Влахина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за планината. За реката в Пирин вижте Влахина река.

Влахина (на македонски литературен език: Влаина) е гранична планина между България и Република Македония.

Влахина е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север се простира до седловината Черната скала, която я разделя от Осогово, на изток до долината на река Струма, на юг до дълбоката долина на Сушицка река и на запад до долината на река Брегалница в Република Македония. На юг чрез седловината Седлото (Четало) планината се свързва с Малешевската планина. Посоката ѝ на простиране е север-юг, със слабо изклиняване на югоизток. Дължината ѝ е 40 км, а широчината (на българска територия) - 15 км. По протежение на по-голямата част от главното било на планината минава държавната граница между България и Република Македония, като по-голямата и висока част остава на българска територия.

Влахина е изградена предимно от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси,амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и други.

Растителността в планината е сравнително бедна. По-голямата част от склоновете до 700-800 м са заети от предимно от келяв дъб и сухолюбива храстова и тревна растителност. Срещат се площи заети от ясен, явор, габър и насаждения от черен бор. Високите части са заети от бук, високопланинска тревна растителност и хвойнови храсти.

Най-високата ѝ точка е връх Огреяк (1924 м), по-известен със старото си име Кадийца. Той е разположен в най-южната част на планината. Северната част на Влахина е най-широка и е заета от т.нар. Руенска планина , с най-висока точка връх Руен (1134 м). В подножието и в самата планина са разположени множество малки села. Най-добри изходни пунктове за изкачването на Влахина са градовете Бобошево и Симитли.

В 1942 година при вълната на прекръщаване на топонимите във възвърнатата от Румъния Южна Добруджа името Влахина е сметнато за прекалено румънско и е сменено на Пастуша. В 1946 година историческото име на планината е върнато.