Воден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Гърция. За други значения на Воден вижте Воден (пояснение). За града в Турция вижте Едеса.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияВоден
Έδεσσα
Водопад във Воден
Водопад във Воден
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Воден
Воден на картата на Гърция
Dimos Edessas - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Воден
Воден на картата на дем Воден и област Централна Македония
Координати: 40°48′02.16″ с. ш. 22°02′49.92″ и. д. / 40.8006° с. ш. 22.0472° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Солунско поле
Население 18 250 (2001)
Надм. височина 145 m
Пощ. код 582 00
Тел. код 23810

Во̀ден (изписване до 1945 година Воденъ, на гръцки: Έδεσσα, Едеса, до 1923 година Βοδενά, Водена, на турски: Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 километра западно от Солун, главен град на дем Воден, с 18 250 жители (2001). Името си дължи на богатството си на вода, водопади и зеленина. Античното име на града изчезва през Средновековието и е възстановено през 1923 година. Градът е разположен на река Вода (днес Водас). Градът е център на Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Гръцката православна църква и на Воденската епархия (на латински: Dioecesis Edessa in Macedonia) на Католическата църква[1].

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Останки от античния Воден

Във Воден са намерени останки от медната ера. През 5 - 7 век пр.н.е. под акропола, на който е построен днешния град, е разположен долният град. До днес са запазени останки на акропола, а в долния град крепостни стени (5 м височина) и каменни колони. Особено интересна е южната кула. Античното име на града е Едеса. През Едеса минава северното разклонение на древния път, наречен през римско време Виа Егнация. Тит Ливий в последната 45-та книга на „От основаването на града“ нарича Едеса „благороден град“.[2] Част е от Македонското царство, а след това е присъединен към Римската империя и влиза в провинция Македония. От управлението на Октавиан Август до 250 година в Едеса има монетен двор - един от деветте в Римска Македония. След 168 година римският град Едеса процъфтява. Каменни надписи документират, че в града има дворец на градския съвет, гимназия, храмове на Зевс, Дионис и богинята Ма. Тук се намират статуи на Артемида и Сабазий. През втората половина на 3 век градът е нападан от готите. След разделянето на Римската империя на две в края на 4 век Воден попада в границите на Източната римска империя и е част от екзархата на Македония и Илирия. В края на 6 век започва преселването на жителите на долния град на днешното място в стария акропол.

Средновековие[редактиране | edit source]

През 9-10 век Воден попада в границите на Първото българско царство по времето на Симеон Велики. Допуска се, че след падането на Североизточна България под византийска власт в края на 10 век, Давид е резидирал в Преспа, Мойсей в Струмица, Аарон в Средец, а Самуил във Видин или Воден. Единственият по това време достъпен път към тогавашната вътрешна област на България (Битоля, Прилеп, Охрид) е през Воден към Острово- Лерин- Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие). През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България. За това време Йоан Скилица описва града така:

Воден е малка крепост, разположена на стръмна скала, през където се спуща водата на Островското езеро, която тече скрито под земята и на това място излиза отново[3].

След Самуиловата смърт, при Гаврил Радомир, Воден е отново превзет (9 април 1015 г.), а Драгшан убит чрез набиване на кол. Българските сили, предвождани от кавхан Дометиан, са разбити от Василий II в Солунското поле. Част от местните българи са изселени в Беломорието, а на тяхно място са настанени ромеи, така наречените кондарати. След завладяването на Първото българско царство Воден е присъединен към Охридската архиепископия, в лоното на която остава до закриването и през 1767 година, след което става част от Цариградската патриаршия. В 1342 година е присъединен към Душановото царство, от 1355 година е отново византийски, а през 1382 година е завладян от турците и попада в Османската империя[4].

В Османската империя[редактиране | edit source]

Печати на Българската църковна община (1870) и Българското читалище във Воден (1870)
Печати на Гръцкия силогос във Воден (1872)
Българското училище във Воден в началото на 20 век
Джамия във Воден в 1906 година
Воден сниман от Сланица
Воден през април 1911 година

В 19 век Воден е смесен българо-турски град. Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Воден:

Водена, така наречена от българската дума за "вода" с гръцко окончание, е напомняне за неговите чудесни води. Това е епархия на митрополита, която притежава сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език.[5]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Воден така:

