Волф Вондрачек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волф Вондрачек
Wolf Wondratschek
Wolf Wondratschek 2003 2.jpg
Волф Вондрачек през 2003 г.
Роден 14 август 1943 г. (71 г.)
Професия поет, белетрист, критик, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Wondratschek sign.jpg
Волф Вондрачек в Общомедия

Волф Вондрачек (на немски: ) е немски поет, белетрист, критик и автор на радиопиеси.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Волф Вондрачек е роден в Рудолщат, Тюрингия.

Израства в Карлсруе и следва литературознание, философия и социология в Хайделберг, Гьотинген и Франкфурт на Майн. Работи като редактор в престижното литературно списание "Текст + критик".

В 1965 г. излизат първите му стихове. По време на студентските вълнения през 1968 г. поетът има голям успех със стихотворението "Когато Алфред Жари забеляза, че майка му е девица, яхна своя велосипед", което му донася първата раздадена литературна награда "Леонс и Лена". Излиза и сборникът му с разкази "Някога денят започваше с рана от изстрел" (1969). През 1970-1971 г. Вондрачек живее в Лондон и е гост-доцент по поетика в университета в Уоруик. Публикува в самиздат поредица от четири книги със стихотворения и песни - "Стаята на Чък" (1974), "Тихият смях в ухото на друг" (1976), "Мъже и жени" (1978) и "Последни стихотворения" (1980), които достигат тираж от 100,000 екземпляра. Тогава маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки го определя като "класик на младата немска поезия". През 1977-1978 г. Вондрачек изнася беседи в американски университети и пътува из Мексико. Публикува "Самотата на мъжете. Мексикански сонети." (1983), "Стихотворения" (1992) и "Любовна лирика" (1997). Цикъл с 35 стихотворения излиза под заглавие "Момичето и хвърлящият ножове" (1997).

Следват есетата "Писма до Кели" (1998), сборникът с разкази "Великото оскърбление" (2001), новелата "Фризьорът на Моцарт" (2002) и романът "Мара" (2003). Излиза и поетическата книга на Вондрачек "Орфей под слънцето" [1] (2003), събрала творби от различни години и посрещната с въодушевление от читателите и критиката.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Писателят живее на свободна практика в Мюнхен, а от 1997 г. - във Виена. За творчеството си е отличен с литературната награда "Леонс и Лена" (1967).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Früher begann der Tag mit einer Schußwunde, 1969
  • Paul oder Die Zerstörung eines Hör-Beispiels, Hörspiel, 1969
  • Chuck's Zimmer, Gedichte, 1972
  • Ein Bauer zeugt mit einer Bäuerin einen Bauernjungen, der unbedingt Knecht werden will, 1970
  • Paul oder Die Zerstörung eines Hörbeispiels, 1971
  • Die Hundente, 1972 (zusammen mit Bernd Brummbär)
  • Omnibus, 1972
  • Chuck's Zimmer, 1974
  • Das leise Lachen am Ohr eines andern, 1976
  • Irgendwann dienstags, 1976
„Писма до Кели“ (1998)
  • Männer und Frauen, Gedichte, 1978
  • Letzte Gedichte, 1980
  • Über die Schwierigkeiten, ein Sohn seiner Eltern zu bleiben, 1982
  • Die Einsamkeit der Männer, 1983
  • Carmen oder Bin ich das Arschloch der achtziger Jahre, 1986
  • Menschen, Orte, Fäuste, 1987
  • Einer von der Straße, 1992
  • Oktober der Schweine, 1993
  • Liebesgedichte, 1997
  • Das Mädchen und der Messerwerfer, 1997
  • Kelly-Briefe, 1998
  • Die große Beleidigung, Erzählung, 2001
  • Mozarts Friseur, Erzählung, 2002
  • Orpheus in der Sonne, Vier Gedichtzyklen, 2003
  • Gedichte/Lieder, 2003
  • Mara, Roman, 2003
  • Saint Tropez, Erzählungen, 2005
  • Tabori in Fuschl, Gedichte, 2006
  • Mittagspause, Kurzgeschichte
  • Das Geschenk, Erzählung, 2011
  • Mittwoch, 2013

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "През лятото" в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]