Войсил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За българския владетел вижте Войсил (деспот).

Войсил
България
Red pog.png
Войсил
Област Пловдив
Red pog.png
Войсил
Общи данни
Население 1 031 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 18,191 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 4203
Тел. код 0318
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 12019
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ОЗ, ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Войсил
Яко Видолов
(СДС, ДСБ, ОДС, ДГ)

Войсил е село в Южна България. То се намира в община Марица, Област Пловдив. Селото наброява 1027 регистрирани с постоянен адрес жители.

История[редактиране | edit source]

Войсил е създадено около 1600 г. от преселници от земите на днешна Западна Македония (Арнаутлука). Преданията говорят, че първите заселници са от български произход и са дошли от днешните земи на Албания и Западна Македония след поредно потушаване на антиосмански бунтове. Известно е, че най-големите бунтове са били във Велико Търново през 1598 г. след като влашкият княз Михаил Храбри навлиза в България. Тогава е убит и Охридския владика Варлаам, духовен ръководител на българите в днешна Македония и Албания.

Вследствие на кърджалийските погроми селото е било опожарявано и сменяло местоположението си.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На Спасовден се коли курбан. Два дни след това е и общоселският народен събор, организиран съвместно от НЧ „Христо Ботев“ и кметството.

Галерия[редактиране | edit source]

Л е г е н д и[редактиране | edit source]

Някъде далече във времето, може би през 362 г. от Христа, един римски легион се загубил в дебрите на Родопа-планина. И както става в приказките, центурионът се влюбил в дъщерята на тракийския вожд. След много перипетии тракийската принцеса и римският войн избягали на север. Иска ли да се скрият от гнева на племето и от злобата на римляните.

Сигурно по пътя се е случило нещо, защото те не стигнали до подножието на Хем, а останали в равнината на Тракия.Основали селище в местността, известна на дедите ни като Плетевуна или Купища. От това време са останали вероятно могилите в землището на селото, парчетата от глинени и керамични съдове, цели амфори (преде две десетилетия разрушени). Според историята на дяво Димитър Славков, чийто следи се потулват, първите данни за селището датират от VI век. Какво се е случило през това време VI - XXI век? Какво е останало?! Много трудни въпроси...

Говори се за болярин Войсил, от края на първото българско царство, който имал гора и имоти в землището на север от днешното село.Легендите са съхранили историята за голямо село на изток от днешното корито на реката, след "Синия мост", което дало началото на три други селища. Според това предание - по време на турско нападение - родът на Коинарите избягал на северозапад и основали селот Конаре (Голямо Конаре, днешния град Съединение). По-миролюбивите родове поели на югозапад към местността на днешното село Цалапица. Изглежда най-храбрите родове останали да защитават домовете си и отстояли, за да го има и днешното село Войсил.

Как се е наричало селището по римско (или тракийско) време, по времето на болярина Войсил или по-късно - по времето на първите османски нападения не ни е известно. В историята е останало името Карнофоля, което идва от Канофул - орел или орлово гнездо. Вероятно след турските нападения, българите са укрепили селището си и смело са го защитавали, за да остане името му на непрестъпно орлово гнездо.

Сигурно са последвали метежни години, защото според една друга легенда, името на реката "Кач-ана" е с турско произход и означава "мамо, бягай".

След време непрестъпното гнездо се е разширило в "Карнофол кичук Стамбол", т.е. Карнофоля = хубаво като Истанбул или село, през което минава пътя за Истанбул (линията София - Одрин).

Друга легенда разказва за Бея, който се разгневил на българите и ги изгонил от другата страна на реката, т.е. на източния бряг, за да не му мирише на свинско. Говори се, че 30-сет от родовете (къщите) дали началото на българското село, чийто потомци на днешните жители на село Войсил.

Село, в което Апостолът на Свободата - Васил Левски е основал таен революционен комитет, а руска конница е предизвестила Освобождението. Село дало десетки жертви в Първата световна война, минало през окопите на Втората световна война. И с труда на десетки поколения станало това, което е днес.

В историята му, може би, може да се впише и един ученик на Климент Охридски, научил на българското "а, б, в" прадедите ни в зората на славянската писменост. И вероятно от тогава е и християнската вяра по земите ни (Х век), макар че днешният храм е граден много по-късно. Заедно с килийното училище, църката е изградена върху земя, дарена от стария род на дядо Петраки, в първите години след Освобождението. А еунтусиасти изграждат през 30-те години на ХХ век училище, читалище, кооперация.

Много легенди и съдби са преплетени в историята на село Войсил, а според една легенда за бъдещето, дошла може би в сънищата на тракийската принцеса: някъде тук, в Тракийската низина, е един от енергийните центрове на планетата. Тракийски гадател прозрял в бъдещето - междузвездна галактическа конфедерация и съвет от девет мъдреци, ръководен от далечна потомка на тракийски маг.

Нишката е много тънка, жестоко скъсана е за цели векове. Губят се и спомените на последните поколения. Липсва сякаш същинската памет...

Но ако добавим поне милиметър във веригата на времето ще успеем да съединим древната тракийска легенда, цветущия търговски път, комитета на Апостола, свещта в читалището, тревожните раздели и събирания на поколения и родове, и ... ще запишем един реален спомен в аналите на звездната конфедерация.

Външни препратки[редактиране | edit source]