Водна ерозия на почвата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Водната ерозия на почвата е резултат от разрушителното действие на течащата по повърхността на почвата вода. Нейното негативно влияние е по-силно при леките и безструктурни почви и по-слабо при по-тежките и богати на органично вещество почвени типове.

Водната ерозия се проявява в три форми: площна (повърхностна), браздова (струйчеста) и ровинна (линейна).

Площна водна ерозия[редактиране | редактиране на кода]

Тя е широко разпространена върху обработваемите земи, разположени на еднообразни склонове и стичащата се вода образува потоци. Предизвиква бавно и невидимо измиване на най-фините почвени агрегати, което намалява мощността на почвения хоризонт, а също така го обеднява на хранителни вещества. Най-силно се проявява при незаети с растителност площи.

Браздова водна ерозия[редактиране | редактиране на кода]

Предизвиква се от малки водни струи при обилни валежи, топене на снега или при напояване. Течащата вода образува бразди, дълбоки 10–15 cm, причиняващи повърхностно изнасяне по наклона на повърхностния почвен пласт. При неправилна обработка тази ерозия може да стане причина за бързо влошаване на почвеното плодородие на големи площи.

Ровинна водна ерозия[редактиране | редактиране на кода]

Представлява развитие на браздовата ерозия и се проявява когато течащата вода е по-обилна. При нея браздите са с дълбочина 25–30 cm, обедняването на хранителни вещества е по-голямо, а освен това се затрудняват механизираните процеси.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Обратно към[редактиране | редактиране на кода]