Врабчище
| Врабчище Врапчиште | |
| — село — | |
 | |
 Панорамна гледка към селото Врабчище | |
  Врабчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Врабчище |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 537 m |
| Население | 4874 души (2002) |
| Пощенски код | 1238 |
| Врабчище в Общомедия | |
Врабчище или Врабчища (на македонска литературна норма: Врапчиште; на албански: Vrapçishti, Врапчищи) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар (масива Враца).
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Врабчище е голямо предимно мюсюлманско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Врапчища има 350 жители българи християни, 1300 турци, 165 арнаути мохамедани и 50 цигани.[1]
Между 1896 и 1900 година християните в селото преминават под върховенството на Българската екзархия.[2] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врабчица има 344 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Врапчища е център на Галатска община в Горноположкия срез с 4 села и има 394 къщи с 2120 жители българи, турци, албанци и цигани.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 4874 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 172 |
| албанци | 1777 |
| турци | 2899 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 26 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Врабчище
Мохамед Аручи, северномакедонски и турски теолог- Кенан Хасипи (р. 1955), политик от Северна Македония, депутат и председател на ДПТМ
Кузман Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[7]- Сали Мурати (р. 1966), северномакедонски юрист
Яничие Димитриевич (1879/1880 – 1946), сръбски лекар, депутат, дипломат
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
| |||||||||||
