Война на кралица Ан

Война на кралица Ан
Конфликт: Война за испанското наследство
Европейска колонизация на Северна Америка, 1702
Период 1702–1713 Място Северна Америка Резултат Договор от Утрехт Територия Франция предава Акадия, Нюфаундленд, Хъдсън Бей и Сейнт Китс на Великобритания
Воюващи страни
Англия Великобритания Британска Америка	Франция Нова Франция Испания Нова Испания
Командири
Джоузеф Дъдли Джеймс Mуур	Даниел д'Ожер дьо Сюберкас Филип дьо Риго, маркиз дьо Водрьойл
Жертви и загуби
Великобритания: 900 Нова Англия: 200 Каролайна: 150

Войната на кралица Ан (1702–1713), както северноамериканския театър на Войната за испанското наследство е известен в Английските колонии, е втората от поредица англо-френски войни в Северна Америка водени между Франция и Англия (по-късно Великобритания). През 1707, кралствата Англия и Шотландия се обединяват като кралство Великобритания, споделяйки един парламент в Уестминстър според Акта на Съюза от 1707. След това шотландски войници се присъединяват към английските във всички колониални войни в Северна Америка за контрол над континента. Войната за испанското наследство се води най-вече в Европа. В допълнение към двете основни страни, войната въвлича и многобройни индиански племена, съюзени с всяка нация и с Испания, която е съюзена с Франция.

Войната се води на три фронта:

1. Испанска Флорида и английската провинция Каролина са подложени на нападения от една от друга и англичаните влизат в бой с французите, базирани в Мобил във война, въвличаща съюзни индианци и от двете страни. Южната война, макар и да не води до значителни териториални промени, има за последица почти пълното унищожение на индианското население в испанска Флорида, включително в части от днешна Джорджия и унижощава испанската мисионерска мрежа в района.
2. Английските колонии на Нова Англия се бият с френски и индиански сили, базирани в Акадия и Канада. Град Квебек неколкократно представлява цел на военните действия, но не бива успешно достигнат от британски експедиции, и акадската столица Порт Роял е превзета през 1710 г. Французите и индианците извършват набези срещу цели в Масачузетс (включително днешен Мейн), а най-известен е набегът им в Деерфийлд през 1704 г.
3. Английски колонисти, базирани в Сейнт Джонс оспорват контрол над остров Нюфаундленд с французите, базирани в Плезанс. По-голямата част от конфликта се състои от икономически разрушителни набези срещу селищата на другата страна. Французите успяват да превземат Сейнт Джонс през 1709 г., но британците бързо си го възвръщат, след като французите го напускат.

След предварителен мир през 1712, Утрехтският договор приключва войната през 1713. Той води до изоставянето от французите на претенции за териториите на Хъдсън Бей, Акадия и Нюфаундленд на Великобритания, а задържат остров Кейп Бретон и други острови в залива на Сейнт Лоурънс. Някои от неговите условия са двузначни, и интересите на различните индиански племена не са включени в договора, която подготвя почвата за бъдещи конфликти.