Власи

Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, арумъни, сърбо-власи, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав. В някои случаи терминът „власи“ няма етническо значение.

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите (тракийско племе). От романизиран балкански произход са източноримските императори Маркиан, Лъв I, Юстин I, Юстиниан I Велики, Юстин II и навярно Фока.

Власите често се асимилират в общностите, сред които живеят или преминават от една общност към друга. Има посърбени власи - например известният сръбски писател-хуморист Бранислав Нушич. Тази мобилност често води до противоречиви мнения относно произхода на това население.

Етимология

Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски włoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец. Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирана келти-кимври.

Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свобдни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр.Валкум. Например етнонима гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ. Съществува мнение че влах означава пастир.

Влахия

В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите, както и на север до Полша, а на запад до Чехия и Хърватия. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи.

• У(н)гровлахия, по-късно Влашко - между Карпатите и Дунав, деляща(о) се на:
  • Мунтения (Голямо Влашко) - на изток от река Олт
  • Олтения (Малко или Долно Влашко) - на запад от река Олт
• Молдовлахия, Черна Влахия или Молдавия - между Карпатите и Днестър
• Горна Влахия - в Епир
  • Москополе
• Велика Влахия - в Тесалия
• Малка Влахия - в Етолия, Акарнания, Дорида и Локрида
• Стара Влашка - и в Босна - виж Романия
• Бяла Влахия - в Мизия
• Морлахия или Черна Влахия - в Далмация
• Сремска Влахия - на река Сава
• Моравска Влахия - в Чехия

Народи

Власи

Румънците (говорещи румънски език; също наричани дако-романи, поради търсеният им произход от даките) живеят в:

• Румъния - 20,5 милиона
• Молдова - 2,8 милиона

и като малцинство в:

• Украйна - 400 000; в Южна Бесарабия и Северна Буковина
• Сърбия - 34 000
• Унгария - 70 000
• Словакия - 9 000
• България - 1 088

Арумъните, наричани понякога от българите и сърбите цинцари (говорещи арумънски език) живеят в:

• Гърция, в Македония, Тесалия и Епир, основно в планините Пинд (гръцкото правителство не признава етнически различия, така че няма точни статистики за броя им)
• Албания - между 10 000 и 40 000
• Република Македония - 9 695, в град Крушево и Битолско
• Румъния - 50 000, главно в Добруджа
• България - 10 566

Сърбо-власите (говорещи сръбо-влашки език или влашки) живеят в Сърбия в областта Тимошко

Мъгленорумъните (говорещи мъгленорумънски език или мегленорумънски) живеят в Северна Гърция в областта Мъглен

Истрорумъните (говорещи истрорумънски език) живеят в Хърватия - около 1 200

Мавровлахитете, известни още като морлаци (говорещи далматино-романски език) живеещи някога в Далмация, Динарските планини и западна Черна гора.

Култура

Македонски арумъни продават печена царевица в Румъния, 1855 г.

Както и при езика, културните връзки между северните власи (румънци) и южните власи (арумани) са прекъснати през 10 век и оттогава те са подложени на различни културни влияния:

• Румънската култура е била подложена на асимилационен натиск от славяните, а по-късно от унгарците и немците (главно в Трансилвания). През 19 век се засилва влиянието на Западна Европа, най-вече на Франция.
• Арумънската култура е силно повлияна от Византия и Гърция.

Преобладаващата религия на власите е православието, но в някои области те са католици или протестанти (в Трансилвания). Известен брой власи в днешна Гърция дори приемат исляма и след размяната на население от 1923 се преселват в Турция.

Неетническа употреба

В отделни случаи терминът „власи“ няма етнически смисъл. Петър Петров приема, че в редица средновековни исторически извори под „власи“ се разбира пастирско население. Според Петър Коледаров сред католиците в някои страни на Средновековна Европа терминът „влах“ е бил равнозначен на „източноправославен“, с пейоративен оттенък.

Една от възможните употреби на „влах“ в днешна Гърция е със значението на „невеж селяндур“.

Вижте също

• Първите влашки господари
• Власите в Сърбия
• Стари Влах
• Романия
• Пиндско княжество

Външни препратки

• Държавна статистическа служба на Република Македония
• Изследвания на власите от Астериос Кукудис

Източници

• Промяна на етническите модели на идентичност при българските армъни (власи) и нейните последствия, Българска Етнология 1/2001 [на български]. София, стр. 5-25. от Теде Кал (Thede Kahl).