Воински общества на шайените

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Воински общества на шайените[редактиране | edit source]

Воинските общества на шайените от историческия период имат в своя дух, цел, регалии и ритуали първоначално военна насоченост. Като дори онези религиозни черти, които се проявяват при тях, имат за основа желанието да получат благосклонността на висшите сили, които да им дарят успех в битките.

В основните си функции обществата биват фактически независими едно от друго. Не се е наблюдавало разделение на възрастов принцип. Юношата на възраст 14-16 години встъпва в дадено общество по покана на членовете му. Ако се съгласял, бивал придружен от родното му типи до шатрата където се събират членовете на обществото, носещи характерните си регалии. Новопосветеният танцува, пее и пирува заедно с тях и така става член на обществото. Ако пожелае, той може по-късно да промени членството си. Всяка пролет се избират нови военни вождове, след което всеки има право да смени обществото си и да встъпи в друго. Понякога преместванията са толкова много, че се налага реорганизация на всички общества, която от своя страна още веднъж включва избор на нови военни вождове.

Според митологията на шайените, техният легендарен пророк Сладкото Лекарство създава първоначално четири военни общества, към които впоследствие се прибавили още три. Повечето изследователи приемат, че през 19 в. при шайените съществуват следните военни общества:

  • Червените Щитове или Воините-Бикове
  • Воините-Лосове или Стъргалките от лосов рог, наричани още Дрънкалките от копита
  • Лисичетата (Воините-Лисици) или Койотите
  • Мъжете-Кучета (Воините-Кучета)
  • Опаките или Обществото на Тетивите
  • Бесните Кучета или Глупавите Кучета
  • Тетивите или Тетивите на Човека-Сова (известни също като Воините-Вълци)


Обществото на Червените щитове[редактиране | edit source]

Обществото на Червените Щитове (Red Shields Society) обикновено наброявало от сто до двеста воини, плюс четири жени, наричани от членовете на обществото "сестри". Когато обществото провеждало открит публичен танц, сестрите заемали място в центъра на кръга и непрекъснато танцували пред воините, удряйки барабаните, които държали. Когато танцували, Червените щитове следвали определен стил, който бил традиционен за тях - отначало мъжете подтичвали с танцова стъпка, след това се спирали и накланяйки тялото си напред, присядали нагоре-надолу, въртели се на място, след това подскачали и тежко подтичвали напред. През цялото време всеки воин издавел особен гърлен звук, наподобяващ рева на мъжките бизони по време на преследването им от ловци.

Емблема на обществото бил единственият по рода си вид щитове от бизонова кожа, кръгли "като слънцето" и оцветени в червено. Въпреки обичайната практика в равнините кожата за щит да се взема от гърбицата на бизона, тези щитове се правели от кожата на задницата с оставена опашка. По време на война някои магически средства, подсказани от видения, се прикачвали към него и всеки път, когато воинът го размахвал, намирайки се във вражеско обкръжение, той вярвал, че противниковите стрели няма да улучат нито него, нито щита. Смята се, че всички щитове на шайените имат корени в това общество, тъй като щитът бил даден от Великия Пророк най-напред на тях. Всеки воин от Червените Щитове носел червен щит и копие. Обществото също така имало две специални прави копия, украсени с гарванови пера. Когато обществото изпълнявало функциите на полиция, тези копия се забивали под ъгъл в земята, показвайки посоката, в която щял да се движи лагерът.

Всеки път, когато воините от това общество се събирали за танц или военен съвет, те се обличали еднакво. На главата си носели шапки от бизонов скалп с рога, като кожата и рогата били от двегодишен бизон. Ако воинът имал отбелязани ку, рогата винаги се оцветявали в ярко червен цвят, а тялото на воините се боядисвало на червено-бели или само бели ивици по цялото тяло. Копието на обществото на Червените Щитове било право, дълго ок. 8 фута и първоначално било с каменен връх, а по-късно с купен стоманен. Цялото копие също било боядисано червено. Носенето на бизонов накит за глава с рога и щит с опашка било причина да ги наричат с общоприетото име "воини-бизони". Около кръста си танцьорите от обществото на Червените Щитове носели широк кожен пояс или поличка подобно на други общества от равнините. Той бил украсен с бодли от бодливо свинче и бизонови рудиментни копитца, прикрепени така, че да издават висок звук по време на танца. По долния край на пояса имало дълги ресни от еленова кожа, отделни лентички от които висели под коленете. Както и всичко друго, поясът също бил червен.

