Владимир Свинтила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Свинтила
български писател
Роден:
Починал:

Владимир Свинтила (Свинтила, псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е български писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

Съдържание

[редактиране] Биография

Владимир Свинтила е роден на 29 април 1926 г. в София. През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. “София-нюз” (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. “Софийска правда” (1974-1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри” и “Таймс в Индия” (Индия), “Унидад” (Перу), “Нева” и “Всесвит” (СССР), “Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), “Тайди” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др.

Умира в София на 15 януари 1998 г.

[редактиране] Литературна дейност

Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на "Сонети" (1956) на Уилям Шекспир, "Песни и поеми" (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

[редактиране] Творчество

[редактиране] Източници

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти