Волфганг Борхерт
| Волфганг Борхерт | |
| (Wolfgang Borchert) | |
| Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г. | |
| Роден: | 20 май 1921 г. |
| Хамбург, Германия | |
| Починал: | 20 ноември 1947 г. (на 26 г.) |
| Базел, Швейцария | |
| Подпис: | |
Волфганг Борхерт (на немски: Wolfgang Borchert) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Хамбург. Още петнадесетгодишен започва да пише стихове.
Съдържание |
Живот [редактиране]
Изучава книжарска професия и закратко е актьор в Люнебургския областен театър. В 1941 г. Борхерт е призован във Вермахта, на следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет, но заради антинацистки изявления е арестуван и накрая осъден на смърт за "разложение на армията" - помилван е и пратен обратно на фронта, за да "докаже себе си". Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането си в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща през 1945 г. в родния си град. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но пак го арестуват за политически вицове.
Творчество [редактиране]
Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си "Фенер, нощ и звезди"'' [1] (1946) с творби от периода 1940-1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма "Вън пред вратата" (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата "поезия на оцелелите", както и сборникът му с разкази "Жълтурчето" (1947). Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум.
Влияние [редактиране]
Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за "поколението на завърналите се" от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.
Библиография (в азбучен ред) [редактиране]
- An diesem Dienstag , Kurzgeschichte 1947
- Bleib doch Giraffe, Kurzgeschichte 1947
- Dann gibt es nur eins, Gedicht
- Das Brot, Kurzgeschichte 1946
- Das Gewitter, Kurzgeschichte
- Das Holz für morgen, Kurzgeschichte 1946
- Das ist unser Manifest, 1947
- Der Kaffee ist undefinierbar, Kurzgeschichte
- Der Schriftsteller, Kurzgeschichte
- Die drei dunklen Könige, Kurzgeschichte
- Die Hundeblume, 1947
- Die Katze war im Schnee erfroren, Kurzgeschichte
- Die Kegelbahn, Kurzgeschichte 1946/47
- Die Kirschen, Kurzgeschichte um 1945
- Die Küchenuhr, Kurzgeschichte
- Die Stadt, Kurzgeschichte
- Die traurigen Geranien, Kurzgeschichte um 1945
- Draußen vor der Tür, Drama/Hörspiel 1947
- Eine Lesebuchgeschichte, Kurzgeschichte
- Jesus macht nicht mehr mit, Kurzgeschichte
- Laterne, Nacht und Sterne, 1946
- Mein bleicher Bruder, Kurzgeschichte
- Nachts schlafen die Ratten doch, Kurzgeschichte
- Radi, Kurzgeschichte
- Schischyphusch, Kurzgeschichte
- Versuche Es, Gedicht
- Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd, Kurzgeschichte
- Vier Soldaten, Kurzgeschichte (Groteske)
- Von drüben nach drüben, Kurzgeschichte
Бележки [редактиране]
Източници [редактиране]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки [редактиране]
- Поезия и проза от Волфганг Борхерт, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((de)) Bio-Bibliografie
- ((de)) Deutsche Dichter
