Волен Сидеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волен Сидеров
български политик, журналист, националист
Волен Сидеров 
Роден: 19 април 1956 г. (1956-04-19) (58 г.)
Ямбол, България
Народен представител в:

XL НС   XLI НС   XLII НС   

Волен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на националистическата партия „Атака“. [1][2] Народен представител е от 11 юли 2005 г., депутат в 40-то, 41-то Народно събрание и 42-то Народно събрание.

Биография[редактиране | edit source]

Волен Сидеров в началото на политическата си кариера

Волен Сидеров е роден през 1956 г. в Ямбол. Има по-голям брат, доц. д-р Пламен Сидеров, математик, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ [3][4]. Бащата на политика умира, докато той учи в гимназията в родния Ямбол и майката Стела Сидерова (учителка) отглежда и двамата си синове съвсем сама.

Волен Сидеров завършва Техникум по полиграфия и фотография в София. Преди 1989 г. работи като фотограф в Националния музей за литература в София.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

През 1989 г. Сидеров става члена на т. нар. "Комитет 273", както и на "Екогласност" и съдейства на Независимо дружество за защита правата на човека. По-късно се включва в СДС. В началото на 1990-те Волен Сидеров е главен редактор във опозиционния вестник Демокрация. По-късно напуска СДС и вестник Демокрация и става заместник-главен редактор във вестник Монитор. Според някои сведения в края на 90-те години е бил пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз[5]

През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. През 2002 г. започва да учи теология в Шуменския университет, но прекъсва след първата година. Отказва да се яви на изпит за възстановяване на студентските си права на 1 април 2007 г. поради големия журналистически интерес.[6], но по-късно продължава образованието си. През 2009 г. успява да завърши по съкратен индивидуален план за обучение .[7]

Волен Сидеров на митинга на ПП АТАКА пред храм-паметника Ал. Невски на 3 март 2011 г.

През 2003 г. Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава под 2000 гласа.[8] Истински известен Волен Сидеров става с предаването „Атака“ по телевизия „Скат“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Той често е обвиняван в расизъм заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на българите спрямо циганите и турците в България и настояването му циганската престъпност да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната.

Народен представител[редактиране | edit source]

През 2005 г. Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в парламентарните избори, но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации, обединени в Национален съюз „Атака“.

Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите [9] и образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със Съюз на патриотичните сили и войните от запаса Защита и Нова Зора, вследствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. Партията „Атака“ получава регистрация едва след изборите.

Сидеров е кандидат за президент на изборите през 2006 г.. Стига до балотаж, който загубва от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.

27 май 2011 г. Партията на Волен Сидеров е обявена официално в Народното събрание на република България от всички останали партии за „опасна за управлението на страната“ заради инцидента пред джамията в София [10].

Кандидат за президент[редактиране | edit source]

Гласуване по райони - първи тур, 22 октомври 2006 г.

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори с 21,5%, от валидните гласове, зад действащия президент Георги Първанов, получил 64%. Между двамата се проведе балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност — под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Първанов победи със 76% срещу 24% за Сидеров, при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Шопов са гласували 649 000 души.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от: Гласове на I тур Процент гласове на I тур Гласове на II тур Процент гласове на II тур
Неделчо Беронов Юлиана Николова Инициативен комитет 271 078 9,753%
Любен Петров Нели Топалова Инициативен комитет 13 854 0,498%
Георги Първанов Ангел Марин Инициативен комитет 1 780 119 64,047% 2 050 488 75,948%
Григор Велев Йордан Мутафчиев Целокупна България 19 857 0,714%
Петър Берон Стела Банкова Инициативен комитет 21 812 0,785%
Волен Сидеров Павел Шопов ПП „Атака“ 597 175 21,486% 649 387 24,052%
Георги Марков Мария Иванова Ред, законност и справедливост 75 478 2,716%
Общо: 2 779 373 2 699 875

  Десница и център   Крайно дясно   Левица

Мнението му за изборите[редактиране | edit source]

