Влахи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влахи
България
Red pog.png
Влахи
Област Благоевград
Red pog.png
Влахи
Общи данни
Население (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 125,37 km²
Надм. височина 771 m
Пощ. код 2841
Тел. код ?
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 11569
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Кресна
Илиян Кръстев
(НДСВ, ВМРО-НИЕ, ОЗ, …)

Вла̀хи е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София. Влахи може да се достигне с колело, кола или обществен транспорт в събота и неделя.

Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня - 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава, на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница, а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница, Кресна и Ново село.

В миналото Влахи е било съставено от централна част - Селото, и 9 махали - Драколово, Полена, Юговци, Въчковци, Гюргевица, Шемето, Дебел дъб[1] и Клетище[2].

Релефът е разнообразен - този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.[3]

Природни богатства - пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди.

Почви - кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.

Климат - районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14°С (0-2°С през януари и 24°С през юли).

Гори - благун, зимен дъб, обикновен воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други.

Животинският свят е многообразен - диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци, синигери и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България - котешката змия, червейницата, пясъчницата и леопардовият смок.

История[редактиране | edit source]

През 19 век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1844 година е построена църквата „Свети Илия“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава Михаил Попфилипов, който превръща училището в новобългарско.[4] На 24 мар 1882 година вестник „Курие д'Ориан“ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.[5] В 1867 година Влахинската българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:

Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме голѣмо желанiе за просвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ нѣчто потрѣбно за оучилище и за црьквата.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Влаки (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители българи.[7]

По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелево, Цапарево, Палат, Врабча, Свети Врач, Ормането и Горно и Долно Драглище. През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Влахи, голямо село на Ю от Кресна 2 1/2 часа в полите на Пирин, под Елъ-тепе. Местност редом планиниста и гориста; селянете си поминуват с дърводелство и лозарство. Както Кресна, и това село се състои от много къщи и махали, разхвърляни по планината. „Св. Архангел“, църква българска; българско училище с 30 ученика. 300 къщи българе.[9]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни.[10] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.[11]

Село Влахи е родно място на Яне Сандански. През 1901 година Яне Сандански отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун и я държи като заложник в селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Защитени територии - в землището на Влахи се намира голяма част от природен парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета. В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 500 г. и е обявен за паметник на природата.

Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България. На десетина минути от центъра на селото на приток на реката е разположен впечатляващият Влахински водопад, чийто воден пад е над двадесет метра.[13]

Екопътека Влахи тръгва от селото, минава през махала Полена и се извива до подножието на връх Баба, където има място за почивка. Пътеката продължава нагоре към местността Долна Баба, прехвърля билото при премката Чифторето, спуска се плавно към долината на Загазката река и стига до местността Пещерата. Общата дължина на маршрута е 12 км и се изминава за по-малко от 4 часа. Пътеката е изградена като част от голям проект по програмата за малки грантове на Глобалния екологичен фонд.

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Влахи
  • България Герасим Тодоров (1910 - 1948), водач на въоръжена група, борила се срещу комунистическата власт
  • България Григор Хаджиилиев (1872 - 1945), общественик и революционер
  • България Димитър Йосифов (1875 – 1936), български революционер
  • България Иван Сандански (1831 - 1907), баща на Яне Сандански, четник в четата на дядо Ильо войвода, а по време на Креснеско-Разложкото въстание е байрактар на чета
  • България Костадин Янакиев (Попянакиев), свещеник във Влахи, служил в началото на 20 век в църквата „Свети Илия“. При избухването на Балканската война заедно с 24 местни селяни е арестуван от отстъпващите след сраженията в Кресненския пролом османски войски, отведен във Валовища и изгорен жив в църква там[14]
  • България Никола Ризов, български хайдутин и революционер
  • България Стоян Ангелов, български общественик, борец за църковна независимост
  • България Тодор Аризанов (40-те години на 19 в. - началото на 20 в.), свещеник, допринесъл много за развитие на църковното дело и опазване от погърчване
  • България Тома Ракалейски, деец на ВМОРО
  • България Спас Харизанов (1842 – около 1900), виден възрожденски просветен деец и общественик, борец за църковна независимост, съдия. Внук му от дъщеря му Веса, е известният писател Димитър Димов. Синът му Иван Харизанов е известен политик, лидер на „Звено“.
  • България Стоил Просяков (1846 – 1943), български революционе, деец на ВМОРО
  • България Стоян (Танчо) Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, шивач, ІІІ отделение, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[15]
  • България Яне Сандански (1872 – 1915), български революционер
Родени в Клетище
  • България Георги Петров Алев, български революционер, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, живял в Клетище, където родителите му се изселват от Влахи след Кресненско-Разложкото въстание[16]
Починали във Влахи

Източници[редактиране | edit source]

  • Сандански, Борис. Влахи, Благоевград, 1996.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 31.
  2. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 90.
  3. Водопади в България - Влахински водопад, с. Влахи, Кресна
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 263.
  5. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 264.
  6. Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
  9. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28 - 29.
  10. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  13. Влахински водопад
  14. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 283.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  16. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 167.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.