Обществото на Дрънкалките от копита[редактиране | edit source]

Обществото на Дрънкалките от копита (Hoof Rattles), известно още като Воините-Лосове (Elk Warriors Society) или Кривите копия (Crooked Lances), се състояло от повече от сто мъже и четири сестри. Обществото имало Пазител на тъпаните и Пазител на свещената регалия - стъргалка от лосов рог (става въпрос всъщност за т.нар. уапити, американската разновидност на благородния елен), която на вид наподобявала гърмяща змия. Двамата най-храбри воини носели т. нар. "криви тояги" с остриета от единия край, обвити с видрова кожа. Освен това дръжката на тези жезли-копия била украсена с две ленти от видрова кожа, разположени на ок. 60 см. една от друга, а към всяка лента се прикрепели по четири пера от скален орел. Кривото копие било дълго ок. 2,40 м. Всички останали воини от обществото носели прави копия с дълги остриета. Те също били обвити с видрова кожа с козината нагоре. Всеки воин от обществото носел специална дрънкалка, от където идва и името им. Тя се правела от тояжка дълга около един фут и се обвивала с еленова кожа. Към тази дръжка се прикрепели няколко от рудиментните копитца на лос, елен или антилопа.

Пазителят на лосовия рог бил лидер на всички танци и песнопения. Лосовия рог бил прав, дълъг ок. 45 см. и бил около 5 см. в диаметър. Била му придадена формата на змия с глава и опашка. По гърба имало изрязани напречни бразди на разстояние 1,5 см. една от друга. При церемонии лосовият рог се използвал по следния начин: съвсем ниско над земята се опъвало парче сурова кожа - то служело за резонатор. Опашката на змията се държала с лявата ръка и браздите се търкали напред-назад с кост от пищяла на антилопа; така се получавал висок пронизителен звук. Дрънкалките от копита имали четири свещени песни и четири военни песни, а също около двеста танцувални. Когато сто, че и повече воини пеели в хор под звука на лосовите рога, те можело да бъдат чути отдалече.

В съответствие с наставленията на Великия Пророк рогът във форма на змия бил даден на шайените за примамване и викане на бизоновите стада, лосовете и елените, за да се приближат към лагера. За да направят това още по-ефикасно, воините се събирали, дъвчели магически растения, които били използвани във всички церемонии на Свещените Стрели, а после ги изплювали върху лосовите рога. Пазителят държал "змията" за опашката и движел пищялната кост по гърба й към себе си, като движението ставало от главата към опашката. След като той извършел това движение четири пъти, бизоните и елените неизбежно се омагьосвали и се приближавали към него. Всички елени и антилопи, на които се въздействало по този начин били убивани, месото и кожите се вземали, а рудиментните копитца се предавали на членовете на обществото за изработване на дрънкалки.

Освен дрънкалките, копията, лъковете и стрелите, членовете на обществото на Дрънкалките от копита изработвали сами и дрехите си. По време на танците си те носели копията си в едната ръка, държали тялото си изправено и подскачайки нагоре-надолу, през цялото време пеели и дрънкали с дрънкалките си.

Около 1865 г. Воините-Лосове получили прозвището Барутните лица (Powder faces) или Сините кореми след един инцидент, при който след взрив на сандък с барут, в лицата на мнозина членове на обществото се набили зрънца барут. След Фатермановата битка (21 декември 1866 г.), в която членовете на обществото взели дейно участие, те започнали да носят взетите като плячка американски мундири. Заради това и заради проявената в сражението смелост започнали да ги наричат Сините войници. По време на шествията, които съпътствали различни племенни церемонии те, подобно на американската кавалерия, яздели по четирима в редица и няколко човека свирели военни сигнали с трофейни тръби.

