Волга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Волга.

Волга
Volga Ulyanovsk-oliv.jpg
Река Волга край Уляновск
Дължина 3530 km
Разположение Русия
Извира от Валдайско възвишение
Образувана от
57°15′04″ с. ш. 32°28′25″ и. д. / 57.251111° с. ш. 32.473611° и. д.
Надм. в-на на извора 228 m
Влива се в Каспийско море
46°43′56″ с. ш. 47°50′47″ и. д. / 46.732222° с. ш. 47.846389° и. д.
Надм. в-на на устието - 28 m
Водосборен басейн 1 361 000 km2
Среден отток 8 060 m3/s
при Волгоград
Volga basin.png
Басейн на река Волга
Волга в Общомедия

Волга (на руски: Во́лга, на марийски: Юл, на татарски: Идел, на чувашки: Атӑл, на ерзянски: Рав, на старославянски: Вльга, на казахски Еділ) е река в европейската част на Русия, една от най-големите реки на Земята и най-дългата в Европа. Един от ръкавите на долното течение на Волга — река Кигач, навлиза в територията на Казахстан.

Дължината на реката е 3 530 km (до построяването на водохранилищата по течението ѝ — 3 690 км). Площта на водосборния басейн е 1 360 хил. km².

Произход на името[редактиране | edit source]

В произведенията на античните автори от първите векове на н. е. — Клавдий Птолемей и Амиан Марцелин, Волга е наричана Ра (на латински: Rha, ср. ерзянската дума Рав). В Средновековието, реката е известна под името Итил (на татарски: Идел, на казахски: Еділ, Едиль). По една от версиите, съвременното си название Волга придобива от древното марийско име на реката — Волгыдо („светла“). По друга версия — от угро-финската дума valkea, която има значение „светъл“, „бял“; по трета — идва от названието Булга[1], свързано с живеещите на бреговете ѝ волжки българи. Но самите българи (предци на съвременните чуваши и казански татари) са наричали Волга Итил или А́дил (съществува и друга версия, че значението на хидронимите Волга и Итил тогава не съвпада със съвременното). За най-вероятно се счита произходът на етнонима Волга да е от праславянското Vьlga (ср. во́лглый — волога — влага), като по такъв начин е възможно смисълът на името Волга да означава „вода“, или образно „голяма вода“ — благодарение на размерите на реката. За славянската версия за произхода на името говори и наличието на реките Вълга в Чехия и Вилга в Полша. [2]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Предполага се, че първото споменаване на Волга се среща в трудовете на древногръцкия историк Херодот (V в. преди н. е.). В разказ за похода на персийския цар Дарий срещу скитите, Херодот съобщава, че Дарий, преследвайки скитите зад река Танаис (днешен Дон), спира на река Оар.[3] Възможно е Оар да е Волга, макар, че Херодот също така пише, че Оар се влива в Меотида (днешно Азовско море). Волга може би е спомената през I в. пр. н. е. и от Диодор Сицилийски:

Отначало те [скитите] живеели в незначителен брой край река Аракс и били презирани за своето безславие. Но, още в древността, под управлението на един войнствен и отличаващ се със стратегически способности цар, те спечелили за себе си страна — в планините до Кавказ, в низините до крайбрежието на Океана и Меотийското езеро, и другите области до река Танаис.

На основание на тези сведения са възможни опити за отъждествяването на река Аракс с Волга.

В писмените древноримски източници от II—IV век, Волга е идентифицирана като Ра — „щедра“, а в арабски източници от IX век е с името Ателю — „река на реките“, „велика река“. В най-ранната древноруска летопис, „Повести временных лет“, се казва: „От този Волоковски лес потича Волга на изток и се втича в морето Хвалиско.“ (Волоковски лес е старинното название на Валдайското възвишение, а Хвалиско е името на Каспийско море).

