Владислав I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владислав I Влайку)
Владислав I
княз на Влашко
Роден
около 1325 г.
Починал
1377 г. (52 г.)
Управление
Период1364 – 1377
ПредшественикНикола Александър Басараб
НаследникРаду I
Герб
Семейство
РодБасараб
БащаНикола Александър Басараб
Братя/сестриАнна Басараб
Раду I
ДецаВлад I Узурпатор
Владислав I в Общомедия

Владислав I (на румънски: Vladislav I), наричан още Влайку Войвода (Вода) (на румънски: Vlaicu Vodă), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Син е на владетеля Никола Александър Басараб и брат на войводата Раду I. Владислав е васал на българския цар Иван Александър[1] и е много близък до българския царски двор. Леля му – Теодора Басараб е първата съпруга на Иван Александър и царица на България. Сестрата на Владислав – Анна Басараб, е омъжена за видинския цар Иван Срацимир. Тя е майка на цар Константин II Асен и на кралица Доротея Българска, съпруга на Твърдко I Котроманич.

В помощ на Видинското царство[редактиране | редактиране на кода]

Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци

През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу, напада Видинското царство и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар Иван Срацимир е пленен и заедно със сестрата на Влайку – Анна е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на Иван Александър се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот Добротица и влашкият войвода Владислав, който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му Раду превземат Видин и освобождават цялата територия на Видинското царство. За помощта оказана на Иван Александър, Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император Йоан V Палеолог, задържан от българите. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е върнат на трона във Видин. Влашкото войводство също подписва мирно споразумение с Унгария, с което се признава за васал на крал Лудовик I Анжу, но в замяна получава няколко владения, сред които Фъгъраш и Дробета - Турну Северин. В края на 1369 г. Владислав отблъсква успешно първото нападение на османците отвъд Дунав във влашките земи.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Владислав I има един незаконороден син Влад I Узурпатор.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бакалов, История на България, „Дубротица (неизв.–около1385)“
  2. Iliescu, Octavian Vlad Ier, voïvode de Valachie: le règne, le sceau et les monnaies – dans: Revue roumaine d'histoire, vol. 27 (1988), p. 73 – 105
Николае Александру Басараб Владетел на Влашко (1364 – 1377) Раду I