Военен трибун с консулска власт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Военен трибун с консулска власт (на латински: Tribunus militum consulari potestate) е висша римска магистратура (от 3 до 6 души), създадена с цел да приобщи плебса към висшата административна и военна власт. Когато били избирани военни трибуни с консулски правомощия, не били избирани консули, и обратно. Просъществувала между 445 и 367 г.пр.Хр. През този период военни трибуни били избирани 51 пъти, а консули - 22 пъти. Изборът на едните или другите зависел от политическата и военна ситуация[1].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий, История на Рим, От основаването на града, книга 4, стр. 211