Според Сидеров и Павел Шопов изборите са манипулирани. На пресконференцията след изборите те оспорват резултата и изразяват мнението, че „българската мафия е преназначила Първанов“ за втори мандат. Подкрепят тезата си с аргументите: многобройни нарушения в гласуването; разчита изключително на ДПС за подкрепа, която извършва множество документирани нарушения (ненаказани), включително и двойно гласуване; фарса с българските турци и туристическото гласуване; както и "очевадния" медиен дискриминационно-репресивен натиск; нито един телевизионен дебат между Първанов — Сидеров; макар и многократно предизвикан действащия президент не се решава на среща със Сидеров, а вместо това среща Беронов, който не е реален противник с оглед на рейтинга му и го „скалипира“ в дебата по БНТ [11].

В 32-то НС[редактиране | edit source]

Политически възгледи и политическа реторика[редактиране | edit source]

Политическата реторика на Волен Сидеров, както и всяка друга реторика, има два аспекта - този на съдържанието (тези и аргументация), и този реторическите средства, на жестикулацията, интонацията, мимиката, стойката и т. н. Според някои анализатори, той използва нацистка реторика във втория аспект, имитирайки поведението на Хитлер [12]. Относно политическата реторика, на митинга по случай 3 март 2013 г. Волен Сидеров казва следното: „Ето – Аз съм този пред вас! Този същия, който продажните медии сипеха върху него хули и нападки и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръката! А аз винаги съм носел и нося православния кръст на своята шия! И само той е моя медальон и никога не съм носил нещо друго! Те, враговете на собствения си народ, душманите на собствения си народ искаха, имаха нужда да окарикатурят, да очернят словото на истината.“ Източник: [1]


Относно българската политическа класа[редактиране | edit source]

На първото заседание на 40-то Народно събрание на 11 юли 2005 г. той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета, в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.[13]

Също обвинява народния представител Филип Димитров в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност: „доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен хомосексуалист“. [14]

Относно ДПС[редактиране | edit source]

В своите изказвания В. Сидеров говори за „турцизация“ и „ислямизация“ на България, за „турски мекерета, предатели и ибрикчии“. Нарича ДПС „част от една политическа мафия“. За Ахмед Доган казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“ [15] На 21 май 2013, на първото заседание на 42-рото Народно събрание Сидеров нарича ДПС "антиконституционна" партия. Изказването му провокира реплика от Лютви Местан, който контрира: „От тази трибуна всеки има право на емоционални изстъпления, но никой няма право да нарича една партия противоконституционна. Има решение на Конституционния съд и ще ви моля да се съобразявате с него.“[16]

Антидискриминационни изказвания[редактиране | edit source]

По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания:

  • „Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи, да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“
  • „«Атака» никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“.
  • „Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната. За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.“
  • „«Атака» е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“ [17].

„Планът на българофобите“[редактиране | edit source]

Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България:

"…През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5-4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава ­ да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония." [18]

Антиглобализация[редактиране | edit source]

На 26 и 27 януари 2002 г. Волен Сидеров е изпратен от вестник „Монитор“, където работи по това време, на Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история, проведена в Москва. Там той изнася доклад, насочен срещу глобализма [19]. Организатор е Московската социално-хуманитарна академия, събитието е отразено в някои руски еврейски [20] и православни сайтове [21]. Журналистическо разследване на неговото участие в конференцията е отразено във в-к „Седем“ [22].

За тази конференция се споменава в кампанията на един от кандидатите в президентските избори през 2006 г. Неделчо Беронов [23]. Там се твърди, че на тази антиглобалистка конференция са присъствали и представители на Ку Клукс Клан като Дейвид Дюк, ислямисти като Ахмед Рами и руски националисти, поради което присъствието там на Сидеров е охарактеризирано като скандално.

Съдебни процеси и обвинения срещу Сидеров[редактиране | edit source]

Иск на коалиция „Граждани срещу омразата“[редактиране | edit source]

В началото на 2006 година Обществена коалиция „Граждани срещу омразата“ заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май 2006 от Джемини. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България [24].

