| Волапюк |
| Говори се в: |
предимно Европа |
| Общ брой говорещи: |
25-30 |
| Ранглиста: |
не е налично |
| Класификация |
Изкуствен език
Волапюк
|
| Официално положение |
| Официален език на: |
никъде |
| Контролиран от: |
не е налично |
| Кодове на езика |
| ISO 639-1 |
vo |
| ISO 639–2 |
vol |
| SIL |
VOL |
Волапюк (Volapük) е изкуствено създаден международен език. Автор на езика е Йохан Мартин Шлайер, немски католически свещеник. Законите на езика са поставени на три конференции - през 1884 г. (във Фридрихсхафен), през 1887 г. (в Мюнхен) и през 1889 г. (в Париж), като първите две са проведени на немски език, а последната - изцяло на волапюк.
Речниковият състав на езика е заимстван предимно от английския, но се срещат и доста думи заимствани от немския и френския език.
В началото на 20 век езикът добива широка популярност, но впоследствие е изместен от есперанто, който е много по-опростен и лесен за научаване.
Интересен факт за волапюк е, че към днешна дата в света го говорят около 25-30 души. Обемът на уикипедия на волапюк е над 110 000 статии, от които обаче почти всички са създадени автоматично.
Правопис и правоговор [редактиране]
Забележка: ä, ö и ü нямат други форми както ae, oe и ue в немски.
- O Fat obas, kel binol in süls, paisaludomöz nem ola!
- Kömomöd monargän ola!
- Jenomöz vil olik, äs in sül, i su tal!
- Bodi obsik vädeliki givolös obes adelo!
- E pardolös obes debis obsik,
- äs id obs aipardobs debeles obas.
- E no obis nindukolös in tendadi;
- sod aidalivolös obis de bad.
- Jenosöd!
- O Fat obas, kel binol in süls! Nem olik pasalüdükonöd!
- Regän ola kömonöd!
- Vil olik jenonöd, äsä in sül, i su tal!
- Givolös obes adelo bodi aldelik obsik!
- E pardolös obes döbotis obsik,
- äsä i obs pardobs utanes, kels edöbons kol obs.
- E no blufodolös obis,
- ab livükolös obis de bad!
- (Ibä dutons lü ol regän, e nämäd e glor jü ün laidüp.)
- So binosös!
