Волапюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волапюк
Volapük
Регион Западна Европа
Брой говорещи 25-30
Систематизация по Ethnologue
-Изкуствени
.→Волапюк
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от Международна академия за волапюк
Кодове
ISO 639-1 vo
ISO 639-2 vol
ISO 639-3 vol
Международен символ на волапюк. Тексът "Memefe bal – püki bal" означава "Едно човечество - един език".

Волапюк (Volapük - от vol - свят и окончание за генитив и -pük - език, т.е. световен език) е изкуствено създаден международен език. Автор на езика е Йохан Мартин Шлейер, немски католически свещеник. Законите на езика са поставени на три конференции - през 1884 г. (във Фридрихсхафен), през 1887 г. (в Мюнхен) и през 1889 г. (в Париж), като първите две са проведени на немски език, а последната - изцяло на волапюк.

Речниковият състав на езика е заимстван предимно от английския, но се срещат и доста думи заимствани от немския и френския език.

В началото на 20 век езикът добива широка популярност, но впоследствие е изместен от есперанто, който е много по-опростен и лесен за научаване.

Интересен факт за волапюк е, че към днешна дата в света го говорят около 25-30 души. Обемът на уикипедия на волапюк е над 110 000 статии, от които обаче почти всички са създадени автоматично. Макар езикът да се намира в сравнително неизгодно положение, спрямо живите езици и есперанто, например, на него все още има интернет речници и списания - например Volapükagased: Zänagased pro Volapükanef (Волапюквестникът: Главният вестник за волапюкистите), както и един музей - Zänabür Volapüka.

История[редактиране | edit source]

Появяване и първа популярност[редактиране | edit source]

Йохан Мартин Шлейер - създателят на волапюк.

По думите на Шлейер, в нощта на 31 март 1879 г. той страда от безсъние, обикаля къщата си цяла нощ, докато сам Господ не идва при него, и Шлейер вижда какъв трябва да бъде международният език. Цяла нощ той описва неговата граматика и речник, после започва да пише на него изречения, а след това и цели стихове[1].

Първата статия за волапюк е публикувана от Шлейер през май 1879 година в редактираното от него католическо списание "Сионска арфа" (нем. Sionsharfe). През 1880 година авторът на езика издава подробен учебник на немски. Самият Шлейер практически никога не пише книги на волапюк, което правели няколко писатели. Дълго време езикът е много популярен, към 1889 година на него по целия свят се издават 25 списания, написани са 316 учебника на 25 езика и има 283 клуба. Известен е случай, в който волапюк е бил роден език за човек - на дъщерята на професора по волапюк Хенри Кон - Корин Кон[2]. За нейната по-нататъшна съдба не се знае нищо. През 1884 година се състои конференцията на говорещите волапюк във Фридрихсхафен, чийто работен език е немският. При втората конференция това се повтаря, но третата (Париж, 1889 г.) минава на волапюк[3]. Към 1889 излизат повече от 30 периодически издания на волапюк. Институтът по преподаване възлизал на 1100 учители и 50 професори.

Намаление на популярността[редактиране | edit source]

Първоначалната популярност на волапюк е обусловена от относителната му простота. В него са намалени някои сложности на естествените езици като:

  • сложтата орфография (характерна за английския и френския);
  • двойнствено число (характерно за арабския и накои славянски езици);
  • непредсказуемо ударение (характерно за руския)
  • многозначни думи, омоними, омофони

В това време много от особеностите на немския език, незатрудняващи неговите носители, преминават във волапюк. Например, съществителните имали 2 лица, 4 падежа, глаголите - 6 времена, 4 наклонения, 2 вида и 2 залога, изменят се по лице и число. До реформата през 1931 година се изменят и по род. Нарушава се принципа на съответствието на буква и звук (постепенно [ks], [gz], [ts], [dz], [tʃ], [dʒ] започват да се обозначават с една буква, при някои букви се допускали два варианта на прочитане). Системата на словообразуване преминава, като в немския, към дълги думи като lopikalarevidasekretel и klonalitakipafabludacifalopasekretan. В лексиката се използвали изменени до неузнаваемост елементи от европейските езици. Сложността на граматиката и неинтернационалността на лексиката отприщили критика и стават причина за падането на популярността на волапюк[4] .

Огюст Кергховс

В течене на дълги години директор на Академията за волапюк е криптографът от Фландрия Огюст Кергховс (нем. Auguste Kerckhoffs). С течение на времето между него и Шлейер върникват триения, свързани с нежеланието на Шлейер, считащ волапюк за свое дете и своя собственост, да признае необходимостта от реформа, за която настоява Кергховс[5]. Това внася разкол в много привърженици на волапюк напускат проекта, включвайки се в алтернативни езикови проекти като неутрално наречие и есперанто, по-прост етнимологически и граматически език, чието появяване през 1887 още повече усложнява състоянието на волапюк. В резултат на това много волапюкски клубове стават есперантистки.

