Влахина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината. За реката в Пирин вижте Влахина река.

Влахина

Изглед към първенеца на планината връх Огреяк
Максимална височина вр. Огреяк
1924,1 m
Местоположение
Влахина (България)
Montanya.svg
България
Планинска верига Осоговско-Беласишка планинска редица
Географски координати 41°47′22″ с. ш. 22°57′48″ и. д. / 41.789444° с. ш. 22.963333° и. д.

Влахина (на македонска литературна норма: Влаина, от 1942 до 1946 г. Пастуша) е гранична планина между България и Република Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група. В България е разположена на територията на две области Благоевградска и Кюстендилска. През 1942 г. при вълната на преименуване на топонимите във възвърнатата от Румъния Южна Добруджа името Влахина е сметнато за прекалено румънско и е сменено на Пастуша, но през 1946 г. историческото ѝ име е възстановено.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение, граници[редактиране | edit source]

Планината се простира от север на юг на около 50 км, а ширината ѝ варира от 12 км на север до 30 км на юг. По билото ѝ между гранични пирамиди от № 53 до № 76 преминава участък от държавната граница между България и Република Македония. По-голямата част от планината остава на българска територия[1]. Разположена е между долините на реките Струма и Брегалница (ляв приток на Вардар), които я отделят съответно от планините Рила и Пирин на изток и Голак и Плачковица на запад. На северозапад долината на река Елешница (десен приток на Струма) и притока ѝ Речица и седловината Черната скала (930 м) я отделят от Осоговска планина, а на юг долината на Сушичка река (десен приток на Струма) и седловината Седлото (Четало, 1619 м) — от Малешевска планина. Най-северната ѝ част, заключена между долините на реките Струма и десните ѝ притоци Елешница и Копривен носи името Руенска планина с най-висока точка връх Руен (1134,2 м).

Природни особености[редактиране | edit source]

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ на изток са полегати, а на запад в македонска теротиря — по-стръмни. Най-високата ѝ точка е връх Огреяк (Кадиица, 1924,1 m), издигащ се в най-южната ѝ част, в близост до седловината Седлото. Изградена е предимно от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси,амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и други. Северно от село Брестово е разположен малко известният скален феномен Коматински скали[2].

Климатът на планината преходно континентален с планинска разновидност. Изчочните (български) части на планината се отводняват от десните притоци на СтрумаКопривен, Логодашка река, Стара река и др., а западните — от десните притоци на Брегалница. Преобладаващите почви са излужени канелени горски. Растителността в планината е сравнително бедна. По-голямата част от склоновете до 700-800 m са заети предимно от келяв дъб и сухолюбива храстова и тревна растителност. Срещат се площи заети от ясен, явор, габър и насаждения от черен бор. Високите части са заети от бук, високопланинска тревна растителност и хвойнови храсти. Развива се горското стопанство и животновъдството.

Селища, исторически забележителности[редактиране | edit source]

Общо на територията на двете страни в планината и по нейните подножия са разположени 4 града и 48 села:

В най-северната (Руенска планина) и най-южната част на планината са разположени три православни манастира:

Транспорт[редактиране | edit source]

На българска територия през планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:

  • По северното ѝ подножие, през Скринския пролом на река Струма, от град Бобошево до село Четирци, на протежение от 24,1 км — целият участък от третокласен път № 104;
  • През средата на планината, от изток на запад, през Делчевския проход, от село Зелендол до ГКПП "Станке Лисичково", на протежение от 23 км — участък от третокласен път № 106 Благоевград — ГКПП "Станке Лисичково" — Делчево в Република Македония.
  • По цялото ѝ северозападно подножие, по долината на река Елешница и притока ѝ Речица, от село Четирци до седловината Черната скала, на протежение от 27,7 км — участък от третокласен път № 622 Невестино — ГКПП "Невестино" — Делчево в Република Македония. Участъкът от пътя в района на границата, както и ГКПП не са изградени и пътят представлява полски (горски) път.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  • Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 114. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
  • Николов, В., Йорданова, М. "Планините в България", София, 1997, стр.125-128.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кънчов, Васил. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, стр.350
  2. Геоложки феномени на България - Коматински скали


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.