Владислав Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владислав Тодоров
български културолог
Роден
14 юни 1956 г. (67 г.)

Националност България
 САЩ
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Научна дейност
ОбластКултурология
Работил вБАН
Пенсилвански университет
Литература
Жанровероман
Известни творби„Дзифт“ (2006)
„Цинкограф“ (2010)
Семейство

Уебсайтvladislavtodorov.com

Владислав Тодоров Тодоров е български и американски културолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 юни 1956 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1982 г. с дипломна работа върху творчеството на Александър Сухово-Кобилин. Защитава две докторски дисертации: едната по изкуствознание към БАН, през 1987 г., и, през 1996-а, една в Пенсилванския университет, където след това преподава културна история на Русия и Източна Европа.

Член основател на кръга „Синтез“.

Публикува статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.

Първите му белетристични опити излизат в американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – „Адамов комплекс“, София: ИК „Иван Вазов“
  • 1995 – „Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination“, Albany: State University of New York Press
  • 1997 – „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“, София: УИ „Св. Климент Охридски“
  • 2005 – „Хаотично махало: политическа публицистика“, София: Фондация „Пространство Култура“[1]
  • 2006 – „Дзифт“, Пловдив: ИК „Жанет-45“ ISBN 954-491-301-7 (преведен е на английски, немски, полски и латвийски език)[2][3][4][5]
  • 2010 – „Цинкограф“, София: „Фама“ ISBN 978-954-597-370-3 [6][7][8]
  • 2017 – „Пумпал“, София: „Колибри“, 168 с. ISBN 978-619-02-0027-7 [9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алексей Лазаров, „Махалото на смисъла“, рец. в сп. „Капитал light“, 25 юни 2005 г.
  2. Любомир Милчев, „Дзифт“ на Владислав Тодоров“, рец. в електронното списание LiterNet, 27 март 2008, № 3 (100).
  3. Галина Д. Георгиева, „Дзифт“ като конвенция и провокация“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 22 септември 2008 г.
  4. Илвие А. Конедарева, „Дзифт“ – куца история“, рец. в електронното списание Литературен клуб, 25 април 2009 г.
  5. Ангел Игов, „Eзик фламбе“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2442), 25 януари 2007 г.
  6. Митко Новков, „Владислав Еразъм или (не)Възхвала на глупостта“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2606), 1 октомври 2010 г.
  7. Миглена Николчина, „Вирусология на промяната: Цинкограф на Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
  8. Нина Иванова, „По повод Цинкограф от Владислав Тодоров“, рец. във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  9. Ангел Игов, „Криптон и Гаргара“, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2902), 9 юни 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Статии
Интервюта