Влад II Дракул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влад II Дракул
Воевода на Влашко
Vlad Dracul.jpg
Лични данни
Управление 1436-1442, 1443-1447
Роден 1393
Починал 2 декември 1447
Предшественик Басараб II
Наследник Влад Цепеш
Семейство
Династия Басараб
Баща Мирчо Стари
Брак Василиса от Молдова
Потомци Мирча II Влашки
Влад Цепеш
Раду III Красивия
Влад IV Монах

Влад II Дракул е владетел на Влашко през периода 1436-1442 и 1443-1447. Баща е на Мирча II и Влад Цепеш, които са от първата му съпруга Василиса от Молдова и Раду III и Влад IV, които са от втората му съпруга, неизвестна трансилванска благородничка.

Ранни години[редактиране | edit source]

Произхожда от знатния род Басараб , като е незаконен син на Мирчо Стари и негова държанка на име Мариа Толмай. В детството си е изпратен като заложник първо в двора на унгарския крал, а после и в Полша и в двора на султан Мурад II. Няколко години по-късно отново се връща в двора на император Сигизмунд, който (около 1430) му поставя задачата да охранява южната граници на Трансилвания от турските набези. През 1431 е посветен в Ордена на Дракона, а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко.


Управление[редактиране | edit source]

Влад заема престола ефективно чак през 1436, след смъртта на брат си Александру I Алдя, който се намирал изцяло под турска власт. След смъртта му през декември 1436, Влад преминава с войските си от Трансилвания и завзема трона. Управлява до смъртта си през 1447, с кратко прекъсване през 1442, когато е в двора на турския султан, за да преговаря за помощта му в борбата си срещу унгарския войвода Янош Хуняди и вместо него на трона му застава най-големият му син Мирча. През 1443 Янош Хуняди успява да го победи и да постави за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад II Дракул си връща трона, подкрепен от войските на султан Мурад II. В замяна е принуден да изпрати двама от синовете си ( Влад Цепеш и Раду III) като заложници и да изплаща ежегоден данък.

След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписаният мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал Владислав III започва своя кръстносен поход срещу турците през 1444 , Влад изпраща на помощ 4000 конници под ръководството на най-големият си син Мирча. След голямото поражение в Битката при Варна и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди, при изтелгянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски при преминаването им през Влашко, както и това че Влад и сина му Мирча, смятали Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това дава начало на враждата между двамата владетели.

През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов. Най-големият му син Мирча е ослепен и погребан жив в Търговище.,