Степан Разин хвърля персийската
принцеса във Волга“

Географското положение на Волга и големите ѝ притоци, още към VIII век обуславят важното ѝ значение като търговски път между Изтока и Запада. Именно по Волжкия път арабското сребро достига до скандинавските страни. От Арабския халифат се изнасят тъкани и метали, а от славянските земи — роби, кожи, восък, мед. През IXX век в търговията по реката значителна роля играят такива центрове, като хазарския Итил в устието, българския Булгар на Средна Волга, и руските Ростов Велики, Суздал и Муром в горното Поволжие. От XI век търговията отслабва, а през XIII век монголо-татарското нашествие нарушава стопанските връзки по реката, освен в басейна на Горна Волга, където активна роля играят Новгород, Твер и градовете на Владимиро-Суздалското княжество. От XV век значението на търговския път е възстановено, като расте ролята на такива центрове като Казан, Нижни Новгород и Астрахан. Покоряването от Иван Грозни в средата на XVI век на Казанското и Астраханското ханства води до обединението на цялата речна система на Волга в ръцете на Русия, което способства разцвета на волжката търговия през XVII век. Възникват нови големи градове — Самара, Саратов, Царицин; голяма роля също така имат Ярославъл, Кострома и Нижни Новгород. По това време, по Волга плават големи кервани от кораби (до 500 съда). През XVIII век, основните търговски пътища се изместват на Запад, а икономическото развитие на Долна Волга се задържа поради слабата заселеност и набезите на чергари. През XVII—XVIII век, басейнът на Волга се явява основния район на действие на въстанията на селяни и казаци, по време на селските войни под ръководството на Степан Разин и Емелян Пугачов.

„Бурлаци на Волга“ - Иля Репин (1873 г.)

През XIX век настъпва значително развитие на Волжкия търговски път след съединяването чрез Мариинската речна система на басейните на Волга и Нева (1808 г.), възниква голям речен флот (през 1820 г. е спуснат първия параход), а на реката работи огромна армия от бурлаци (до 300 хиляди души). Пренасят се големи количества хляб, сол, риба, по-късно нефт и памук.

Развитието на Гражданската война в Русия е силно свързано с установяването на властта на Комитета на Учредителното събрание в редица градове на Поволжието през 1918 г. Възстановяването на контрола на болшевиките над Волга се счита за преломен момент в Гражданската война, тъй като контролът над реката осигурява достъп до житните ресурси и бакинския нефт. Важно значение в Гражданската война изиграва отбраната на Царицин, в която активна роля има Йосиф Сталин, което по-късно служи за повод за преименуването на града на Сталинград.

В годините на социалистическото строителство, във връзка с индустриализацията на цялата страна, значението на Волжкия път нараства. В края на 30-те години на XX век, Волга започва да се използва и като източник на електроенергия. В периода на Великата Отечествена война на Волга се състои мащабната битка при Сталинград. В следвоенния период, икономическата роля на реката значително се увеличава, особено след построяването на редица големи водохранилища и водноелектрически централи.

Географски данни[редактиране | edit source]

Карта на Волга и притоците ѝ

Реката води началото си от Валдайското възвишение (на височина 228 m) и се влива в Каспийско море, като устието ѝ лежи на 28 m под морското равнище и денивелацията е 256 m. Водосборният басейн на Волга е най-голяма безотточна област в света — такава, която не се оттича към Световния океан.

Речната система на водосборния басейн на Волга включва 151 хиляди водни потока (реки, ручеи и временни източници) с обща дължина 574 000 km. Директно във Волга се вливат около 200 притока. Левите притоци са повече и по-пълноводни от десните. След град Камишин, реката няма големи притоци.

Басейнът на Волга заема около 1/3 от територията на Европейска Русия и се простира от Валдайското и Средноруското възвишение на запад, до Урал на изток. Основната, водозахранваща, част на басейна на Волга, на изток — до градовете Нижни Новгород и Казан, е разположена в горска зона; средната част (до градовете Самара и Саратов) — в смесени горски и степни местности; долната част (до Волгоград) — в степна зона; а южната — в полупустинна. Волга е прието да се дели на 3 части: Горна Волга — от извирането си до устието на Ока, Средна Волга — от вливането на Ока до устието на Кама, и Долна Волга — от Кама до делтата на реката, при вливането ѝ в Каспийско море.

Изворът на Волга

Начало на реката[редактиране | edit source]

Волга извира край село Волговерховие в Тверска област. В горното си течение, в пределите на Валдайското възвишение, реката преминава през неголеми езера — Малко и Голямо Верхити, после през система от големи езера, известни като Горноволжки езера: Стерж, Вселуг, Пено и Волго, обединени в така нареченото Горноволжко водохранилище.