Коалицията „Граждани срещу омразата“ дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: „…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“ [25]

Волен Сидеров използва изрази, от рода на „международната еврейска върхушка“, както и такива, които делят българските граждани на „българи“ и „небългари“. По отношение на малцинствата, Волен Сидеров използва изрази, от рода на „педерастко-лесбийски сборища“ и „терористите от циганските гета“.

Тези изказвания на Сидеров са цитирани от коалицията „Граждани срещу омразата“ [26].

По преценка на съда исковата молба е разделена в 8 отделни производства [27] и разпределена за разглеждане от осем съдии. Мотивите за това са, че ищците сочат осем различни признака, по които трябва да се установи подбудителство към дискриминация [28].

Състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля [29][24].

Иск на ЛГБТ активисти[редактиране | edit source]

Искът е от няколко ЛГБТ активисти от ЛГБТ организацията Джемини, сред които Десислава Петрова и Аксиния Генчева [30].

Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Без уважение остава и искането Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация.

Искът е заради няколко изказвания на лидера на „Атака“. Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарича Филип Димитров „отявлен хомосексуалист“. Обидни според ищците са и думите му: „…всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочее се отразяват широко и мощно“, „…най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!“ [30]

Случаят „Магистрала „Тракия“[редактиране | edit source]

На 7 април 2006 г. Волен Сидеров претърпява инцидент на магистрала „Тракия“. Около 23 часа, неговият автомобил е засечен от два други. В автомобила, който се блъска в този на Сидеров, пътуват 22-годишен мъж, който шофира, и 84-годишният му дядо (тази информация е твърдение единствено на семейство Докови — бащата Ромео и синът Явор — и не е проверена от полицията). Във вторият автомобил, джип „Мерцедес“, пътува бащата Ромео Доков, който кара пред автомобила на Сидеров. Синът Явор, който твърди че е бил ударен от автомобила на Сидеров, е студент по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия. Според информационната система „Дакси“, бащата, Ромео Доков участва като собственик или управител в 6 фирми, занимаващи се с туризъм и търговия. Той е собственик на хотел „Холидей парк“ в курортния комплекс Златни пясъци. Занимава се с производство и търговия на сухари и захарни изделия. Ромео Доков е член и на управителния съвет на сдружение „Съюз на собствениците за развитие на курортен комплекс Златни пясъци“. Още на следващата сутрин, няколко часа след инцидента, е организирана пресконференция, на която семейство Докови изказват своята теза за случилото се на магистралата.

Според Волен Сидеров случилото се е атентат срещу него, а историята за внучето и болния дядо — измислица на Ромео Доков. Редица медии обаче изопачават това твърдение и публикуват материали със заглавия като „Сидеров и Чернев се оплакват, че 22-годишно момче и 84-годишният му дядо са направили опит за покушение срещу тях.“

Впоследствие Волен Сидеров се отрича от първоначалните си показания [31][32], а адвокат Чернев отрича участие в побоя и инцидента. Павел Чернев, в свое интервю пред в-к „24 часа“ обяснява, че е бил помолен от Волен Сидеров да даде показания, че той е упражнил насилие над водача да другия автомобил, тъй като „най-много прилича“ на шофьора Любомир Бакърджиев, който е „условно осъден“ и самият Волен Сидеров „вече е казал на министъра, че Чернев е карал колата“ [33]. Показанията на Волен Сидеров са на разположение в архива на Народното събрание. По искане на главния прокурор, в края на юни 2006 г., Народното събрание сваля имунитета на Сидеров, за да бъде той разследван за подбудителство към лъжесвидетелстване на Чернев и прикриване на Бакърджиев от властите [34]. Следствието не е установило дали бащата и синът на Явор Доков са били на магистрала „Тракия“ по време на инцидента, нито кой от участниците в инцидента е бил блъснат — Докови или Сидеров. В първите седмици на скандала в сутрешните блокове на bTV и НоваТВ се изнася информация за хода на следствието, която трябва да е следствена тайна. Това дава повод на Сидеров да заяви, че случаят е провокация срещу него с цел компрометиране (изказване на В. Сидеров в Парламента на 22.06.2006).

