Военен трибун с консулска власт

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Военен трибун с консулска власт (на латински: Tribunus militum consulari potestate) е висша римска магистратура (от 3 до 6 души), създадена с цел да приобщи плебса към висшата административна и военна власт. Когато били избирани военни трибуни с консулски правомощия, не били избирани консули, и обратно. Просъществувала между 445 и 367 г. пр. Хр. През този период военни трибуни били избирани 51 пъти, а консули – 22 пъти. Изборът на едните или другите зависел от политическата и военна ситуация.