Войводово (Област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Войводово (Област Хасково).

Войводово
България
Red pog.png
Войводово
Област Враца
Red pog.png
Войводово
Общи данни
Население 233 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 7,682 km²
Надм. височина 80 m
Пощ. код 3332
Тел. код ?
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 11853
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мизия
Виолин Крушовенски
(НДСВ)
Стара чешка къща във Войводово

Войво̀дово е село в Северозападна България. То се намира в община Мизия, Област Враца.

Селото е кръстено на Войводата – бунтовник от четата на Христо Ботев, убит в местността през 1876 г.

География[редактиране | edit source]

Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5.6 км. южно от общинския център град Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево. Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов.

История[редактиране | edit source]

Селото е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти, както и банатски българи – католици. Заселилите се у нас в края на ХIХ и началото на ХХ в. чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънски Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но причина са и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години на ХХ век наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна Чехословакия вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии.

Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, оряховското Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Заставаш в единия му край и погледът ти притичва на един дъх до отсрещния трафопост. Къщите са строени като войници до самия ръб на тротоара и са като извадени от калъп. Ниски, бели, с червени покриви, опасани с черни цокли. Гледат през тесните си прозорци, отметнали дървени капаци, а оградите им – високи дувари, наредени от печена глина. Дворовете и те еднакви – тридесет метра с лице към улицата и шестдесет по дължина. Тия нетипични за нашата архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Всяка стена е дебела 55 см. Зиме държат топло, а лете вътре е хлад, казват местните, които все още живеят в старите чешки домове.

До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки, въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи.

Чех на полето никога не се е хранил. На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата.

В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, обличали нови дрехи и отивали на църква. Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност.

След като чехите си заминали през 1950 г. в с. Войводово пристигнали заселници от Горно и Долно Уйно през 1950 г. (80 семейства), а през 1952 г. години в кирпичените къщи, останали от чехите, се заселили 40 семейства ихтиманчени. На преселниците от Кюстендилско и Ихтиманско са раздадени около 2,000 декара обработваема земя.

Към 2008 г. в селото има население от 291, а кмет е Марина Ненова.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празник на селото – 12 юли, Петровден

Всяка година на този ден се правят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. Прави се и жертвоприношението на петел. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.


Други[редактиране | edit source]

В селото има читалище с компютърна зала и интернет, кметство, здравна служба, два магазина, поща, пенсионерски клуб „ОТПЛАТА“ и детски център за работа с деца.


Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Чешки сайт за село Войводово http://vojvodovo.cz/index.php?lang=cs