Война на кралица Ан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Война на кралица Ан
Конфликт: Война за испанското наследство
QueenAnnesWarBefore.svg
Европейска колонизация на Северна Америка, 1702
Период 1702–1713
Място Северна Америка
Резултат Договор от Утрехт
Територия Франция предава Акадия, Нюфаундленд, Хъдсън Бей и Сейнт Китс на Великобритания
Воюващи страни
Flag of England.svg Англия
Union flag 1606 (Kings Colors).svg Великобритания
British-Red-Ensign-1707.svg Британска Америка
Royal Standard of the King of France.svg Франция
Pavillon LouisXIV.svg Нова Франция
Bandera de España 1701-1760.svg Испания
Flag of Cross of Burgundy.svg Нова Испания
Командири
Джоузеф Дъдли
Джеймс Mуур
Даниел д'Ожер дьо Сюберкас
Филип дьо Риго, маркиз дьо Водрьойл
Жертви и загуби
Великобритания: 900
Нова Англия: 200
Каролайна: 150

Войната на кралица Ан (1702–1713), както северноамериканския театър на Войната за испанското наследство е известен в Английските колонии, е втората от поредица англо-френски войни в Северна Америка водени между Франция и Англия (по-късно Великобритания). През 1707, кралствата Англия и Шотландия се обединяват като кралство Великобритания, споделяйки един парламент в Уестминстър според Акта на Съюза от 1707. След това шотландски войници се присъединяват към английските във всички колониални войни в Северна Америка за контрол над континента. Войната за испанското наследство се води най-вече в Европа. В допълнение към двете основни страни, войната въвлича и многобройни индиански племена, съюзени с всяка нация и с Испания, която е съюзена с Франция.

Войната се води на три фронта:

  1. Испанска Флорида и английската провинция Каролина са подложени на нападения от една от друга и англичаните влизат в бой с французите, базирани в Мобил във война, въвличаща съюзни индианци и от двете страни. Южната война, макар и да не води до значителни териториални промени, има за последица почти пълното унищожение на индианското население в испанска Флорида, включително в части от днешна Джорджия и унижощава испанската мисионерска мрежа в района.
  2. Английските колонии на Нова Англия се бият с френски и индиански сили, базирани в Акадия и Канада. Град Квебек неколкократно представлява цел на военните действия, но не бива успешно достигнат от британски експедиции, и акадската столица Порт Роял е превзета през 1710 г. Французите и индианците извършват набези срещу цели в Масачузетс (включително днешен Мейн), а най-известен е набегът им в Деерфийлд през 1704 г.
  3. Английски колонисти, базирани в Сейнт Джонс оспорват контрол над остров Нюфаундленд с французите, базирани в Плезанс. По-голямата част от конфликта се състои от икономически разрушителни набези срещу селищата на другата страна. Французите успяват да превземат Сейнт Джонс през 1709 г., но британците бързо си го възвръщат, след като французите го напускат.

След предварителен мир през 1712, Утрехтският договор приключва войната през 1713. Той води до изоставянето от французите на претенции за териториите на Хъдсън Бей, Акадия и Нюфаундленд на Великобритания, а задържат остров Кейп Бретон и други острови в залива на Сейнт Лоурънс. Някои от неговите условия са двузначни, и интересите на различните индиански племена не са включени в договора, която подготвя почвата за бъдещи конфликти.