Владимир Серафимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Серафимов
полковник
Vladimir Serafimov and his family.jpg
Семейството на Владимир Серафимов
Информация
Години на служба 1883-1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 21-ви пехотен полк
Битки Сливнишка битка, Пиротско сражение, Битка при Аламидере, Битка при Чеган
Отличия Вижте по-долу

Роден 12 август 1860
Знаме на Османската империя Аджар, Османска империя
Починал 7 април 1934
Знаме на България София, България

Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912-1913).

Биография[редактиране | edit source]

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. [1] (по други данни на 23 август 1861 г.[2]) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско българската война (1885) командва 5 рота от 5 пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5-7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9-11 ноември), както и в завземането на Пирот (14-15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.[3] След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк. Полковник от 1909 г..

През Балканската война (1912 - 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Славейково, Петково, Давидково, Момчиловци.

„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.

Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа. [4]

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:

„Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.[5] Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.

Атанас Сулинанджиев от село Устово.[6]

„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник”.

поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-и пехотен Средногорски полк [7]

В хода на преследването на дезорганизираният противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция.[8]

Военни звания[редактиране | edit source]

  • подпоручик (1883)
  • поручик (1886)
  • капитан (1888)
  • майор (1889)
  • подполковник (1904)
  • полковник (1909)

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден „За храброст“ III и IV степен
  • Орден „Свети Александър” ІІІ степен с мечове, ІV и V степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга” ІV степен
  • Орден „За заслуга”
  • Орден „Свети Станислав” ІІІ степен (Русия)
  • Военен кръст „За заслуги” (Австро-Унгария)
  • Орден „Лъв и слънце” (Персия)

Признателност[редактиране | edit source]


Потомци[редактиране | edit source]

Популярният български рок-изпълнител и композитор Владимир (Валди) Тотев е внук на полковник Серафимов. Той е вторият син на най-малката му дъщеря Лиляна.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  2. Димитров, И. Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, С., 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 185
  3. Димитров, И. Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, С., 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 185-186
  4. Косев К. Подвигът 1912-1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 94
  5. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  6. Косев К. Подвигът 1912-1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 95
  7. http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  8. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.