Волф Вондрачек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волф Вондрачек
(Wolf Wondratschek)
Wolf Wondratschek 2003 2.jpg
Волф Вондрачек през 2003 г.
Роден: 14 август 1943 г.
(на 70 г.)
Рудолщат, Германия
Подпис:
Wondratschek sign.jpg

Волф Вондрачек (на немски: Wolf Wondratschek) е немски поет, белетрист, критик и автор на радиопиеси, роден в Рудолщат, Тюрингия.

Житейски и творчески път[редактиране | edit source]

Градската църква в Рудолщат

Вондрачек израства в Карлсруе и следва литературознание, философия и социология в Хайделберг, Гьотинген и Франкфурт на Майн. Работи като редактор в престижното литературно списание "Текст + критик".

В 1965 г. излизат първите му стихове. По време на студентските вълнения през 1968 г. поетът има голям успех със стихотворението "Когато Алфред Жари забеляза, че майка му е девица, яхна своя велосипед", което му донася първата раздадена литературна награда "Леонс и Лена". Излиза и сборникът му с разкази "Някога денят започваше с рана от изстрел" (1969). През 1970-1971 г. Вондрачек живее в Лондон и е гост-доцент по поетика в университета в Уоруик. Публикува в самиздат поредица от четири книги със стихотворения и песни - "Стаята на Чък" (1974), "Тихият смях в ухото на друг" (1976), "Мъже и жени" (1978) и "Последни стихотворения" (1980), които достигат тираж от 100,000 екземпляра. Тогава маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки го определя като "класик на младата немска поезия". През 1977-1978 г. Вондрачек изнася беседи в американски университети и пътува из Мексико. Публикува "Самотата на мъжете. Мексикански сонети." (1983), "Стихотворения" (1992) и "Любовна лирика" (1997). Цикъл с 35 стихотворения излиза под заглавие "Момичето и хвърлящият ножове" (1997).

Следват есетата "Писма до Кели" (1998), сборникът с разкази "Великото оскърбление" (2001), новелата "Фризьорът на Моцарт" (2002) и романът "Мара" (2003). Излиза и поетическата книга на Вондрачек "Орфей под слънцето" [1] (2003), събрала творби от различни години и посрещната с въодушевление от читателите и критиката.

Признание[редактиране | edit source]

Писателят живее на свободна практика в Мюнхен, а от 1997 г. - във Виена. За творчеството си е отличен с литературната награда "Леонс и Лена" (1967).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Früher begann der Tag mit einer Schußwunde, 1969
  • Paul oder Die Zerstörung eines Hör-Beispiels, Hörspiel, 1969
  • Chuck's Zimmer, Gedichte, 1972
  • Ein Bauer zeugt mit einer Bäuerin einen Bauernjungen, der unbedingt Knecht werden will, 1970
  • Paul oder Die Zerstörung eines Hörbeispiels, 1971
  • Die Hundente, 1972 (zusammen mit Bernd Brummbär)
  • Omnibus, 1972
  • Chuck's Zimmer, 1974
  • Das leise Lachen am Ohr eines andern, 1976
  • Irgendwann dienstags, 1976
„Писма до Кели“ (1998)
  • Männer und Frauen, Gedichte, 1978
  • Letzte Gedichte, 1980
  • Über die Schwierigkeiten, ein Sohn seiner Eltern zu bleiben, 1982
  • Die Einsamkeit der Männer, 1983
  • Carmen oder Bin ich das Arschloch der achtziger Jahre, 1986
  • Menschen, Orte, Fäuste, 1987
  • Einer von der Straße, 1992
  • Oktober der Schweine, 1993
  • Liebesgedichte, 1997
  • Das Mädchen und der Messerwerfer, 1997
  • Kelly-Briefe, 1998
  • Die große Beleidigung, Erzählung, 2001
  • Mozarts Friseur, Erzählung, 2002
  • Orpheus in der Sonne, Vier Gedichtzyklen, 2003
  • Gedichte/Lieder, 2003
  • Mara, Roman, 2003
  • Saint Tropez, Erzählungen, 2005
  • Tabori in Fuschl, Gedichte, 2006
  • Mittagspause, Kurzgeschichte
  • Das Geschenk, Erzählung, 2011
  • Mittwoch, 2013

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "През лятото" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]