Владимир Титов

Владимир Титов
съветски и руски космонавт
Информация
Роден	1 януари 1947 г. Сретенск, област Чита, СССР
Националност	руснак
Друга професия	военен пилот
Звание	полковник
Престой в космоса	387 денонощия 0 часа 53 мин 46 сек
Селекция	Група ЦПК-6/ВВС-6 (1976)
Мисии	Союз Т-8; Союз Т-10-1; Союз ТМ-4/Союз ТМ-6; STS-63; STS-86
Емблема на мисията	; ;
Пенсиониране	21 август 1998
Владимир Титов в Общомедия

Влади́мир Гео́ргиевич Тито́в (род. на 1 януари 1947 в гр. Сретенск, Читинска област) – руски космонавт.

Биография

През 1970 г. завършва Черниговското военно-авиационно училище. Остава там като пилот-инструктор до 1974 г. След приемането си в отряда на космонавтите започва обучение за полети на совалката „Буран“. През януари 1979 г. е включен в програмата като космонавт-изследовател.

Космически полети

Първи полет

През септември 1981 г. е включен в резервния екипаж за първия полет към орбиталната станция Салют-7 с кораба „Союз Т-5“, заедно с Генадий Стрекалов. По-късно (през 1982) в екипажа е включена и Ирина Пронина, а през 1983 г. е заменена с Александър Серебров. Екипажът в този състав стартира през април 1983 г. на кораба Союз Т-8. Поради разхлабена антена за позициониране и ръчните опити за маневри е изразходено горивото на кораба и полетът е прекратен предсрочно след около два дни полет. През май същата година заедно със Стрекалов е дубльор на екипажа на Союз Т-9 и основен екипаж на кораба Союз Т-10. По-малко от минута преди старта на т.нар. полет Союз Т-10-1 избухва пожар в ракетата-носител и се задейства системата за аварийно спасяване и корабът се приземява на около 4 км от космодрума.

През септември 1986 г. е назначен за командир на втората експедиция на станцията „Мир“, но поради заболяване на Серебров излита вторият екипаж.

Втори полет

През март 1987 г. е назначен за командир на третата експедиция на „Мир“. Заедно с Муса Манаров остават на „Мир“ като основен екипаж цяла година, което е рекорд по престой в космоса.

Трети полет

През септември 1992 г. Сергей Крикальов е избран за полет на космическата совалка (мисия STS-60, а Титов е негов заместник. За член на основния екипаж е назначен в мисия STS-63 на совалката „Дискавъри“. Предвиденото скачване със станцията „Мир“ не се осъществява и след пускането на спътник се приземяват на пистата в Космическия център „Джон Кенеди“.

Четвърти полет

През август 1996 г. е назначен за дубльор на Елена Кондакова за мисия STS-84. Назначен е в основния екипаж на мисия STS-86 на совалката „Атлантис“, като този път се скачването със станцията „Мир“ е успешно.

Космически полети на Владимир Титов
№	Дата	КК	Функции	Продължителност
1	20 април 1983	„Союз Т-8“	Командир	2 денонощия 0 часа 17 мин 48 сек.
	26 септември 1983	„Союз Т-10-1“	Командир	0 денонощия 0 часа 5 мин 13 сек.
2	21 декември 1987	„Союз ТМ-4“	Командир	365 денонощия 22 часа 38 мин 57 сек.
3	3 февруари 1995	„Дискавъри“, мисия STS-63	Специалист на мисията	8 денонощия 6 часа 29 мин 36 сек.
4	26 септември 1997	„Атлантис“, мисия STS-86	Специалист на мисията	10 денонощия 19 часа 22 мин 12 сек.
Сумарно време в космоса – 387 денонощия 0 часа 53 минути и 46 сек.

Има 4 излизания в открития космос – 3 по време на полета в състава на третия основен екипаж на станцията „Мир“ и едно по време на мисия STS-86 с обща продължителност 18 часа и 48 минути.

След полета

Считано от 21 септември 1998 г. Титов е освободен от въоръжените сили на Руската федерация и от отряда на космонавтите. От юни 1999 г. е начело на управлението на представителството на „Боинг“ за Русия и ОНД

Награди

• Медал „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз (21 декември 1988)
• Два ордена Ленин (1983, 21 декември 1988)
• Орден „Червена звезда“ (1988)
• 8 медалей
• Орден Георги Димитров (НРБ, 1988)
• Орден „Стара Планина“ – I степен (България, 2003)
• Орден „Слънце на свободата“ (Афганистан, 1988)
• Кавалер на Ордена на Почетния легион (Франция, 1988)
• Два медала на НАСА „За космически полет“ (NASA Space Flight Medal)
• Заслужил майстор на спорта на СССР (1989)

Източници

• ((ru)) Владимир Титов. Космическая энциклопедия.