Воркута
| Воркута Воркута | |
| — Град — | |
.png) _(1971).png){kind=small} | |
 Нощният център на Воркута | |
  Воркута  Воркута | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Коми |
| Район | Воркута |
| Площ | 29,73 km² |
| Надм. височина | 180 m |
| Население | 59 231 души (2016) 1992 души/km² |
| Кмет | Юрий Долгих |
| Основаване | 1936 |
| Град от | 1943 |
| Пощенски код | 169900 |
| Телефонен код | +7 82151 |
| МПС код | 11, 111 |
| Часова зона | UTC+3:00 |
| Официален сайт | www.воркута.рф |
| Воркута в Общомедия | |
Воркута̀ (на руски: Воркута; на коми: Вӧркута) е град в Русия, разположен в градски окръг Воркута, автономна република Коми. Намира се на около 100 km северно от полярния кръг. Населението на града през 2016 г. е 59 231 души.[1]
Име[редактиране | редактиране на кода]
Воркута е кръстен на река Воркута, която тече през града. По-рано реката се е наричала Варкута-яха, което, преведено от ненецки език, означава „река, изобилстваща с мечки“ (варк е „кафява мечка“ на ненецки).
История[редактиране | редактиране на кода]
Воркута води началото си през 1930-те години, когато геологът Георги Чернов се натъква на въглищни залежи тук. През 1937 г. е започнат строежът на първия въглищен рудник до брега на река Воркута. По това време селището влиза в състава на Ненецкия автономен окръг.[2][3] Историята на Воркута в известна степен е свързана и с най-големия ГУЛАГ в Европейска Русия – Воркутлаг, основан тук през 1932 г. и където през 1953 г. е кърваво потушено Воркутинското въстание.[4] През лагера минават около 73 000 затворници, като голяма част от пенсионерите във Воркута днес са потомци на затворниците.[5] През 1941 г. Воркута е свързан с останалия свят (селищата Котлас, Коноша и Инта) чрез жп линия, построена от затворниците. Статут на град получава през 1943 г. В края на 1970-те години градът вече има население от над 100 000 души. След разпадането на СССР населението му рязко спада.[6] Близките села също се обезлюдяват.
На 28 февруари 2016 г. експлозия на метан във въглищна мина във Воркута убива 36 души, което я прави една от най-големите руски минни трагедии.[7]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1943[8] | 1959 | 1962[8] | 1967[8] | 1970 | 1973[8] | 1976 | 1979 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 7000 | 55 668 | 60 000 | 65 000 | 89 742 | 92 000 | 98 000 | 100 210 |
| 1982[8] | 1986 | 1989 | 1992[8] | 1996 | 1998[8] | 2001[8] | 2003[8] |
| 104 000 | 109 000 | 115 646 | 116 000 | 100 800 | 95 900 | 87 100 | 84 900 |
| 2005[8] | 2007[8] | 2009 | 2011[8] | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] |
| 82 000 | 76 600 | 71 402 | 70 500 | 64 353 | 61 638 | 60 368 | 59 231 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Воркута е представено от: 77,7% руснаци, 9,1% украинци, 2,9% татари, 1,7% коми, 1,5% беларуси, 1,1% чуваши, 1% арменци, 1% азербайджанци и други.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Воркутинският климат е субарктичен. Средната годишна температура е -5,4 °C, средната влажност на въздуха е 81%, а средните годишни валежи са около 531 mm.[9]
 Климатични данни за Воркута 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 1,1 | 1,2 | 5,3 | 12,0 | 26,5 | 31,0 | 33,8 | 30,0 | 24,2 | 15,6 | 4,8 | 3,5 | 33,8 |
| Средни максимални температури (°C) | −15,6 | −16,1 | −9,6 | −5,5 | 1,7 | 12,6 | 18,7 | 14,2 | 7,9 | −0,8 | −9,9 | −13,9 | −1,4 |
| Средни температури (°C) | −19,5 | −20 | −13,9 | −10 | −1,9 | 7,6 | 13,2 | 9,7 | 4,3 | −3,4 | −13,3 | −17,6 | −5,4 |
| Средни минимални температури (°C) | −23,6 | −23,9 | −18,1 | −14,4 | −5,2 | 3,3 | 8,2 | 5,8 | 1,3 | −6,1 | −16,8 | −21,6 | −9,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −48 | −49,4 | −43,1 | −38,5 | −26,3 | −8,4 | −1 | −4 | −10,5 | −29 | −45,1 | −52 | −52 |
| Средни месечни валежи (mm) | 36 | 34 | 33 | 27 | 35 | 52 | 55 | 63 | 57 | 57 | 40 | 42 | 531 |
| Източник: Погода и Климат[9] | |||||||||||||
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основният отрасъл тук, който е и градообразуващ, е добивът на въглища. По време на кризата, която обхваща Русия след разпадането на СССР, голяма част от рудниците тук спират работа. Воркута има и предприятия за производство на цимент и такива за ремонт на рудодобивни машини.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Велики Новгород, Русия- Вологда, Русия
- Шахти, Русия
Хиркенес, Норвегия
Антананариво, Мадагаскар
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Оценка численности населения по городским округам, муниципальным районам, поселениям и городским населённым пунктам на 1 января 2016 года Архив на оригинала от 2017-03-11 в Wayback Machine..
- ↑ ((ru)) история Воркуты, история ГУЛаг Воркута Архив на оригинала от 2018-07-04 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Историческая справка. МО ГО „Воркута“ Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Система исправительно-трудовых лагерей в СССР: (Воркуто-Печорский ИТЛ, Воркутпечлаг, Воркутлаг, Воркутстрой)
- ↑ ((en)) At Gulag Cemetery, a Struggle Against Forgetting
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 г.
- ↑ ((en)) Russian Coal Mine Accident in Vorkuta Kills 36, Including 5 Rescuers
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Воркута.
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Воркуты. Посетен на 1 юли 2016 г.
| |||||||||||||||||
