Влашка Блаца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кайлярското село. За костурското село вижте Българска Блаца.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияВлашка Блаца
Βλάστη
Влашка Блаца и Синяк.
Влашка Блаца и Синяк.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Влашка Блаца
Влашка Блаца на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Влашка Блаца
Влашка Блаца на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°27′00″ с. ш. 21°31′00.12″ и. д. / 40.45° с. ш. 21.5167° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Синяк
Население 645 (2001)
Надм. височина 1 166 m
Пощ. код 500 09
Тел. код 24630-93

Влашка Блаца или Гръцка Блаца (срещат се и книжовните форми Влашко блато и Гръцко блато, на гръцки: Βλάστη, Власти, до 1927 година Μπλάτσι или Βλάτσι, Блаци или Влаци,[1] до 1928 година Πολυνέρι, Полинери, катаревуса Πολυνέριον, Полинерион[2] на румънски: Blaţa, Блаца) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година Влашка Блаца има 645 жители.

География[редактиране | edit source]

Влашка Блаца е разположено високо в склоновете на Мурик (Мурики), северният връх на планината Синяк (Синяцико). Селото е отдалечено на 24 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Селото е основано вероятно в 15 век, когато след заселването на турците коняри в Кайлярско местното християнско население е принудено да търси убежище в планините. След разгрома на Москополе, Николица и Грамос от Али паша Янински в края на 18 век в Блаца се заселват и много власи арумъни. Част от населението на Блаца е по потекло от Сисани - някогашна епископска столица.[3]

В края на 19 век Блаца е голяма процъфтяваща гръцко-влашка паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Жителите му се занимават предимно с животновъдство и свързаните с него занаяти. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi), Сисанийска епархия, живеят 3000 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Блаца Гръцко има 1 200 жители гърци и 1 300 власи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блаца има 1 500 гърци и 1 200 власи и в селото работи гръцко училище.[6]

Селото е изходна точка на гръцките андартски чети в борбата им срещу българските чети на ВМОРО по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908).

В Гърция[редактиране | edit source]

Сватбата на сина на Илияс Кундурас в Блаца, началото на 20 век

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Влашка Блаца попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Власти.

По време на Втората световна война Влашка Блаца е изгорено от германските окупационни части, а по време на последвалата Гръцката гражданска война селото е напуснато от всичките си жители. След войната в селото се завръщат около 800 души.

В последните десетилетия на 20 век Блаца се превръща в туристически център.

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Влашка Блаца
Йоанис Колицас
Христос Аргиракос
Йоанис (Накас) Пурлякас (1896 - 1918), андарт от 1907 г., участник във войните 1912 - 1918.
Михалис Пурлякас (1892 - 1954), андарт от 1907 г., участник във войните 1912 - 1918.

Литература[редактиране | edit source]

  • Τσίρος Ζήκος, Η ΒΛΑΣΤΗ, Θεσσαλονίκη, 1964.
  • Έξαρχος Γιώργης, ΜΠΛΑΤΣΙ, Εκδόσεις Π.Χ. Μπασδάρας, Θεσσαλονίκη, 2001.
  • Σιώκης Ν., Παράσχος Δ, ΟΙ ΒΛΑΧΟΙ ΤΟΥ ΜΟΥΡΙΚΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΣΙΝΙΑΤΣΙΚΟΥ, Εκδόσεις Χριστοδουλίδη, Θεσσαλονίκη, 2001.
  • I. K. Βαρβαρούσης, ΜΠΛΑΤΣΙ Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ ΒΛΑΣΤΗΣ ΔΥΤΙΚΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ, Εκδόσεις Ερωδιός, Θεσσαλονίκη, 2006.
  • Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Ο βίος της κοινότητας Βλάστης επί τουρκοκρατίας", Ε.Μ.Σ. 58, Θεσσαλονίκη 1982.
  • Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
  • Μ.Ι., "Βλάστη", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
  • Τσίρος, Ζ.Γ., "Η Βλάστη (τέως Μπλάτσι)". τόμοι 1-3, Θεσσαλονίκη 1964.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλάτση - Πολυνέριον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πολυνέριον - Βλάστη
  3. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  7. Συλλογή Φωτογραφιών


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.