Обществото на Койота или Воините-Лисици[редактиране | edit source]

Обществото на Койота (Coyote or Fox Warriors Society) получило името си от факта, че основателя му учил членовете да подражават на койота по издръжливост, ловкост и подвижност. Койотът е особено почитан от американските индианци, които го смятат за най-успешния и хитър ловец. Благодарение на упоритите тренировки те били най-добри сред съплеменниците си в бягането на дълги дистанции, игрите и т.н. Обществото брояло обикновено към 150 воини. Военният вожд носел като регалия кожата на прерийна лисица или койот и обществото смятало тази кожа за свещена, защото Великия Пророк донесъл Свещените стрели загърнати именно в такава кожа. Ако членовете на обществото натривали магическия си вързоп (medicine bundle) о тази кожа или го окачвали върху нея, като я намятали, то Воините-Лисици се чувствали леки като перо и можели да тичат на поразителни дистанции без почивка. Това общество също така имало Пазител на дрънкалката, който винаги носел боядисана в червено изсушена тиква, пълна с камъчета. Историците отбелязват, че в стари времена дрънкалката се правела от бизонова кожа, но постепенно била заменена с тиква. Дрънкалката се ползвала за отмерване на ритъма по време на песните и танците, а нейният пазител бил лидер на церемониите, тъй като той знаел всички песни на обществото. То имало четири песни, посветени на койота, четири военни песни и около 300 танцувални.

За да отпразнуват четиридневния си танц, Койотите издигали шатрата си или в центъра, или пред лагерния кръг, след което се определяло място и кожата се поставяла вътре в шатрата, така че главата да е обърната към входа. Военният вожд с помощниците си сядали непосредствено зад кожата. Когато всички седнели, свещената койотска кожа се разстилала пред вожда на обществото и помощниците му, намиращи се в кръга на събралите се. Понякога четирите сестри сядали на кожата пред вождовете. Четирима воини-Койоти носели копия с боядисана в черно дървена част, които били ок. 3,5 см. в диаметър. Те били огънати и между краищата им била опъната тетива, така че когато била поставена, тя придавала на копието вид на огромен лък. Няколко вида пера се окачвали на определен интервал по дължината на лъка-копие, а на единия край имало острие, за да е по-универсално оръжието. Всички други членове носели прави копия и обикновени лъкове със стрели.

Всеки воин носел две орлови пера, втъкнати вертикално в скалповия му кичур. Всички редови членове на обществото се боядисвали еднакво. Тялото и горната част от ръцете и краката се оцветявали в жълто, а долната част на ръцете и краката под коленете - в черно. На гърдите всеки воин носел окачен на ремъче през врата символ на луната (1/4 фаза). Този полумесец бил направен от дебела сурова кожа и оцветен в черно. По време на танца Койотите бързо скачали нагоре-надолу, потропвайки в такт с нарастващия темп на музиката. За церемониите четирите сестри на обществото винаги обличали роклите си украсени с ценните лосови зъби. Лицата им били боядисани жълти и те също носели две орлови пера, забодени вертикално в косата.

Преданията на шайените съобщават, че воините на това общество понякога носели косата си по средата на гребен, за да подчертаят дългия си скалпов кичур, като главата от двете страни се остригвала напълно. Членовете на от другите общества носели косите си дълги.

Обществото на Мъжете-Кучета[редактиране | edit source]

