Влахина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината. За реката в Пирин вижте Влахина река.

Влахина
Изглед към първенеца на планината връх Огреяк
Изглед към първенеца на планината връх Огреяк
Влахина (България)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение България (Област Благоевград, Република Македония)
Част от Осоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връх Огреяк
Надм. височина 1924,1 m

Влахина (на македонска литературна норма: Влаина, от 1942 до 1946 г. Пастуша) е гранична планина между България и Република Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група. В България е разположена на територията на две области Благоевградска и Кюстендилска. През 1942 г. при вълната на преименуване на топонимите във възвърнатата от Румъния Южна Добруджа името Влахина е сметнато за прекалено румънско и е сменено на Пастуша, но през 1946 г. историческото ѝ име е възстановено.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Планината се простира от север на юг на около 50 км, а ширината ѝ варира от 12 км на север до 30 км на юг. По билото ѝ между гранични пирамиди от № 53 до № 76 преминава участък от държавната граница между България и Република Македония. По-голямата част от планината остава на българска територия[1]. Разположена е между долините на реките Струма и Брегалница (ляв приток на Вардар), които я отделят съответно от планините Рила и Пирин на изток и Голак и Плачковица на запад. На северозапад долината на река Елешница (десен приток на Струма) и притока ѝ Речица и седловината Черната скала (930 м) я отделят от Осоговска планина, а на юг долината на Сушичка река (десен приток на Струма) и седловината Седлото (Четало, 1619 м) — от Малешевска планина. Най-северната ѝ част, заключена между долините на реките Струма и десните ѝ притоци Елешница и Копривен носи името Руенска планина с най-висока точка връх Руен (1134,2 м).

Природни особености[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ на изток са полегати, а на запад в македонска теротиря — по-стръмни. Най-високата ѝ точка е връх Огреяк (Кадиица, 1924,1 m), издигащ се в най-южната ѝ част, в близост до седловината Седлото. Изградена е предимно от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси,амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и други. Северно от село Брестово е разположен малко известният скален феномен Коматински скали[2].

Климатът на планината преходно континентален с планинска разновидност. Изчочните (български) части на планината се отводняват от десните притоци на СтрумаКопривен, Логодашка река, Стара река и др., а западните — от десните притоци на Брегалница. Преобладаващите почви са излужени канелени горски. Растителността в планината е сравнително бедна. По-голямата част от склоновете до 700-800 m са заети предимно от келяв дъб и сухолюбива храстова и тревна растителност. Срещат се площи заети от ясен, явор, габър и насаждения от черен бор. Високите части са заети от бук, високопланинска тревна растителност и хвойнови храсти. Развива се горското стопанство и животновъдството.

Селища, исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Общо на територията на двете страни в планината и по нейните подножия са разположени 4 града и 48 села:

В най-северната (Руенска планина) и най-южната част на планината са разположени три православни манастира:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

На българска територия през планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:

  • По северното ѝ подножие, през Скринския пролом на река Струма, от град Бобошево до село Четирци, на протежение от 24,1 км — целият участък от третокласен път № 104;
  • През средата на планината, от изток на запад, през Делчевския проход, от село Зелендол до ГКПП "Станке Лисичково", на протежение от 23 км — участък от третокласен път № 106 Благоевград — ГКПП "Станке Лисичково" — Делчево в Република Македония.
  • По цялото ѝ северозападно подножие, по долината на река Елешница и притока ѝ Речица, от село Четирци до седловината Черната скала, на протежение от 27,7 км — участък от третокласен път № 622 Невестино — ГКПП "Невестино" — Делчево в Република Македония. Участъкът от пътя в района на границата, както и ГКПП не са изградени и пътят представлява полски (горски) път.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  • Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 114. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
  • Николов, В., Йорданова, М. "Планините в България", София, 1997, стр.125-128.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, стр.350
  2. Геоложки феномени на България - Коматински скали


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.