Реформа[редактиране | edit source]

Анри де Йонг - идеолога на реформата на волапюк.

През 1920 година неголяма група волапюкисти, начело с нидерландеца Анри де Йонг (нидерл. Arie de Jong), разработват ревизия на езика и я представят през 1931 година. Де Йонг опростява граматиката (отменя рядко използвани глаголни форми, маха "половите" глаголни окончания), а звука [r] започва да се употребява по-често. В резултат на това някои думи се връщат към своето изконно английско или немско звучене (например, lömib («дъжд») се превръща в rein). След реформата на де Йонг волапюк преживява кратък подем на популярността си в Нидерландия и Германия, но с нахлуването на нацистите изучаването на изкуствени езици в тези страни е забранено и това окончателно "убива" волапюк.

Отче наш (1880) Отче наш (1931)

O Fat obas, kel binol in süls, paisaludomöz nem ola!
Kömomöd monargän ola!
Jenomöz vil olik, äs in sül, i su tal!
Bodi obsik vädeliki givolös obes adelo!
E pardolös obes debis obsik,
äs id obs aipardobs debeles obas.
E no obis nindukolös in tendadi;
sod aidalivolös obis de bad.
Jenosöd!

O Fat obas, kel binol in süls! Nem olik pasalüdükonöd!
Regän ola kömonöd!
Vil olik jenonöd, äsä in sül, i su tal!
Givolös obes adelo bodi aldelik obsik!
E pardolös obes döbotis obsik,
äsä i obs pardobs utanes, kels edöbons kol obs.
E no blufodolös obis,
ab livükolös obis de bad!
(Ibä dutons lü ol regän, e nämäd e glor jü ün laidüp.)
So binosös!

Волапюк днес[редактиране | edit source]

В днешно време нивото на волапюкистите се намира на стабилно ниско ниво. В днешно време в света има 20-30 волапюкисти, обединени в групи управлявани от т. на. лидери(на волапюк Cifals). Днешният "лидер" на общността е англичанинът Брайън Бишоп, който е и ръководител на Kadäm Volapüka (Академия на волапюк). От 2007 г. академията има нов устав, създаден е и дискусионен клуб, който обединява повечето живи хора, говорещи волапюк. Макар интересът към езика да не е голям, социалните мрежи поддържат страници за волапюкоговорящите. В Интернет съществуват интерактивни речници и хранилища за произношение на думите, има няколко сайта и форума за волапюк. Основният печатен орган на Академията за волапюк е вестникът Volapükagased: Zänagased pro Volapükanef..

От самото създаване и популяризиране на волапюк има т.нар. лидери, които са:

Уикипедия на волапюк[редактиране | edit source]

Лого на Уикипедия на волапюк.

Уикипедия на волапюк е известна с това, че повечето от статиите и са създадени от ботове. Почити всички са създадени от единствения активен участник в проекта - Smeira. Това предизвиква негодувание у много участници в другите Уикипедии, тъй като повечето от тях смятат, че подобни методи са несъвместими с правилата на Уикипедия, и че данните от раздела на Уикипедия на волапюк трябва да бъдат изтрити[6]. На 25 декември 2007 година е започнато гласуване за пренасяне на Уикипедия на волапюк обратно в Инкубатор Уикимедия.

Правопис и правоговор[редактиране | edit source]

Шлейер предлага алтернативни очертания на умлаут гласните.
буква МФА
a [a]
ä [ɛ]
b [b]
c [tʃ] или [dʒ]
d [d]
e [e]
f [f]
буква МФА
g [ɡ]
h [h]
i [i]
j [ʃ] или [ʒ]
k [k]
l [l]
m [m]
буква МФА
n [n]
o [o]
ö [ø]
p [p]
r [r]
s [s] или [z]
t [t]
буква МФА
u [u]
ü [y]
v [v]
x [ks] или [ɡz]
y [j]
z [ts] или [dz]

Забележка: ä, ö и ü нямат други форми както ae, oe и ue в немски.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Yahoo! Groups
  2. Pük, Memory — Page 1 — Art — New York — Village Voice
  3. http://donh.best.vwh.net/Esperanto/EBook/chap03.html#volapuk The Esperanto Book: 3]
  4. Кузнецов С. Н. Краткий словарь интерлингвистических терминов // Проблемы международного вспомогательного языка. — М.: Наука, 1991. Статья «Волапюк»
  5. http://donh.best.vwh.net/Esperanto/EBook/chap03.html#volapuk The Esperanto Book: 3]
  6. meta:Proposals for closing projects/Closure of Volapük Wikipedia