Горна Волга[редактиране | edit source]

Волга край Нижни Новгород

При преминаването на реката през Горноволжките езера, през 1843 г. е построена язовирна стена (Горноволжкия бейшлот - система от шлюзове за регулиране на водата и поддържане на плавателната дълбочина по реката).

Между градовете Твер и Рибинск, на Волга са построени Иванковското (така нареченото „Московско море“) — с язовирна стена и ВЕЦ край град Дубна, Угличкото (с ВЕЦ край Углич), и Рибинското (с ВЕЦ край Рибинск) водохранилища. В района Рибинск — Ярославъл и до Кострома, реката протича в тясна долина сред високи брегове, прекосявайки Угличко-Даниловското и Галичско-Чухломското възвишения. След това, Волга тече през Унженската и Балахнинската низини. Край Городец (над Нижни Новгород), реката е преградена от язовирната стена на Нижгородската ВЕЦ, образувайки Горковското водохранилище.

Най-големите притоци в горното течение на Волга са Селижаровка, Тма, Тверца, Молога, Шексна и Унжа.

Средна Волга[редактиране | edit source]

В средното си течение, след вливането на Ока, Волга става още по-пълноводна. Реката тече покрай северната част на Приволжкото възвишение — десния бряг е висок, а левия бряг е низина. При Чебоксари се намира Чебоксарската ВЕЦ, отвъд чиято язовирна стена е Чебоксарското водохранилище. Най-големите притоци на Волга в средното ѝ течение са Ока, Сура, Ветлуга и Свияга.

Спътникова снимка на Волга. Нанесени са основните градове на средното и долното течения на реката.

Долна Волга[редактиране | edit source]

В долното си течение, след вливането на Кама, Волга тече надолу през Приволжкото възвишение. В околностите на Толиати, над извивката Самарская Лука, която реката образува, заобикаляйки Жигульовските планини, е построена язовирната стена на Жигульовската ВЕЦ; като по-нагоре по реката се простира Куйбишевското водохранилище. В района на град Балаково е издигната стената на Саратовската ВЕЦ. Долна Волга приема сравнително неголеми притоци като Сок, Самара, Голям Иргиз и Еруслан. На 21 km над Волгоград, от Волга се отделя ляв ръкав — Ахтуба, с дължина 537 km, който тече паралелно с основното русло. Обширното пространство между Волга и Ахтуба, пресечено от многобройни странични протоци и пресъхнали корита, се нарича Волго-Ахтубинска пойма. Ширината на разливите в пределите ѝ по-рано е достигала 20—30 km. На Волга, между началото на Ахтуба и Волгоград, е построена Волжката ВЕЦ с простиращото се след язовирната ѝ стена Волгоградско водохранилище.

Делтата на Волга започва от мястото на отделянето на Ахтуба от основното русло и се явява една от най-големите в Русия. В делтата могат да се изброят до 500 ръкава, протока и малки реки. Главните ръкави са Бахтемир, Камизяк, Стара Волга, Болда, Бузан и Ахтуба (от тях в плавателно състояние се поддържа Бахтемир, образувайки част от Волго-Каспийския канал). Волжкият ръкав Кигач пресича територията на Курмангазинския район на Атърауска област в Казахстан. С този ръкав започва началото на водния път „Волга — Мангишлак“.

В различни периоди във времето, делтата на Волга е менила положението си. Така например, според Лев Гумильов, „Във II век започва засушаване на аридната зона, достигащо максимум в III век. За този период, Каспийско море повишава нивото си до отметка минус 33-32 м. Волга повлича такова количество вода, което тогавашното русло не успява да вмести, и образува делта от съвременен тип. На юг делтата се простира почти до полуострова Бузачи (северен Мангишлак).“. [4]

Физически сведения[редактиране | edit source]

Волга през зимата (северните покрайнини на Ярославъл)

Захранването на Волга се осъществява от топенето на снеговете (60 % от годишния отток), от почвени (30 %) и дъждавни (10 %) води. Естественият режим се характеризира с есенно пълноводие (април — юни), малко вода в периодите на лятното и зимното плитководие и есенни дъждовни прииждания (през октомври). Преди регулирането на реката, годишните колебания на нивото на Волга са достигали 11 m край Твер, 15—17 m — след устието на Кама и 3 m — при Астрахан. С построяването на водохранилищата, оттокът на Волга е регулиран, и колебанията в нивото рязко намаляват.