Обществото на Мъжете-Кучета (Dog Men Society), наречено от белите “Общество на Воините-Кучета", несъмнено е било най-голямото общество при шайените. То се състояло от мъже на възраст над 15 години и обикновено включвало поне половината от всички шайенски воини. Фактически едно време това общество, поради голямата си численост, управлявало народа. В даден момент, който някои информатори определят като живота на две поколения преди 1900 г., Мъжете-Кучета включили в обществото си всички воини на едно от племенните родови подразделения. Причината за този необичаен случай не е известна, но се смята, че това се е случило поради нарасналата им популярност в следствие успехите на военните вождове и помощниците им в това общество. Това обособяващо положение се запазило с годините; след време въпросната племенна група и обществото на Мъжете-Кучета станали идентични понятия, така че името на обществото станало име и на групата. Тъй многобройните Хора-Кучета се превръщат в знаменитите Воини-Кучета, които така често се споменават от ранните изследователи, писатели, а после и от армейските офицери и чиновниците от Бюрото по индианските въпроси, които констатират двойнствения характер на обществото: като силна военна организация и като отделна племенна група. Нейните членове неуморно предприемали военни походи, скитайки се свободно между реките Мисури и Арканзас и използвайки областта на горното течение на Плат в Небраска за своя щаб-квартира.

Четиримата най-храбри членове на обществото се избирали за защита на обществото и племето от вражески набези за срок от една година по особен начин. Всеки от тях носел пояс от щавена кожа, дълъг от осем до десет фута и широк около пет-шест дюйма, с надлъжен разрез в горния край. Тези ленти се наричали "кучешки връзки" или "кучешки въжета". Те се носели преметнати през дясното рамо, висели отляво и се влачели отзад по земята. Поясите на двамата най-храбри мъже в обществото се украсявали грижливо с хоризонтални линии от жълти и червени бодли на бодливо свинче и орлови пера. Двамата други имали по-прости пояси. Боядисано в червено дървено колче се прикрепяло в долния край с помощта на изплетено от еленова кожа ремъче. Ако развоя на дадена битка се обърнел зле за шайените, избраните да носят "кучешките връзки" през тази година забивали колчетата в земята и оставали завързани така, биейки се отчаяно и прикривайки отстъплението на другите. Те по-скоро трябвало да загинат, отколкото да извадят сами колчетата си и да отстъпят. Но индианците все пак винаги предвиждали начин за избягване на това изискване; при шайените, както и при други раовнинни племена, ако техен другар им наредял строго, все едно че заповядва на куче, да се оттеглят, те можели свободно да отстъпят с другите.

Дорси съобщава, че в края на едногодишния срок носителите на поясите, които оцелеели, с радост предавали тези регалии на четирима нови членове на обществото, избрани на тази длъжност. Ако някой бивал убит и "кучешката връзка" била загубена, вдовицата на убития правела нова за наследника му. Противно на това Гринел пише, че Воинът-Куче носел пояса толкова, колкото желаел; той обявявал това и осемте главни хора на обществото избирали друг храбър младеж за негов заместник, при което новоизбраният заместник получавал пояса за доста висока цена. На двамата основни Воини-Кучета също така се разрешавало да украсят гамашите си с ресни от скалпове, а на двамата второстепенни носители на пояси това не се разрешавало, те не се подлагали на изпитания, за да се покажат такива храбреци като двамата първи.

Всички Воини-Кучета се обличали еднакво. Техният обичаен накит за глава представлявал шапка с тясна лента от маниста в предната част, в средата на шапката от челото до шията минавал един ред чудесни големи пера от скален орел (Гринел говори за гарванови), а отстрани повърхността й била покрита с пера на ястреб и гарван. Различното от другите накити за глава е това, че перата се прикрепели така, че да стоят почти вертикално. На шията на всеки воин висяла на кожено ремъче свирка от костта на орлово крило. И свирката, и шнурчето били обвити с игли от бодливо свинче. Според Дорси всеки воин носел дрънкалка с формата на змия. За да направят дрънкалка, Мъжете-Кучета използвали кръгла пръчка дълга около 30 см. и 3,5 см. в диаметър. От едната страна тя била покрита с тясна ивица сурова кожа широка ок. 2 см., краищата на която стърчели извън краищата на пръчката. Главата и опашката били привързани към тази част; главата била по-голяма от 5 см. и опашката - по-дълга от 60 см. Суровата кожа се привързвала към пръчката със сухожилия и всичко, с изключение на главата, се обвивало с еленова кожа. Главата се оцветявала в червено, рисували й се очи и към нея се прикрепяло орлова перо. След това по цялата дължина се привързвали редове от копита на елен или антилопа. Тези части от ствола, които оставали все още непокрити, се обвивали с игли от бодливо свинче. Окончателната дължина на дрънкалката била ок. 75 см. Противно на това, Гринел описва дрънкалката на Кучетата като "малка, къса дрънкалка - кух кръг от сурова кожа с къса дръжка. Външният ръб на този пръстен се украсявал с кожа с косми (fur) или ресни от еленова кожа или червен плат".