Водена (предишната Едеса), която има очарователно местоположение и е столица на митрополита на Едеса е със смесено народонаселение, което в основната си част се състои от българи. Бях ограничен в комуникациите си и не можах да общувам много с тях, още повече, че местните хора са негостоприемни... В града видях 9 църкви и ново гръцко училище, където за отбелязване учиха само български деца.[6]

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби наричат в 1866 година Воден

българският град на водите... който само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци не може да бъде наречен миниатюрна Венеция“. [7]

В писмо до „Цариградски вестник“ Джинот говори за духовното невежество и липсата на национално съзнание сред воденските българи:

...они са Болгаре юрукопомаци, сос греческа литература са погрузени... Дорян, Кукуш, преку Вардар Воден...[8]

В дописка от воденчани до вестник „Македония“ от 1867 година се казва:

Бугарите на Македония сакат езикот си во църквите, сакат схолина (училища) и за да поддържат тая сакаят еднородец Бугарин владика, защо дори во овой сахат не салде гръцки владици имах туку и фанатици и терачи на езикот както Г-н Никодим, той що повике от два милиони гроша во малко казандиса от Бугарите и за дарба им остави молепцуванието на униятството, а да се тресат още кутрите попови да употребат барем по простите на литургията Бугарски, и що вели? нито „едно Господи помилуй“ треска го фащаше Г-на Никодима кога го слушаше[9].

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Водена (Vodéna) живеят 4800 гърци.[10] В началото на 1880-те години Воден има 1400 къщи - 980 български и 420 турски. Дори до 90-те години 790 от българските къщи все още са патриаршистки, а 190 - екзархистки.

Българско възраждане[редактиране | edit source]

Българо-гръцкият църковен въпрос се появява във Воден в 1863 година. Митрополит Никодимос Воденски, за да противодейства на проекзархийското и на униатското движение в Енидже Вардар, допускал в църквите да се чете на български и дори самият той понякога водел проповедите си на местен български диалект.[11] В 1868 година с пряката подкрепа на местния благодетел Георги Гогов в града е открито българско училище по взаимната метода.[12] В края на 1869 - началото на 1870 година е създадено българско читалище и Воденската българска община.[13] В българското училище до Руско-турската война преподават Агапий Войнов, Търпо Поповски, Димитър Македонски, Станислава Караиванова и майка ѝ Неделя Петкова, воденчанките Екатерина Бодачева и Евтимица Църничкарова, отново Агапий Войнов, Димитър Франго от Богданци, Костадин Стефанов от Търново, Костадин Маджуков от Ново село, Траян Кундураджиев, Петър Анчев от Прилеп.[14]

В 1873 година българите екзархисти завземат насила църквата „Свети Врач“. Храмът на няколко пъти минава ту в гръцки, ту в български ръце, докато накрая окончателно става български.[15] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Воден е посочен като град с 1500 домакинства и 5200 жители българи и 1340 мюсюлмани.[16]

Гръцки ученически оркестър във Воден, 17 февруари 1910 г.

След Руско-турската война българското училищно дело е в лошо състояние. Екзархията изпраща за учител във Воден охридчанина Янаки Стрезов, който учителства от 1880 до 1883 година заедно с Екатерина Фотолова и Иван П. Георгиев. Във Воден се открило и класно българско училище, както и девическо, надзиравано от Панталей Баджов с учителки М. Йорданова и Агапия Панайотова.[17] Български учители след войната във Воден са Иван Попгеоргиев и Георги Попов от Владово, Янаки Стрезов, Димитър Кърпузов от Мандалево, Панталей Баджов, Стоян Кръстев от Панагюрище, Иван Д. Николов от Кукуш, отец Петър Писарев от Пловдив, който оглавява общината от 1883 до 1884 година, Костадин Арсов от Щип, отец Манчо Джуджев (заместник на отец Писарев в 1883 - 1884), Андрей Стоянов от Габрово, Костадин Петров от Ресен, Анастас Петров от Воден (1885 - 1886), Мария Балева от Битоля, Тръпче Шаламанов от Воден, Христо Занешев от Воден, Георги Пожарски от Пожарско (1885 - 1886), Екатерина Фотолова от Калофер, Мария Попйорданова от Шумен, Агапия Панайотова от Крива паланка.[18]

Евтимия Пяца Кириакопулу от Солун, гръцка учителка във Воден[19]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Воден живеят 7 000 българи, 4 000 турци, 30 власи и 40 цигани.[20] Към средата на първото десетилетие на 20 век вече близо една трета от българското население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Воден има 3 600 българи екзархисти, 6 280 българи патриаршисти гъркомани, 30 власи и 270 цигани. В града функционират три български - две основни и едно прогимназиално - училища и три гръцки - две основни и едно прогимназиално.[21] Съгласно годишният отчет на главния учител Христо Динев през учебната 1905/1906 година в града има българско третокласно и основно училище. Общия брой на учениците в тях е 367, от които девойките са 154.[22]

В града функционира българската фабрика за производство на прежда, собственост на Лука Панагюрски[23].