Влияние на водохранилищата в колебанието на нивото на Волга при Ярославъл.

Средногодишният дебит при Горноволжкия бейшлот е 29 m³/s, край град Твер — 182, край Ярославъл — 1 110, край Нижни Новгород — 2 970, край Самара — 7 720, и край Волгоград — 8 060 m³/s. След Волгоград реката губи около 2 % от разхода си от изпаряване. Максималният воден отток в периода на пълноводие в миналото е достигал 67 000 m³/s — след вливането на Кама, а при Волгоград, в резултат на разлива по поймата, не е превишавал 52 000 m³/s. Във връзка с регулирането на оттока, максималния дебит при пълноводие е намален, а дебитът през лятното и зимното плитководие силно се повишава. Впоследствие на регулирането на оттока, максималния дебит при пълноводие рязко е намален, а дебитът през лятното и зимното притководия силно се повишават. Водният баланс на басейна на Волга до Волгоград (като средна стойност за дългогодишен период) е: понижение 662 mm, или 900 km³; речен отток 187 mm, или 254 km³; изпарение 475 mm, или 646 km³ в година. До създаването на водохранилищата, Волга е носила към устието около 25 млн. тона наноси и 40—50 млн. тона разтворени минерални вещества на година.

Волга замръзва в горното и средното си течение в края на ноември, в долното — в началото на декември. Със създаването на водохранилищата топлинния режим на реката се променя: на горните участъци продължителността на заледяването се увеличава, а на долните става по-кратка. Край Астрахан реката се размразява в средата на март, през първата половина на април се размразява в горното си течение и под Камишин, а в средата на април — по цялата останала част. Свободна от лед е за около 200 дни, а близо до Астрахан — около 260 дни. Температурата на водата на реката през юли достига 20—25 °C.

Волга — водната артерия на Русия[редактиране | edit source]

Ржев, първия град по реката
Волга при Твер, горното течение на реката

Във водосборния басейн на реката влизат териториите (или части от териториите) на Астраханска, Волгоградска, Саратовска, Самарска, Ульяновска, Нижгородска, Ярославска, Ивановска, Костромска, Московска, Смоленска, Тверска, Владимирска, Калужка, Орловска, Рязанска, Вологодска, Кировска, Пензенска, Тамбовска области, Пермския край, Удмуртия, Марий Ел, Мордовия, Чувашия, Татарстан, Башкортостан, Калмикия, Коми, град Москва, и други.

Волга е съединена с Балтийско море чрез Волго-Балтийския воден път, Вишневолоцката и Тихвинската водни системи; с Бяло море — чрез Северодвинската система и Беломорско-Балтийския канал; с Азовско и Черно море — чрез Волго-Донския канал. Чрез Канал Москва се свързва и с Москва.

В басейна на Горна Волга се намират големи горски масиви, в Средното и частично в Долното Поволжие обширни площи са заети от посеви с житни и технически култури. Развито е отглеждането на динени култури и градинарството. Във Волго-Уралския район има залежи на нефт и газ, близо до Соликамск — големи залежи на калиеви соли, а в Долното Поволжие (езерата Баскунчак и Елтон) — сол.

Волга е обитавана от около 70 вида риби, като от тях 40 имат стопанско и търговско значение (най-важните са бабушка, херинга, платика, судак (вид бяла риба), шаран, сом, щука, есетра и чига).

Вътрешните водни пътища по Волга са: от Ржев до пристанище Колхозник (589 километра), от Колхозник до Бертюл (2 604 km), и 40-километров участък в делтата на реката.[5]

Река Волга край Ярославъл
Мост на Волга при Саратов
Астрахан - последния град

Полемика: Волга или Кама[редактиране | edit source]

Съществува гледна точка за неправилното приемане на името Волга на участъка от реката от вливането на Кама до устието ѝ.