За да използват дрънкалките Воините-Кучета ги хващали за главата с дясната ръка и ги клатели, отмервайки такта по време на песни и танци. Членовете на обществото носели по време на танци пояс, направен от четири кожи н скункс с глави, като две глави се срещали отпред, а две - отзад. Кожата била с козината навън, към нея се прикрепели ресни, а към тях - копита за да дрънкат.

Мъжете-Кучета винаги носели лък и стрели. Когато танцували, косата им била разпусната и те постоянно надували свирките си, движейки се бързо напред в приведена поза, сгъвайки по ред всеки крак. Те носели гамаши изрисувани с хоризонтални черти, а горната част на тялото била гола и заедно с лицето боядисана в червен цвят. Обществото имало между 500 и 600 песни освен четирите свещени и същия брой военни. Емблема на обществото било кучето, което те смятали за свещено и го почитали като прародител на обществото. Напълно разбираемо е, че обществото се смятало за изтъкнато и специално, а цялото племе, както и съседните племена били осведомени за неговата важност. В стари времена това общество имало много заловени пленници. Факт е, че старите воини са твърдели, че по едно време 3/4 от цялата численост на шайените съставлявали пленници, приети в племето. Вероятно това е пресилено твърдение, но то подчертава достиженията в тази област.

Обществото на Мъжете-Кучета било организирано в по-късен момент от шайенската история, след като другите общества вече били сформирани. То било основано от един младеж с определен авторитет, който бил "избран" за голямото си достойнство от Великия Пророк.

Когато обществото на Мъжете-Кучета издигало своята шатра за четиридневни церемонии, те подновявали своите необикновени накити за глава, преразглеждали длъжностите на всички воини и ако един от четиримата носачи на пояс бил умрял или убит в битка, обществото го заменяло с друг. Когато другите военни общества издигали своите шатри, те били съгласни за се разположат в центъра на лагерния кръг, но Воините-Кучета можели да разположат шатрите си или в центъра на кръга или там където сами изберат. Съществена част от мястото трябвало да бъде наклонено на север дърво, към което те можели да привържат три свещени млади дървета, необходими за издигане шатрата на обществото. Неподвижното дърво се падало отзад, отвътре и сочело входа. Трите подвижни пръта винаги се окастряли и оглаждали, с изключение на върховете. За покритие служели бизонови кожи. Прътовете на Мъжете-Кучета винаги се отличавали от тези в шатрите на другите общества.

Също така другите общества кадели благоуханни треви в чест на Великата Медицина, изпратена от Великия Пророк за тяхното основаване и церемонии; Мъжете-Кучета обаче поставяли в центъра на шатрата си глинено гърне, пълно до половината с вода и поставяли там парчета месо, тежащи ок. два фунта. месото оставало там в течение на четиридневния танц. На четвъртия ден, точно преди края на танца, членовете вземали месото от гърнето и си го подавали по кръга. Всеки участник отхапвал голямо парче, дъвчел го и го глътвал в памет на основателя на обществото и в чест на първите кучета, които последвали основателя от лагерния кръг и помогнали на воините да организират обществото на Мъжете-Кучета. От този ден всички Воини-Кучета предпочитали суровото пред вареното месо.

Обществото на Опаките или Обществото на Тетивата[редактиране | edit source]

Обществото на Опаките воини (Inverted or Contrary Warrior society) наричани още Тетивите на лъка (Bowstring Men) било основано от Великия Пророк, когато той за последен път се появил в ефектното облекло на това общество. В ръката си държал знаменитото копие-лък. Над челото му било привързано с лента от еленова кожа препарирано чучело на сова; на шията висяла костена свирка. Великият Пророк основал обществото, когато се върнал от четиригодишното си поклонение на Свещената планина, но обществото било без вожд. Всеки воин бил независим от другите, но всички се обличали еднакво и винаги били готови да обединят усилията си на военната пътека.