Тук в бившата българска църква „Успение на Пресвета Богородица“ днес известна като Старата митрополия в 1991 г. при ремонтни работи е открит [24] известният Воденски надпис, създаването на който историци като Пламен Павлов[25] и Божидар Димитров[26] отнасят към времето на църковните борби на местните българи с фанариотете в ХIХ век.

При избухването на Балканската война в 1912 година тридесет и шест души от Воден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[27]

В Гърция[редактиране | edit source]

Посрещане на гръцките войски на гара Воден, 30 октомври 1912 година.
Воден през 1918 година.
Варошът
Уличка във Вароша

По време на войната във Воден влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Гърция. Българската църковна община и читалище във Воден са закрити. Главният български учител Гр. Попатанасов е арестуван от новите гръцки власти, а екзархийският училищен инспектор Христо Нейков е прогонен[28]. След войната и особено след Първата световна война част от българско население на Воден се изселва в България. През 20-те години се изселва и мюсюлманското население на града и на негово място са заселени гърци бежанци.

През Втората световна война Воден е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[29]

След последвалата Гражданска война в Гърция отново големи маси българско население емигрират в България, Югославия, както и в САЩ, Канада и Австралия.

Преброявания[редактиране | edit source]

Статистика на населението, 1913-2001
Година Население + / -
1913
8.846
---
1920
9.483
+ 595
1928
13.115
+ 3.674
1940
12.000 [30]
-1.115
1951
14.940
+ 2.940
1961
15.534
+ 594
1971
13.967
- 1.567
1981
16.642
+ 2.675
1991
17.659
+ 1.017
2001
18.253
+ 594

Личности[редактиране | edit source]

Архимандрит Методий Димов.

От Воден са родом български революционери и дейци на борбата за църковна независимост, гръцки учени и общественици, както и комунистически партизани.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Диалектни текстове от Воден в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 183 - 201 и 202.
  • Думев, Велко. Воденският говор. – Мак. преглед, XIII, № 4, 1943.
  • Μίντσης, Γεώργιος Ι., "80 χρόνια ελεύθερη Έδεσσα, 1912-1992, Σύγχρονη ιστορία της πόλης και της περιοχής ", Εταιρεία μελέτης Ιστορίας της Έδεσσας 2, Δήμος Έδεσσας, Έδεσσα 1992.
  • Μίντσης, Γεώργιος Ι., "Ιστορία της Έδεσσας, εκκλησιαστική και πολιτική, 1ος-20ος αιώνας", Εταιρεία Μελέτης Ιστορίας της Έδεσσας, Έδεσσα 1993.
  • Σταλίδης, Κωνσταντίνος, "Η Έδεσσα στα χρόνια της τουρκοκρατίας, 14ος αιώνας-1912", Έδεσσα 1988.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Edessa in Macedonia
  2. Titus Livius. Ab Urbe Condita.
  3. Македония. Сборник от документи и материали. І дял. Средновековие и османски период (до 1750 г.), БАН, София 1978 г., стр.54
  4. Илюстрация Илинден, 1938, бр.92, стр.12-15
  5. Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  7. Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. „Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция“. София, 1983, стр. 83-84.
  8. „Цариградски вестник“, 1852, бр.95-96
  9. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 184 [1]
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 34-35.
  12. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.95.
  13. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 72.
  14. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35 - 36.
  15. Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 199.
  16. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  17. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
  18. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 36.
  19. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  20. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 148.
  21. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  22. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.280.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.52
  24. Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
  25. Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, Бележки, стр. 18-19
  26. "защото дори и фалшификациите които е правило местното воденско население в битките за кварталните църкви,са в полза на българската нация" Божидар Димитров, в-к Македония, 5.07.2000 г.стр 8
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  28. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.176, 184
  29. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. Edessa - 3000 years history

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.