ФК Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владислав (Варна))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав.

Лого на Владислав

Владислав е футболен клуб от град Варна, съществувал в периода 1916-1945 г. Един от най-силните родни отбори до Втората световна война. Трикратен шампион на България и трикратен носител на Царската купа. През 1945 г. Владислав прекратява самостоятелното си съществуване, след като е обединен с Тича. Така се ражда настоящият футболен клуб Черно море.

Успехи[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Владислав е основан на 3 април 1916 г., под името спортно-туристическо дружество "Напред", от група младежи от варненския квартал до Морската градина. Първи и дългогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев. През 1920 г. клубът вече носи името Гранит, когато става колективен член на СК Тича.

Владислав с титлата през 1925 г.

След 9 месеца обаче, Гранит излиза от Тича и отново заживява самостоятелно. На 1 май 1921 г. клубът приема името "Владислав" - на полския пълководец Владислав III Варненчик, загинал през 1444 г. пред варненската крепост в бой с турските завоеватели. За емблема е приета четирилистната детелина.

По-късно за треньор на Владислав е назначен немецът Ернст Мург, който успява да сглоби много силен тим. През 1923 г. зелено-белите стават първия клуб у нас осъществил визита в чужбина. Те гостуват на румънския Кюстенджа и побеждават с 2:0.

През 1925 г. Владислав става шампион на Варна и придобива правото да участва във финалния етап, който да определи първия в историята на България държавен първенец. Зелено-белите стигат до финала, където срещат столичния Левски. На 30 август 1925 г. Владислав побеждава с 2:0 в София и става исторически първи шампион на България. Вратарят на "сините" Петър Иванов си вкарва автогол, а италианската звезда на Владислав Егон Терцета подпечатва триумфа с второ попадение.

Година по-късно Владислав отново стига до финал на първенството, като този път съперник на варненци е Славия (София). Мачът се играе на 22 август на игрище "Левски" в София и завършва наравно 1:1, като по правилник трябва да се преиграе на следващия ден със същия рефер. Назначеният за преиграването съдия Г. Григоров, не се явява поради служебен ангажимент, а Владислав не приема да играе при предложения от БНФС друг съдия. Наставникът на варненци Ернст Мург иска за рефер футболиста от "ФК 13" Фридрих Клюд, но той отказва да свири и гостите напускат игрището. Първоначално БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав, като го изключва от федерацията и обявява Славия за държавен първенец. Владислав оспорва това решение три месеца по-късно пред Арбитражния съд и БНСФ е принудена да отмени първоначалните си решения и да насрочи нов мач на 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но от Софийската окръжна спортна област забраняват на Славия да играе. През следващата година все пак се взема решение на конгреса на БНСФ в Бургас да се изиграе още един мач между двата претендента за титлата на 7 април 1927. Тогава Славия пак се съобразява с решението на Софийската окръжна спортна област и титлата се присъжда служебно този път на Владислав.

През 1934 г. Владислав става за трети и последен път в своята самостоятелна история шампион на България. На финала на първенството, който по традиция се играе в София, зелено-белите сразяват с 2:0 Славия. Автори на головете са Венко Димитриев и капитанът Кирил Денев. Четири години по-късно Владислав също е близо до титлата, но остава на три точки в крайното класиране зад другия варненски отбор Тича. През 1939 г. тимът отново е вицешампион, като този път финишира на пункт зад Славия.

Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. През 1926 година,Владиславпобеждава букурещките Венус и Ювентус, но не торинския гранд, и както като Тича година по-рано печели купата на Букурещ

През 1945 клубът престава да съществува след обединение със СК Тича, като двата клуба поставят основите на настоящия Черно море.

Славните години[редактиране | edit source]

  • Шампион през 1925 и 1926
    • Вратари: Здравко Янакиев, Димитър Абаджиев
    • Защитници: Петър Христов, Борис Ставрев, Любен Минев
    • Халфове: Георги Георгиев, Иван Булгаков (Русия), Генчо Христов, Славчо Димитров, Кирил Денев
    • Нападатели: Алекси Алексиев, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Борис Камбуров, Кръстьо Петров, Егон Терцета-капитан (Италия)
    • ст.треньор: Ернст Мург (Германия)
  • Шампион през 1934
    • Вратар: Жечо Петков
    • Защитници: Панайот Георгиев, Цеко Димитров, Иван Моканов
    • Халфове: Никола Калдаръмов, Асен Мянков, Венко Димитриев, Оник Христамян
    • Нападатели: Стефан Боранов, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Любен Загорски, Евтим Филев
    • ст.треньор: Алекси Алексиев

Известни футболисти[редактиране | edit source]

* Заб.: Представеният списък с футболисти е примерен, без да има претенцията да е изчерпателен. В него са включени играчи, впечатлили по един или друг начин, носейки фланелката на Владислав. Подредени са по азбучен ред, според десетилетието, в което са направили дебют за отбора.

Links[редактиране | edit source]