Опаките воини трябвало да бъдат силни и смели. Други изисквания на обществото било хората в него да са величествени, сериозни и спокойни. Техните тела, дрехи и бизонови наметала били боядисани червено. Като регалия всеки воин носел лък-копие, дълго ок. осем фута, направено от здрава изправена добре изсъхнала пръчка, огъната като лък с плосък корем и закръглен гръб, освен дръжката, която била изцяло кръгла. Лъкът бил широк 5 см. при дръжката и ок. 3,5 см. в краищата. Тетивата му, усукана от бизонови сухожилия, била огромна - ок. 3 см. дюйма в диаметър. Около дръжката се привързвало снопче пелин (sage). Първоначално към единия край се прикрепял остър кремъчен връх, дълъг ок. 15 см., а по-късно използвали стоманените върхове за копия, купувани от белите. Към единия край на лъка се прикрепели няколко пера от сова. Към раменете му се завързвали четири китки сврачи пера за увеличаване на магическата му сила. Лъкът бил боядисан в червено, а острието - светло синьо.

Тетивата на лъка никога не се сваляла (разхлабвала); той се увивал в еленова кожа, когато не се използвал при церемонии и обикновено воинът го носел постоянно със себе си. Той никога не се поставял на земята, а се окачвал на дърво или, ако се налагало да бъде оставен за известно време, се скривал там, където не можел да го намери никой освен притежателя му. Само членовете на обществото имали право да носят лъка-копие, а жените не трябвало да го докосват въобще.

Воините от обществото никога не се женели, а сестрите поставяли постелите си отделно от тези на воините. Храната на всеки воин се приготвяла отделно в къщи и се поднасяла индивидуално. Ако член на обществото се намирал на съвет с хора от други общества, то храната му въпреки това се поднасяла отделно. Точното съблюдаване на това изискване до най-малките подробности придавало на обществото на Опаките воини особен характер, отличаващ ги от членовете на другите общества - те били смятани за възвишени, чисти хора. В съответствие с това положение те съзерцавали и се наслаждавали на красотата на природата като на най-хубавото творение на Великата Медицина, който създал реките, хълмовете, планините, небето и облаците. Те били признати за философи сред своя народ.

Терминът "Опаки воини" дошъл от тайната "медицина", посредством която всяко свое действие или фраза членовете на обществото обръщали наопаки. Например ако членовете на другите общества можели да попитат: "Татко, искаш ли да дойдеш тук?", членовете на обществото на Опаките казвали: "Татко, искаш ли да не дойдеш тук?" Тази особеност се отнасяла за всяко жизнено явление. Когато воините от другите общества отстъпвали и се спасявали с бягство от врага, Опаките воини надували свирките си и се хвърляли срещу врага, като се биели яростно докато не ги убиели или докато те не разгромели противника. Обикновено за бой те се събличали по набедреници, като боядисвали лицето и тялото си в червено. На главата си те прикрепвали чучело на ушата сова, която да им напомня да действат мъдро. Те държали своя лък-копие в ръка и не позволявали на никого да мине пред тях. Ако искали да прехвърлят лъка-копие от едната ръка в другата, те го правели зад гърба си. Когато нападали вражески лагер или защитавали своя собствен, Опаките атакували като група, независима от основните сили, извършвайки по този начин флангов маньовър.

Други шайенски воински общества[редактиране | edit source]

В по-ново време били образувани още две общества - Обществото на тетивата на Човека Сова (Owl Man's Bowstring) и обществото на Бесните (Лудите) Кучета (Crazy Dogs). Последното съществувало при Северните шайени и се смята, че е създадено по подобие на обществото на Лудите-Кучета-Искащи-да-Умрат на племето кроу.

Външни препратки[редактиране | edit source]