Призовкар връчва призовка на Сидеров след пресконференция

На 14 февруари 2007 г. съдебен призовкар от Националната следствена служба (днес част от ДАНС) връчва призовка по делото за инцидента на автомагистрала „Тракия“ на Волен Сидеров. Призовката му се връчва, да се яви в качеството на обвиняем [35]. Това става след пресконференция, на която Сидеров обяснява, че срещу него се изпълнява политическа поръчка и че никой не го търси, въпреки че няма депутатски имунитет. Служителят му връчва призовката след двуседмични опити да го намери [36][37].

Съдебни процеси на Сидеров[редактиране | edit source]

Съдебно дело срещу Слави Трифонов[редактиране | edit source]

На 19 юли 2011 година след няколкогодишни съдебни процедури, Волен Сидеров успява да осъди Слави Трифонов за отправяни клевети от ефира на „Шоуто на Слави“ през 2005 година. Това става, след като Слави Трифонов не успява да докаже твърденията си, че е чул в предаването на Волен Сидеров - „Атака“ по телевизия Скат призиви от рода „циганите на сапун“. Освен това Трифонов e осъден и заради отправени обиди към Сидеров, наричайки го „фашист“ и „фюрер“ [38].

Съдебно дело срещу Валери Симеонов[редактиране | edit source]

Публицистика[редактиране | edit source]

Книгите му „Бумерангът на злото“, „Властта на Мамона“, „Българофобия“, "Основи на българизма" са посветени на световната конспирация и разобличават онова, което той счита за антибългарска политика на определени политически кръгове у нас и в чужбина. Според книгите на Сидеров банкери и [масони] контролират света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации (Билдърбъргска група, Трилатералната комисия, Съветът за чуждестранни връзки, Международният Валутен Фонд, Световната Банка), все недемократично избрани и без всякакъв контрол.

Критики[редактиране | edit source]

Според Антонина Желязкова, историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата, „най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода.“ Според нея, той е „успешен популист“, олицетворение „на унизеното достойнство, на болката, на омразата и страха на декласираните по време на прехода.“ Според нея, гласоподавателите на „Атака“ знаят, че Сидеров не е в състояние да промени нещата, но гласуват за него, тъй като той представя тази категория хора и „унизеното им достойнство“ [39].

Семейство[редактиране | edit source]

Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката Капка Георгиева, бивша съпруга на Кин Стоянов. Приел е нейния син Димитър Стоянов. На 11 ноември 2006 те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град Кърджали. Кумове са директорът на телевизия СКАТ Валери Симеонов и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец Боян Саръев.

Преди сватбата са публикувани изказвания на кмета на Кърджали Хасан Азис, че Ахмед Доган е склонен да им кумува и подари сватбено пътешествие до Ефес, Турция [40][41].

