Владимир Серафимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Серафимов
12 август 1860 — 7 април 1934
Vladimir Serafimov and his family.jpg
Семейството на Владимир Серафимов
Място на раждане Знаме на Османската империя Аджар, Османска империя
Място на смърт Знаме на България София, България
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Години на служба 1883-1918
Звание полковник
Командвания 21-ви пехотен полк
Битки Сливнишка битка, Пиротско сражение, Битка при Аламидере, Битка при Чеган
Отличия Вижте по-долу

Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912-1913).

Съдържание

Биография [редактиране]

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. [1] (по други данни на 23 август 1861 г.[2]) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5-7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9-11 ноември), както и в завземането на Пирот (14-15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.[3] След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк. Полковник от 1909 г..

През Балканската война (1912 - 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Славейково, Петково, Давидково, Момчиловци.

„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.

Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа. [4]

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:

„ „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“. “

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.[5] Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.

Атанас Сулинанджиев от село Устово.[6]

„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник”.

поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-и пехотен Средногорски полк [7]

В хода на преследването на дезорганизираният противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция.[8]

Военни звания [редактиране]

  • подпоручик (1883)
  • поручик (1886)
  • капитан (1888)
  • майор (1889)
  • подполковник (1904)
  • полковник (1909)

Награди [редактиране]

  • Орден „За храброст“ III и IV степен
  • Орден „Свети Александър” ІІІ степен с мечове, ІV и V степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга” ІV степен
  • Орден „За заслуга”
  • Орден „Свети Станислав” ІІІ степен (Русия)
  • Военен кръст „За заслуги” (Австро-Унгария)
  • Орден „Лъв и слънце” (Персия)

Признателност [редактиране]

  • Грамота от 15 август 1887 г. на княз Александър І за награждаването на поручик Владимир Серафимов с възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885)

  • Паметник на полковник Владимир Серафимов в Смолян

  • Паметник на полковник Владимир Серафимов в Рудозем

  • Паметник на 21-и пехотен Средногорски полк в с. Полковник Серафимово

Бележки [редактиране]

  1. ↑ http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  2. ↑ Димитров, И. Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, С., 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 185
  3. ↑ Димитров, И. Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, С., 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 185-186
  4. ↑ Косев К. Подвигът 1912-1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 94
  5. ↑ Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  6. ↑ Косев К. Подвигът 1912-1913, С. ,Военно издателство, 1986, с. 95
  7. ↑ http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
  8. ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Серафимов&oldid=5425817“.