Влажност на въздуха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Влажността на въздуха (още влажност на атмосферата) е мярка за количеството водна пара във въздуха и е една от най-съществените характеристики на времето и климата. Влажността на въздуха има голямо значение и при процеса на сушене.

Влажността на въздуха в метеорологията се характеризира със следните величини:

  • Абсолютна влажност (плътност на водната пара) — количеството водна пара в 1 куб.м влажен въздух при определена температура. Измерва се в г/куб.м. При сушенето абсолютната влажност на въздуха се дефинира като масата на водните пари отнесени към масата на сухия въздух (gH20/kgсух въздух, вж. Относителна масова концентрация)
  • Относителна влажност — отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха и максималното количество водна пара, което въздуха може да поеме при една и съща температура на въздуха. Изразява се в проценти.
  • Специфична влажност — отношение на плътността на водната пара към плътността на влажния въздух (g пара / 1 кг въздух).
  • Пъргавина на въздуха — парциалното налягане на водната пара във въздуха, измервано в паскали.
  • Дефицит на влажността — разликата между максималната и действителната пъргавина на въздуха. Изразява се в милибари (mb) или в милиметри живачен стълб (mm Hg).
  • Точка на оросяването — температурата, при която въздухът достига състояние на насищане с вода, °С.

Измерване на влажността на въздуха[редактиране | edit source]

Влажността на въздуха се измерва с психрометър и хигрометър.

Измерване с психрометър[редактиране | edit source]

Един от основните методи за измерване на влажността на въздуха е психрометричният. Той се основава на зависимостта между влажността на въздуха и скоростта на изпарение на водата от влажна повърхност. При класическият метод се използват два живачни термометъра с еднакви по форма и обем резервоари. Единият от тях, наречен „сух“, се използва и за измерване на температурата на околния въздух. Резервоарът на другия термометър (наречен „мокър“) е обвит в материя (най-често памук или марля), която се поддържа във влажно състояние с помощта на фитил, потопен в съдче с вода. Както е известно, процесът на изпарение е свързан с приемане на топлина. Колкото по-интензивно е изпарението, толкова повече топлина е необходима. Това води до охлаждане на резервоара на „мокрия“ термометър, пропорционално на влажността на околния въздух. Поради това, температурата, която показва „мокрият“ термометър, винаги е по-ниска (или равна) от тази на „сухия“. С помощта на психрометричното уравнение се изчислява влажността на въздуха. Има и готови психрометрични таблици за определяне на влажността на въздуха по температурната разлика между „сухия“ и „мокрия“ термометър, температурата и налягането на атмосферния въздух. За разлика от пълното психрометрично уравнение в тези таблици не се отчитат особеностите на различните конструкции термометри, поради което не са универсални.

Модификация на метода е използване на термосъпротивления, което позволява последваща обработка на електрическите сигнали (линеализиране и преобразуване от аналогов в цифров вид), изчисляване на характеристиките на влажността на въздуха от микропроцесорен модул и визуализирането им на дисплей.

Използваната комбинация от термометри, които са разположени в класическата метеорологичната клетка са известни като „Психрометър на Август“. Има някои особености при използването на „мокрия“ термометър при зимни условия, които следва да се съблюдават, за да бъдат данните реални. Те са свързани с това да се определи дали изпарението е от водна или ледена повърхност (повърхността на материята върху „мокрия“ термометър).

По-прецизен е аспирационният психрометър, при който всеки от термометрите се намира в двустенен цилиндричен съд. Външният съд предпазва резервоарите на термометрите от нагряване от пряката слънчева радиация, а през вътрешния се засмуква атмосферен въздух, който обдухва термометрите. С помощта на вентилатор (механичен или електрически) се осигурява постоянно движение на въздуха със скорост 2 м/сек. По този начин се елиминират турбулентните флуктуации в температурата на въздуха.

Измерване с хигрометър и хигрограф[редактиране | edit source]

Хигрометърът е уред, с който се измерва относителната влажност на въздуха. При класическия уред се използва свойството на обезмасления косъм да изменя дължината си с изменение на влажността на въздуха. Понякога, вместо косъм в някои хигрометри се използва специално обработена кожа. Принципната схема на класическия хигрометър включва: рамка, скала, косъм и показалец.

Съвременните хигрометри се състоят от сензор (капацитивен или резистивен), електронен преобразувател, микропроцесор и визуализация. Почти всички имат стандартен изход за връзка с персонален компютър.

Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност на въздуха.

  • Приемната част на хигрографа е снопче косми, едниният край на което е закрепен неподвижно.
  • Измененията в дължината на космите се предава чрез лост на писеца,
  • Писецът ги нанася върху разграфена и опъната върху барабан хартиена лента (хигрограма). Движението на барабана се управлява от часовников механизъм.

Значение на влажността на въздуха за аграрното производство[редактиране | edit source]

За аграрната наука и практика от най-важно значение е изменението в относителната влажност на въздуха.

Достатъчната влажност на въздуха през периода на интензивен растеж обезпечава значителен прираст на биомаса. Негативно влияние оказват както излишъкът, така и недостигът на въздушната влажност.

При излишък е възможно нарастване на размерите на клетките при зърнено-житните, което да доведе до полягане на посева, а също така — редуциране на опрашването по време на цъфтеж. Повишената влажност на въздуха обуславя увеличаването на инфекциите с гъбни болестимана по лозата, фитифтора — при картофите, различните ръжди по зърнено-житните и т.н.

За условията на България по-често разпространена е ниската относителна влажност на атмосферния въздух. Понижаването ѝ до 30% води до намаляване на тургора в листата и преждевременното им изсъхване, като по този начин се понижава фотосинтетичната дейност на посева и в крайна сметка добивът намалява.

Особено вредно е понижаването на влажността на въздуха по време на цъфтеж и наливане на семената. Установено е, че при високи температури на въздуха и ниска относителна влажност по време на цъфтежа на полския фасул става масово абортиране на цветовете; по време на наливането на зърното от пшеница и ечемик прекалено ниската относителна влажност на въздуха предизвиква спарушване и рязко снижение на очаквания добив и т.н.

От влажността на въздуха зависи, също така, качественото изпълнение на някои аграрни практики: прибирането (за доброто овършаване на зърното е необходима ниска влажност на въздуха), направата на силажи; съхраняването на продукцията и др.

Вижте също[редактиране | edit source]