Волфганг Борхерт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфганг Борхерт
Wolfgang Borchert
Wolfgang Borchert cropped.jpg
Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г.
Роден 20 май 1921 г.
Починал 20 ноември 1947 г. (26 г.)
Професия поет, белетрист, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Wolfgang Borchert Signature.jpg
Волфганг Борхерт в Общомедия

Волфганг Борхерт (на немски: Wolfgang Borchert) е немски поет, белетрист и драматург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Борхерт е роден в Хамбург. Още петнадесетгодишен започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и закратко е актьор в Люнебургския областен театър. В 1941 г. Борхерт е призован във Вермахта, на следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет, но заради антинацистки изявления е арестуван и накрая осъден на смърт за "разложение на армията" - помилван е и пратен обратно на фронта, за да "докаже себе си". Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането си в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща през 1945 г. в родния си град. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но пак го арестуват за политически вицове.

Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си "Фенер, нощ и звезди"'' [1] (1946) с творби от периода 1940-1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма "Вън пред вратата" (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата "поезия на оцелелите", както и сборникът му с разкази "Жълтурчето" (1947). Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за "поколението на завърналите се" от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.

Библиография (в азбучен ред)[редактиране | редактиране на кода]

Плакат за премиерата на „Вън пред вратата“ в Хамбург през 1947 г.
  • An diesem Dienstag , Kurzgeschichte 1947
  • Bleib doch Giraffe, Kurzgeschichte 1947
  • Dann gibt es nur eins, Gedicht
  • Das Brot, Kurzgeschichte 1946
  • Das Gewitter, Kurzgeschichte
  • Das Holz für morgen, Kurzgeschichte 1946
  • Das ist unser Manifest, 1947
  • Der Kaffee ist undefinierbar, Kurzgeschichte
  • Der Schriftsteller, Kurzgeschichte
  • Die drei dunklen Könige, Kurzgeschichte
  • Die Hundeblume, 1947
  • Die Katze war im Schnee erfroren, Kurzgeschichte
Паметник на Волфганг Борхерт в Хамбург
  • Die Kegelbahn, Kurzgeschichte 1946/47
  • Die Kirschen, Kurzgeschichte um 1945
  • Die Küchenuhr, Kurzgeschichte
  • Die Stadt, Kurzgeschichte
  • Die traurigen Geranien, Kurzgeschichte um 1945
  • Draußen vor der Tür, Drama/Hörspiel 1947
  • Eine Lesebuchgeschichte, Kurzgeschichte
  • Jesus macht nicht mehr mit, Kurzgeschichte
  • Laterne, Nacht und Sterne, 1946
  • Mein bleicher Bruder, Kurzgeschichte
  • Nachts schlafen die Ratten doch, Kurzgeschichte
  • Radi, Kurzgeschichte
  • Schischyphusch, Kurzgeschichte
  • Versuche Es, Gedicht
  • Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd, Kurzgeschichte
  • Vier Soldaten, Kurzgeschichte (Groteske)
  • Von drüben nach drüben, Kurzgeschichte

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Целувката" в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]