Воден нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Воден нощник
Myotis-P1040975.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Myotis Нощници
вид: M. daubentonii Воден нощник
Научно наименование
Уикивидове Myotis daubentonii
Kuhl, 1817
Разпространение
Mapa Myotis daubentonii.png

Водният нощник (Myotis daubentonii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в голяма част от Евразия от Британските острови до Камчатка, Япония, Южен Китай и Асам. В България се среща рядко, главно в планински местности.[2]

Myotis daubentonii е наречен на френския естественик Луи-Жан-Мари Добантон.

Илюстрация на воден нощник
(худ. Едуард Шмит, Brehms Tierleben, 1927)

Водният нощник е сравнително дребен, с маса 7-14 g, дължина на тялото с главата 42-55 mm и размах на крилете 250-275 mm. Гърбът е тъмнокафяв, понякога с червен оттенък, а коремът е сивкав. Муцуната е тъмна, а ушите и летателните мембрани - кафява. Има най-късите уши сред нощниците, срещащи се в Европа. Крилата са сравнително широки, а опашката се подава с около 3 mm извън летателната мембрана.[2]

Водният нощник живее в гористи местности, най-често в близост до водоеми. През лятото живее в разнородни убежища - хралупи на дървета, подпокривни пространства, пещери, дори под мостове. Зимува в пещери или скални пукнатини. Летните размножителни колонии наброяват от 20 до 200 екземпляра. Копулацията протича през есента и зимата, като женските раждат по едно малко през юни-юли. Продължителността на живота е около 20 години.[2]

При полет водният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Най-често ловува на малки групи или по двойки, като по време на лов може да се отдалечи на 6-10 km от жилището си.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Chiroptera Specialist Group. Myotis daubentoni. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 10 May 2006.
  2. а б в г Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 223-227.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България