Използват се няколко научни правила за отделянето на главната река и притоците ѝ. Обикновено се отчитат следните признаци на реките до и в мястото на сливането им: количество вода, площ на басейна, особености на речната система — количество и обща дължина на всички притоци, дължина на главната река до извора, ъгъл на вливане, височина на извора и долината, средна височина на водосбора, геологическа възраст на долината; ширина, дълбочина, скорост на течението, даже цвят и други показатели.

По количество вода Волга и Кама са близки помежду си (средният им годишен дебит е съответно 3 000 m3/s и 3 800 m3/s). По площ на водосборния басейн към мястото на сливане на реките, малко по-голям е този на Волга (за площи на басейните са взети такива стойности, каквито са били в естествени условия - 260 900 km2 срещу 251 700 km2). На тази територия обаче, Волга обединява по-малък брой реки и отстъпва по това на Кама (66,5 хил. реки срещу 73,7 хил.). Средната и абсолютната височини на Волжкия басейн са по-ниски от тези на Камския, тъй като в басейна на Кама се намира планината Урал.

Също така, долината на Кама е по-стара от тази на Волга. В първата половина на кватернера, до ледниковия период, Волга не е съществувала в съвременния си вид. Съществувала е само Кама, която, обединявайки се с Вишера, непосредствено се е вливала в Каспийско море. Оттокът на съвременната горна част на Кама е отивал на север, към река Вичегда. Заледяването е довело до преобразуване на хидрографската мрежа: Горна Волга, която по-рано е отдавала водите си на Дон, се съединява с Кама, при това почти под прав ъгъл. Долна Волга и до днес изглежда като естествено продължение на Камската, а не на Волжката долина.

Тази гледна точка се поддържа от арабската географска традиция през Средновековието, която свързва извора на река Итил именно с Кама.

Изборът на основната река в случаи, които не са напълно определени от гледна точка на хидрологията, се определя от исторически наложените представи и имена. [6] В днешни дни, река Кама се счита за приток на Волга, и по-точно — на Куйбишевското водохранилище на река Волга. [7]

Волга в литературата и изкуството[редактиране | edit source]

Волга заема централна роля в образното възприятие на руската народност и се явява символ за етническата цялост на руския народ. [8]

В литературата и изкуството, Волга не се среща твърде често, но с нейния образ са свързани редица значими произведения. В културата на XIX и началото на XX век, с Волга са свързани творци като Николай Некрасов, Максим Горки и др.

Съветското идеологизирано изкуство по-късно широко използа образа на Волга, създаден от изкуството на дореволюционна Русия. Волга често е отъждествявана с Родината-майка.

Поезия[редактиране | edit source]

Връзката на Волга с руския народ, неговата историята и култура, е отразена в творчеството на много писатели. За първооткриватели на темата в поезията се считат Николай Карамзин (стихотворението „Волга“ - 1793 г.)[9] и Иван Дмитриев, по-късно излизат и произведения на автори и литератори като Аполон Коринтски, Александър Навроцки, княз Николай Мансирев. Широко се използва и фолклорната традиция, свързана с Волга, която привлича вниманието на много поети от XIX век — Николай Мансирев, Степан Скиталец, княз Александър Шаховски, Александър Ширяевец. Някои стихове на тези поети стават народни песни: „Меж крутых бережков...“ на Матвей Ожегов, „Из-за острова на стрежень...“ на Дмитрий Садовников, „Далеко, далеко степь за Волгу ушла...“ на Михаил Розенхайм, „Дубинушка“ на Леонид Трефолев, „Утес Стеньки Разина“ на Александър Навроцки.

В епохата на романтизма, Волга присъства в творчеството на Константин Батюшков, Пьотър Вяземски („Вечер на Волга“ 1816 г.), Николай Язиков. В техните стихове Волга изпъква като символ на Русия и темата за реката при тях е свързана с темата Родина. От всички руски лирици, Язиков посвещава най-много стихотворения на реката — шест. [10]

Александър Пушкин, който прекарва 1833 г. на Волга, продължава фолклорната традиция с „Песнями о Степане Разине“ и в същото време въвежда в поезията широко разпространения във фолклора образ на волжкия атаман Степан Разин — наричан „син на майчица Волга“, неин „жених“, а буйния характер на реката e описван като сроден на неговия свиреп, храбър нрав и широка душевност.

