Влахи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влахи
България
Red pog.png
Влахи
Област Благоевград
Red pog.png
Влахи
Общи данни
Население 5 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 125,37 km²
Надм. височина 771 m
Пощ. код 2841
Тел. код ?
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 11569
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Кресна
Илиян Кръстев
(НДСВ, ВМРО-НИЕ, ОЗ, …)

Вла̀хи е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София. Влахи може да се достигне с колело, кола или обществен транспорт в събота и неделя.

Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня - 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава, на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница, а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница, Кресна и Ново село.

В миналото Влахи е било съставено от централна част - Селото, и 9 махали - Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб[1] и Клетище[2].

Релефът е разнообразен - този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.[3]

Природни богатства - пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В в местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди.

Почви - кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.

Климат - районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14°С (0-2°С през януари и 24°С през юли).

Гори - благун, зимен дъб, обикновен воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други.

Животинският свят е многообразен - диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци, синигери и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България - котешката змия, червейницата, пясъчницата и леопардовият смок.

История[редактиране | edit source]

През 19 век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1867 година Влахинската българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:

Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Влаки (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Влахи, голямо село на Ю от Кресна 2 1/2 часа в полите на Пирин, под Елъ-тепе. Местност редом планиниста и гориста; селянете си поминуват с дърводелство и лозарство. Както Кресна, и това село се състои от много къщи и махали, разхвърляни по планината. „Св. Архангел“, църква българска; българско училище с 30 ученика. 300 къщи българе.[6]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.[8]

По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелево, Цапарево, Палат, Врабча, Свети Врач, Ормането и Горно и Долно Драглище. През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.[9]

Село Влахи е родно място на Яне Сандански. През 1901 година Яне Сандански отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун и я държи като заложник в селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Защитени територии - в землището на Влахи се намира голяма част от природен парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета. В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 500 г. и е обявен за паметник на природата.

Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България. На десетина минути от центъра на селото на приток на реката е разположен впечатляващият Влахински водопад, чийто воден пад е над двадесет метра.[11]

Екопътека Влахи тръгва от селото, минава през местността Полена и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре към Бабина премка, спуска се плавно към долината на Загазката река и стига до местността Пещерата. Общата дължина на маршрута е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. Пътеката е изградена като част от голям проект по програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд.

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Влахи
  • България Герасим Тодоров (1910 - 1948), водач на въоръжена група, борила се срещу комунистическата власт
  • България Григор Хаджиилиев (1872 - 1945), общественик и революционер
  • България Димитър Йосифов (1875 – 1936), български революционер
  • България Иван Сандански (1831 - 1907), баща на Яне Сандански, четник в четата на дядо Ильо войвода, а по време на Креснеско-Разложкото въстание е байрактар на чета
  • България Костадин Янакиев, свещеник във Влахи, служил в началото на 20 век в църквата „Свети Илия“. При избухването на Балканската война заедно с 24 местни селяни е арестуван от отстъпващите след сраженията в Кресненския пролом османски войски, отведен във Валовища и изгорен жив в църква там[12]
  • България Никола Ризов, български хайдутин и революционер
  • България Стоян Ангелов, български общественик, борец за църковна независимост
  • България Тодор Аризанов (40-те години на 19 в. - началото на 20 в.), свещеник, допринесъл много за развитие на църковното дело и опазване от погърчване
  • България Тома Ракалейски, деец на ВМОРО
  • България Спас Харизанов (1842 – около 1900), виден възрожденски просветен деец и общественик, борец за църковна независимост, съдия. Внук му от дъщеря му Веса, е известният писател Димитър Димов. Синът му Иван Харизанов е известен политик, лидер на „Звено“.
  • България Стоил Просяков (1846 – 1943), български революционе, деец на ВМОРО
  • България Стоян (Танчо) Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, шивач, ІІІ отделение, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[13]
  • България Яне Сандански (1872 – 1915), български революционер
Родени в Клетище
  • България Георги Петров Алев, български революционер, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, живял в Клетище, където родителите му се изселват от Влахи след Кресненско-Разложкото въстание[14]
Починали във Влахи

Източници[редактиране | edit source]

  • Сандански, Борис. Влахи, Благоевград, 1996.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 31.
  2. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 90.
  3. Водопади в България - Влахински водопад, с. Влахи, Кресна
  4. Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28 - 29.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  11. Влахински водопад
  12. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 283.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  14. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 167.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.