 завършва Орловскта духовна семинария с протекциите на свои роднини. По това време на завършилите семинария е забранено да следват в светски висши учебни заведения и отново с помощта на роднини Русанов постъпва като слушател в естествения факултет на Киевския университет. Скоро обаче е арестуван за участие в студентски стачки и през май 1901 е изпратен за две години на заточение в Уст Сисолск (Усть-Сысольск), Вологодска губерния. Там работи като статистик в местната земска управа.

След изтичането на срока на заточение му е забранено да живее в Москва, Петербург и други университетски градове. За да продължи учението си подава молба за напускане на страната, която е удовлетворена и през есента на 1903 заминава за Франция. В Париж Русанов постъпва в Руското висше училище, организирано от руския емигрант, професор в Сорбоната Михаил Ковалевски, който му съдейства да се запише като слушател в Сорбоната, специалност геология.

Експедиционна дейност 1907-1913[редактиране | edit source]

Първа експедиция 1907[редактиране | edit source]

През лятото на 1907 Русанов решава да посети Нова Земя за да събере материали за своята дисертация. Експедицията се състои от трима човека, които изследват протока Маточкин Шар. Измерват силата на ветровете, теченията и движенията на ледовете. Въз основа на събраните материали Русанов идва до извода, че образуването на протока се дължи на ледовете. Първи изследва ледниците на Северния остров и установява тяхното отстъпление.

Втора експедиция 1908[редактиране | edit source]

През 1908 участва вече като дипломиран геолог във френска експедиция на Нова Земя. Пръв пресича Северния остров от запад на изток и обратно по 74º с.ш. от залива Кръст (55º 35` и.д.) до залива Незнайни (57º 30` и.д.) по края на ледения щит, като обратния път преминава абсолютно сам.

Трета експедиция 1909[редактиране | edit source]

През 1909 Русанов получава официална покана да участва в експедиция на Нова Земя, организирана от Управлението по земеделие и земеустройство. Целта на експедицията е да се създаде на Нова Земя руско селище, където ползвайки се от пасивността на руското правителство, норвежците провеждат хищническа кампания по лов на морски зверове и риба. Русанов отново пресича Северния остров по долина дълга само 40 км, разположена между два дълбоко врязани залива и изследва част от западното му крайбрежие между 74 - 75º с.ш., като открива няколко реки и езера и залива Машигин (74°45′ с. ш. 56°00′ и. д. / 74.75° с. ш. 56° и. д.).

Четвърта експедици 1910 и обикаляне на Северния остров[редактиране | edit source]

През 1910 архангелският губернатор Сосновски предлага на Русанов да възглави нова експедиция за изследване на северните части на Нова Земя. Русанов картира западното крайбрежие на Северния остров (48,1 хил. км2) от п-ов Адмиралтейство до Архангелския залив (75° 50' с.ш.). На западното чу крайбрежие, между 75º и 75º 50` с.ш. открива два залива. На 75º 55` с.ш. изследва о-вите Горбов, а на 76º 10` с.ш. - о-вите Панкратев и открива, че един от островите се е превърнал в полуостров.

Заобикаля от север Нова Земя и продължава на юг покрай югоизточното крайбрежие на Северния остров. На юг от 76º с.ш. открива и проследява около 50 км от ледника Норденшелд. По-нататък, на югозапад, покрай брега са простират ледници. Русанов установява, че официалните карти на карския бряг на Нова Земя от 75° до 73° 30' с.ш. не съответстват на действителността. В този интервал той открива четири залива, а на 74º 35` с.ш. - залива Ог. Извършва пълно плаване около Северния остров, наблюдава движението на ледовете, местните ветрове и морски течения, събира колекции по геология, палеонтология, ботаника, ентомология, зоология и други. По данни от заснемането и няколко маршрути във вътрешността на острово му съставя първата достоверна карта.

Пета експедиция 1911[редактиране | edit source]

През 1911 плава около Южния остров (33,2 хил. км2), като подробно изследва остров Междушарски (71°12′ с. ш. 52°50′ и. д. / 71.2° с. ш. 52.833333° и. д., 748 км2) и залива Рейнеке (70°34′ с. ш. 56°45′ и. д. / 70.566667° с. ш. 56.75° и. д.). През протока Карски врата навлеза в свободното от ледове Карско море и продължава на север покрай източния бряг на Южния остров. Русанов открива, че до 72° с.ш. брегът е равнинен, а на север се появяват стъпаловидни планини. През септември преминава през протока Маточкин Шар и по този начин прави пълна обиколка на Южния остров.

Последна експедиция и гибел на Русанов 1912[редактиране | edit source]

През 1912 на кораба "Херкулес" (65 т) е изпратен от правителството да изследва въглищните залежи на Шпицберген и за шести път плава към Нова Земя. Преминава през протока Маточкин Шар, поема на изток в Карско море, след което цялата експедиция с единадесет човека на борда изчезва безследно. През 1934 на скалите Минин покрай западното крайбрежие на п-ов Таймир е открит дървен стълб с надпис "Херкулес" и някои вещи на участниците в експедицията.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 407-411. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.;
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 310-313. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/