В средата на 19 век, в руската поезия навлиза мотивът за „трудовата“ Волга, бурлачеството, и романтичната традиция отстъпва място на епохата на реализма. В стихотворението „На Волга“, Николай Некрасов противопоставя реката и човека, а като народна закрилница и хранителница, реката е представена в стиховете на Леонид Трефолев, Владимир Гиляровски, Николай Огарев.

В края на 19 век, волжки легенди, приказки и предания се събират и пренареждат в стихотворна форма от редица поети като Дмитрий Садовников („На старой Волге“ — 1906 г.), Аполон Коринтски („Бывальщины“ - 1900 г., „Волга. Сказания, картины и думы“ — 1903 г.), Александър Навроцки („Сказания минувшего“ - 1906 г.), Степан Скиталец („Волжские легенды“ - 1898 г. [11]).

Волга присъства силно и в поезията на поети, родени или живели на бреговете ѝ като Спиридон Дрожин, Николай Гладков, Николай Благов (поемата „Волга“ - 1956 г.) и Константин Балмонт, който в своите „Стозвучные песни“ пише:

Няма да има Египет без Нил, няма да бъде Индия без Ганг, и ако в реда на най-великите и най-прекрасните страни е Русия, това е защото има Волга.

. [12]

Фолклор[редактиране | edit source]

В руския фолклор има много легенди, епоси, сказания, предания и песни за реката. По-известни народни песни за Волга са „Вниз по Волге-реке“, „Меж крутых бережков“, „Ах ты, Волга ли, Волга-матушка“, „Волга, реченька глубока“, „Вниз по матушке по Волге“, „Волга, моя матушка“.

Свързани с определена тема са „Из-за острова на стрежень“ и „Утёс“ — песни за Волга и Степан Разин, „Дубинушка“ — песен на волжките бурлаци, „Жигули“ — руска народна песен за Волга и Жигульовските планини и др.

Според народните легенди, в Змейската пещера на Волга живеят митични същества - диви хора.

Литература[редактиране | edit source]

Песни[редактиране | edit source]

  • „Тече Волга“ — Людмила Зикина
  • „Сормовска лирическа“ — Б. Мокроусов, Е. Долматовски
  • „Волга — речица дълбока“ — Н. Нолински, М. Зубова
  • „Как по Волге-Матушке“Владимир Висоцки
  • „Волга-Волга“ — песен от едноименния филм

Филми[редактиране | edit source]

Живопис[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Великая польская хроника. Пролог
  2. ((ru)) Иванов В. Топонимический словарь Селигерского края. 2003 г.
  3. Херодот, 4.123-124
  4. ((ru)) Гумилёв, Л. „Хазария и Каспий“. Вестник на Ленинградския университет. 1964 г. №6. изд. I. стр. 83-95.
  5. ((ru)) Списък на вътрешните водни пътища в Руската федерация
  6. ((ru)) Великанов, А. Гидрология суши. Ленинград. Гидрометеоиздат. 1948 г.
  7. ((ru)) Доманицкий, А., Дубровина, Р., Исаева, А. Реки и озера Советского Союза. Ленинград. Гидрометеоиздат. 1971 г.
  8. ((ru))Социокультурная традиция и модернизация российского общества
  9. ((ru)) Епщайн, М.Природа, мир, тайник вселенной.... Москва. „Высшая школа“. 1990 г. стр. 209
  10. ((ru)) Епщайн, М. Природа, мир, тайник вселенной.... Москва. „Высшая школа“. 1990 г. стр. 215
  11. ((ru)) Скиталец. Волжские легенды
  12. ((ru)) Бальмонт, К.Стозвучные песни. Сочинения (избранные стихи и проза). Ярославъл. Верх.-Волж. кн. изд-во. 1990 г.
  13. ((ru)) Твардовски, А. „За далью - даль“

Източници[редактиране | edit source]

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • ((ru)) Рибаков, Б. Геродотова Скифия. Москва. 1979 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.