Волово
| Волово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 168 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 14,958 km² |
| Надм. височина | 240 m |
| Пощ. код | 7175 |
| Тел. код | 081462 |
| МПС код | Р (Р) |
| ЕКАТТЕ | 12067 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община - кмет |
Борово Георги Георгиев (БСП) |
Волово (старо име: Долна Манастирица) е село в Северна България. То се намира в община Борово, Област Русе.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Старото име на селото е Долна Манастирица - вероятно от съществувалия в миналото манастир на около един километър източно от селото.
Преди Освобождението през селото е минавал главният път от Русчук през Бяла (по моста на Кольо Фичето над река Янтра) за Търново. По време на Руско-турската освободителна война 1877/78 г., в селото е пребивавал щабът на Източния отряд на Руската армия.
След освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на североизточна България се разраства разбойническо движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време е върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали са и са ограбвали пътуващите по пътя търговци, селата и др. Местното население се организира и създава т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русчук и Бяла се поставили постове за защита от разбойниците. Такъв пост е имало между село Долна Манастирица и село Обретеник на западния склон на един дол (наричан "Чолак дере"). В една студена дъждовна есенна нощ вратата на колибата, в която се топлели до огнището постовите, с трясък се отворила, появил се Чолакът с насочена пушка и им наредил да се предадат. От дъното на колибата, обаче, изтрещяла пушка и Чолакът изревал: "Аркадашлар, удариха ме. Не ме оставяйте на гяурите." Започнала престрелка, но накрая разбойниците се разбягали. На другия ден Чолакът бил закаран в Бяла и предаден на властите. Говори се, че по Чолака е стрелял дядо Бельо от село Брестовица, съседно на Волово. След ликвидирането на Чолака четата му прекратява набезите си в района. Тази история е предадена в пътеписите на Константин Иречек.
При избухването на Балканската война един човек от Долна Манастирица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.842.