Вояджър 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вояджър 2

Апаратът Вояджър 2
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Орбита/траектория	хиперболична
Запуск	20 август 1977 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Важни събития	посещение на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун
Продължителност	43 г. (1977-2020)
Състояние	функциониращ
Интернет страница	Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване
плазмен експеримент оптична система анализатор на частици

Вояджър 2 (на английски: Voyager 2) е космически апарат изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Индентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Вояджър 2 е единствения апарат посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години. [2]

За подробности относно оборудването на апарата виж Вояджър (програма).

[редактиране] Профил на мисията

Запускът на Вояджър 2. [1]

Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, САЩ използвайки носител Титан IIIE/Кентавър.

По време на запуск поради объркване вследствие на проблем, от наземния контрол не изпращат команда за пуск на главната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче използвайки резервната антена грешката е поправена.

[редактиране] Юпитер

Основна статия: Изследване на Юпитер
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Вояджър 2 се сближава максимално с Юпитер на 9 юли 1979 г. Сближава се на 570 000 km от най-горните слеве от облаци на планетата. Открива няколко планетни пръстена около Юпитер, както и вулканична активност на спътника Йо. Това е първият път, в който е наблюдавана вулканична активност на друго небесно тяло.

Голямото червено петно е разкрито, като комплексна буря на вповърхността на планетата, която се движи обратно на часовниковата стрелка. Проблясъци на други малки бури и вихрушки са открити през слевете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо, несъмнено е най-неочакваното откритие свързано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър наблюдават общо девет изригвания на вулкани на Йо, освен това има доказателства за изригвания през времето между преминаването на двата апрата.

Европа показва голям брой интересни линейни особености на снимките с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените смятат, че това са дълбоки пукнатини, причинени от пропукване на кората или от тектонски движения.

Открити са два нови малки спътника: Адрастея и Метис, които са обикалят точно зад планетните пръстени. Трети нов спътник е открит между орбитите на Алматеа и Йо и наречен Тива.

[редактиране] Сатурн

Основна статия: Изследване на Сатурн

Сатурн заснет от Вояджър 2

Най-близко до Сатурн, апарата се доближава на 25 август 1981 година.

Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар с цел установяване на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните слоеве на атмосферата отчетеното налягане е 70 милибара) с температура 70 К, докато на най-дълбокото измерено ниво налягането достига 1200 милибара с температура 143 K. Температурата нс северния полюс е с 10 K по-ниска, вероятно поради сезонни ефекти.

След преминаването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за кратко, като поставя първоначалните планове за разширяване на мисията до Уран и Нептун в опасност. За щастие екипът на мисията успява са оправи проблема, причинен от преиползване, което временно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

[редактиране] Уран

Основна статия: Изследване на Уран

Уран заснет от разстояние 18 милиона km

Апаратът се сближава максималн с Уран на 24 януари 1986 г. Открити бяха 10 нови спътника и беше наблюдавана атмосферата и пръстените на планетата.

[редактиране] Нептун

Основна статия: Изследване на Нептун

Апаратът се сближи максимално с Нептун на 25 август 1989 г. Тъй като това беше последната планета от програмата на апарата, траекторията е променена с цел близко изследване на Тритон. След сближаването с Тритон апаратът напуска еклиптиката.

В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пластът облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 г. да понижи Плутон в „планета-джудже“, прелитането покрай Нептун през 1989 г. става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от космически апарат поне веднъж.