Восход
Вижте пояснителната страница за други значения на Восход.
| Восход | |
Космически кораби Восход 1 и 2 |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Функция | Използва се за превозване на хора в космоса |
| Тип | Космическа капсула |
| Производител | „РКК Енергия“, главен конструктор е Сергей Корольов |
| Страна | |
| Основен потребител | |
|
Производителност
|
|
| Операционен живот | 14 дни |
| Екипаж | 3 |
|
Размери
|
|
| Диаметър | 2,4 m (максимален диаметър) |
| Дължина | 5 m |
|
Маса
|
|
| При излитане | 5 682 kg |
|
Оперативни данни
|
|
| Статут | Изведен от експлоатация през 1965 година |
| Общо полети | 2 пилотирани полета, 4 отменени |
| Първи полет | 1964 година |
„Восход“ е серия многоместни пилотирани космически кораби за полети по околоземна орбита. По програмата „Восход“ се отработват задачи по взаимодействието на членовете на екипажа през полета, изучават се възможностите за работа на човек в открития космос, провеждат се медико-биологически изследвания и технически експерименти.
Восход е наследник на космически кораби Восток. Капсулите Восход са използвани само за два пилотирани полета, след което са заменени от космически кораби Союз.
Основните достижения на програмата са първия полет на кораб с повече от един човек на борда, първото излизане в открития космос.
Съдържание |
Конструкция[редактиране]
Корабът представлява следваща модификация на серията „Восток“ и се състои от сферичен спускаем апарат с диаметър 2,3 метра, в който се намира и каютата за космонавтите и коничен приборен отсек с маса 2,27 т, дължина 2,25 м и ширина 2,43 м, в който се намират горивните резервоари и двигателят. За да поберат повече от един космонавт, разработчиците се отказват от катапулта, с който при „Восток“ се приземяват космонавтите, а за обезпечаване на меко приземяване, освен парашутна система е установен спирачен двигател с твърдо гориво, който се стартира непосредствено преди докосването на земната повърхност.
На кораба Восход-1, поради недостиг на място, тримата космонавти са без скафандри.
На кораба Восход-2, от който се осъществява първото излизане в открития космос, двамата космонавти са облечени в скафандри Беркрут. Допълнително е поставена разтегаема шлюзова камера, която е изхвърлена след използването ѝ.
Полети[редактиране]
По програмата са извършени следните полети[1]:
Непилотирани[редактиране]
- Космос 47 — 6 октомври 1964. Безпилотен изпитателен полет за тестване на кораба.
- Космос 57 — 22 февруари 1965. Безпилотен изпитателен полет.
- Космос 110 — 22 февруари 1968. Изпитателен полет за проверка на работата на бордовите системи при продължителен полет, на борда се намират две кучета — Ветерок (Вятърче) и Угольок (Въгленче), полетът продължава 22 дни.
Пилотирани[редактиране]
| Ред | Полет | Изстрелване | Продължителност | Приземяване | Екипаж | Бележки | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Восход 1 | 12 октомври 1964 | 1 ден 0 ч 17 мин 3 сек | 13 октомври 1964 | Владимир Комаров | Константин Феоктистов | Борис Егоров | Първия многочленен екипаж. |
| 2 | Восход 2 | 18 март 1965 | 1 ден 2 ч 2 мин 17 сек | 19 март 1965 | Павел Беляев | Алексей Леонов | Първо излизане в открития космос от човек. | |
Отменени[редактиране]
- Восход 3 - 19-дневна мисия за изучаване на продължителния престой в състояние на безтегловност.
- Восход 4 - 20-дневна мисия за изучаване на продължителния престой в състояние на безтегловност.
- Восход 5 - 10-дневна мисия само с екипаж от жени.
- Восход 6
Източници[редактиране]
- ↑ http://www.buran.ru/htm/gud%2018.htm Первые пилотируемые космические корабли "Восток" и "Восход",book: Гудилин В.Е., Слабкий Л.И.(Gudilin V., Slabkiy L.)"Ракетно-космические системы (История. Развитие. Перспективы)",М.,1996
Външни препратки[редактиране]
|
|||||
|
|||||||||||||