Войникът се завърна у дома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войникът се завърна у дома
Вернулся служивый домой
РежисьориВладимир Дегтярьов
ПродуцентиНатан Битман
СценаристиНиколай Абрамов
МузикаЮрий Левитин
ОператорМихаил Каменецкий
РазпространителСоюзмултфилм
Жанранимация
приказка
късометражен
семеен
Премиера1959
Времетраене14 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

"Войникът се завърна у дома (на руски: Вернулся служивый домой) e съветски куклен анимационен филм от 1959 година на режисьора Владимир Дегтярьов заснет от киностудиото Союзмултфилм по мотиви от руските народни приказки.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Войникът се завръща от поход в родния си дом, Тридесетото царство. То обаче е превзето от нечиста сила. Дяволът е отвлякъл принцеса Марфа и я държи в плен. Царят предлага като награда за този, който спаси дъщеря му, ръката ѝ, и цялото царство. Войникът се наема и изпълнява задачата, но алчният цар не удържа на думата си. Освободената принцеса избягва със своя спасител, а в царския дворец отново започват да безобразничат дяволите, измъкнали се от раницата на войника, в която той е успял да ги затвори.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Персонажите във филма са направени от аниматорите в стил Диймковска играчка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вернулся служивый домой“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​