По-късно се разделя с Капка Сидерова и сина й.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Любомир Владимиров: АТАКА със сигурност ще е в следващото НС , сайт на партия Атака, 28 януари 2013
  2. Австрийска крайно дясна партия смята "Атака" за още по-крайна, Медиапуул, 22 септември 2010
  3. Капка и Волен като Бони и Клайд, в. Стандарт, 3 ноември 2006
  4. Страница на доц. Пламен Николов Сидеров, Катедра Алгебра, СУ
  5. .Волен Сидеров — новата ръка на хаоса, Икономически портал на регион Стара Загора
  6. Волен Сидеров иска да довърши богословското си образование, днес.дир.бг, 1 април 2007
  7. Волен Сидеров вече е дипломиран теолог от Шуменския университет. // Mediapool, 2009. Посетен на 15 юни 2009.
  8. Официален сайт на Централната избирателна комисия за местни избори 2003
  9. Парламентарни избори 2005
  10. Народното събрание прие декларация срещу опитите за подкопаване на етническия и религиозен мир в страната, сайт на Народното събрание, 27 май 2011
  11. Сидеров: "Атака" е водеща политическа сила. Нюз БГ, 29 септември 2006
  12. Руслан Йорданов, Шифърът на Волен, сп. Тема
  13. Стенограма от пленарно заседание на НС, първо заседание от 11 юли 2005
  14. Стенограма от пленарно заседание на НС, 59-то заседание от 7 декември 2005, сайт на Народното събрание, 7 декември 2005 (архивиран)
  15. Стенограма от пленарно заседание на НС, 6-то заседание от 27 юли 2005, сайт на Народното събрание, 27 юли 2005 (архивиран)
  16. Статия в news.bg, предаваща речта на лидера на Атака от откриването на 42-рото Народно събрание
  17. В Кърджали Волен Сидеров призова всички да се борят за единна България, актуално.ком, 6 септември 2006
  18. Стенограма от пленарно заседание на НС, 1-во заседание от 11 юли 2005, сайт на Народното събрание, 11 юли 2005 (архивиран)
  19. ((ru)) Волен Сидеров, Глобализмът е последния етап на опита за колонизация на православния Изток, православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002
  20. ((ru)) Мина Содман, Особености на националния ревизионизъм., сайт Yiddish Shteytl, 25 септмеври 2002
  21. ((ru)) Глобализация и Холокост: Международна конференция по глобалните проблеми на световната история, Москва 26–27 януари 2002, православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002
  22. Червено-кафяво-зелената ос. // в. Седем, 16 февруари 2007. Посетен на 15 март 2006. (архивиран)
  23. Сайт на Н. Беронов — информация за конференцията (архивиран)
  24. а б Казусът Сидеров, Info Update, бр.2, сайт на Джемини (архивиран)
  25. 86 организации дават Волен Сидеров на съд. // в. Сега, 30 ноември 2005. Посетен на 30 март 2007.
  26. Граждани срещу омразата, БХК (архивиран)
  27. Софийският районен съд даде ход на делото срещу Волен Сидеров, леск.бг, 4 септември 2006
  28. Състав на СРС осъди Волен Сидеров да преустанови подбуждането към дискриминация, БХК
  29. Осъдиха Сидеров за дискриминация, лекс.бг, 21 юли 2006
  30. а б Съдът реши: Волен Сидеров не провокира към дискриминация. // в. Сега, 2006-12-02. Посетен на 2007-03-30.
  31. ПСтенограма от пленарно заседание на НС, 131-во заседание от 22 юни 2006, сайт на Народното събрание, 22 юни 2006 (архивиран)
  32. Волен Сидеров оттегли показанията си по инцидента на магистрала „Тракия“. // Business Post, 6 март 2013. Посетен на 6 март 2013.
  33. Интервю с адвокат Чернев, Агенция Фокус, 16 април 2006
  34. Парламентът свали имунитета на Сидеров. // в. Сега, 2 декември 2006. Посетен на 30 март 2007.
  35. Пред медии връчиха призовка на Волен Сидеров. // news.bg, 14 февруари 2007. Посетен на 30 март 2007.
  36. Сгащиха Волен пред журналисти. // в. Труд, 15 февруари 2007. Посетен на 30 март 2007. (архивиран)
  37. Сидеров върти фасони на следователите. // в. Стандарт, 16 февруари 2007. Посетен на 30 март 2007.
  38. Волен осъди Слави за клевета. Дължи му 45 бона. // dnes.bg, 9 август 2011. Посетен на 28 март 2012. Шоуменът трябва да ги плати заради обидата "фюрер"
  39. Антонина Желязкова: Първанов е обречен да е независим във втория мандат, в. Новинар, 1 ноември 2006
  40. Доган готов да кумува на Волен. // в. Стандарт, 2006-11-10. Посетен на 2007-03-30.
  41. Доган иска да кумува на Волен и Капка. // в. Новинар, 2006-11-10. Посетен на 2007-03-30.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Сидеров, Волен. Бумерангът на злото. Жарава, 2002.
  • Сидеров, Волен. Българофобия. Бумеранг БГ, 2003. ISBN 978-954-93300-3-8.
  • Сидеров, Волен. Властта на Мамона. Бумеранг БГ, 2004. ISBN 978-954-93300-4-5.
  • Сидеров, Волен. Основи на българизма. Бумеранг БГ, 2011.
За него
  • Симеон Нейчев, Владимир Трифонов, Иван Аладжов, Волен Сидеров между лъжата и истината, Български писател, 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за