Влашка Блаца
Тази статия е за кайлярското село. За костурското село вижте Българска Блаца.
  Влашка БлацаΒλάστη |
|
_mountain_-_Ptolemaida,_Kozani_prefecture,_Greece.png) Влашка Блаца и Синяк. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Влашка Блаца
Влашка Блаца на картата на Гърция
|
|
 Влашка Блаца
Влашка Блаца на картата на дем Еордея и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Синяк |
| Население | 645 (2001) |
| Надм. височина | 1 166 m |
| Пощ. код | 500 09 |
| Тел. код | 24630-93 |
Влашка Блаца или Гръцка Блаца (срещат се и книжовните форми Влашко блато и Гръцко блато, на гръцки: Βλάστη, Власти, до 1927 година Μπλάτσι или Βλάτσι, Блаци или Влаци,[1] до 1928 година Πολυνέρι, Полинери, катаревуса Πολυνέριον, Полинерион[2] на румънски: Blaţa, Блаца) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година Влашка Блаца има 645 жители.
Съдържание |
География [редактиране]
Влашка Блаца е разположено високо в склоновете на Мурик (Мурики), северният връх на планината Синяк (Синяцико). Селото е отдалечено на 24 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида).
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
Селото е основано вероятно в 15 век, когато след заселването на турците коняри в Кайлярско местното християнско население е принудено да търси убежище в планините. След разгрома на Москополе, Николица и Грамос от Али паша Янински в края на 18 век в Блаца се заселват и много власи арумъни. Част от населението на Блаца е по потекло от Сисани - някогашна епископска столица.[3]
В края на 19 век Блаца е голяма процъфтяваща гръцко-влашка паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Жителите му се занимават предимно с животновъдство и свързаните с него занаяти. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi), Сисанийска епархия, живеят 3000 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Блаца Гръцко има 1 200 жители гърци и 1 300 власи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блаца има 1 500 гърци и 1 200 власи и в селото работи гръцко училище.[6]
Селото е изходна точка на гръцките андартски чети в борбата им срещу българските чети на ВМОРО по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908).
В Гърция [редактиране]
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Влашка Блаца попада в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Власти. По време на Втората световна война Блаца е изгорено от германските окупационни части, а по време на Гръцката гражданска война е напуснато от всичките си жители. След войната в селото се завръщат около 800 души. В последните десетилетия Блаца се превръща в туристически център.
Личности [редактиране]
- Родени във Влашка Блаца
Андрей Багаву (Andreilu al Bagav, 1857 - 1888), арумънски просветен деец
Антониос Керамопулос (1870 - 1960), гръцки археолог- Йоанис Берекетлис, гръцки андартски капитан
- Йоанис Бумбарас, гръцки андартски капитан
- Йоанис Колицас (1885 - 1908), гръцки андартски четник, служи като четник при Константинос Дограс в Леринско през 1905 година и Йоанис Деместихас в Ениджевардарско през 1908, загива в сражение с българска чета в Ениджевардарското езеро на Великден 1908 година[7]
- Йоанис Фармакис (Янис, 1772 - 1821), гръцки революционер
- Илияс Кундурас (капитан Фармакис, ? - 1908), гръцки андартски капитан
Барон Константинос Белиос (Κωνσταντίνος Δ. Βέλιος) (1772 - 1837), австрийски благородник- Карамицос, участник в Гръцката война за независимост
- Мелас Яниотис (р. 1939), гръцки бизнесмен, основател и председател на Интерсалоника
- Стерьос Думбас (1794 - 1870), австрийски бизнесмен, дарител, баща на Николаус фон Думба (1830 - 1900) и дядо на Константин Думба
- Стерьос Кундурас (? - 1908), гръцки андартски деец
- Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 - 1907), гръцки андартски капитан
Литература [редактиране]
- Τσίρος Ζήκος, Η ΒΛΑΣΤΗ, Θεσσαλονίκη, 1964.
- Έξαρχος Γιώργης, ΜΠΛΑΤΣΙ, Εκδόσεις Π.Χ. Μπασδάρας, Θεσσαλονίκη, 2001.
- Σιώκης Ν., Παράσχος Δ, ΟΙ ΒΛΑΧΟΙ ΤΟΥ ΜΟΥΡΙΚΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΣΙΝΙΑΤΣΙΚΟΥ, Εκδόσεις Χριστοδουλίδη, Θεσσαλονίκη, 2001.
- I. K. Βαρβαρούσης, ΜΠΛΑΤΣΙ Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ ΒΛΑΣΤΗΣ ΔΥΤΙΚΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ, Εκδόσεις Ερωδιός, Θεσσαλονίκη, 2006.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Ο βίος της κοινότητας Βλάστης επί τουρκοκρατίας", Ε.Μ.Σ. 58, Θεσσαλονίκη 1982.
- Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
- Μ.Ι., "Βλάστη", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
- Τσίρος, Ζ.Γ., "Η Βλάστη (τέως Μπλάτσι)". τόμοι 1-3, Θεσσαλονίκη 1964.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάτση - Πολυνέριον
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πολυνέριον - Βλάστη
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г..
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών
|
|||||||||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
