Врана (дворец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Врана.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Царски дворец „Врана“
Местоположение София, България
Тематика история, ботаника
Основан 1904 /1912 г.

Дворец „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана" се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров - съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I.[1] Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името „Врана".

Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция "Архиви" и могат да бъдат видени от всеки интересуващ се българин. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия"[2]

Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда — новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911-12 г. Документите по отпускането на заема днес се съхраняват в свободния за достъп фонд на Московския държавен архив. По отношение на заема руския пълномощен-министър в София дава подробни сведения за личното финансово състояние на Царя, както и за гарантиранцията — имението Врана.

Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.

Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото ѝ обзавеждане (маса, столове и ламперия) са изработени от карелска бреза от майстори, изпратени специално от Императорските фабрики в Петрозаводск, Русия.

След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) - на Цар Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена. След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът "Врана" се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НРБългария. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков.

След края на комунизма "Врана" е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II на Община София с условието да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата. От 2011 г. по волята на Царското семейство, дворецът "Врана" се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Иоанна", чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909-1912 г. по запазените в ДА "Архиви" планове на архитект Лазаров, създаването на отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. В двореца, в който ще се помещава бъдещия царски музей са изложени предмети, свързани предимно с живота на Цар Фердинанд, Цар Борис, както и целия период на изганието и живота на Царското семейство и на Цар Симеон.

От 8 юни 2013 г. парк-музей Врана е отворен за посетители в дните събота и неделя от 10-16 часа, като на всеки половин час тръгва организирана група със специалист-екскурзовод. Това че дворец Врана ще бъде отворен като музей, го прави вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители, първият е двореца Царска Бистрица.

В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата.

Виж още[редактиране | edit source]

Книгата на Лидия Фомина. Паркът Врана. издание София, 1965 /2001

  • Google Maps
  • Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. “България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918”, АИ “Арх и Арт”, С. 2002, обем 266 страници.
  • Ганчев Хр. “Реставрация на дворцовия комплекс “Врана”, Сб. “Архитектурата на Арт Ново/Югендстил”, НК за ЮНЕСКО в ъв Финландия, Хелзинки 1991.

Gantchev Ch. “Restoration of the Vrannia Palace complex”, Art Nouveau/Jugendstil Architecture, p. 124-131,Finnish National Commission for UNESCO, Helsinki 1991..

  • Ганчев Хр. “Дворцовата архитектура в контекста на архитектурното развитие в началото на ХХ век в България”, Научна конференция “Епохата на Цар Фердинанд І” – І част, сборник доклади, Евксиноград, 14 юни 2008 г., с.84-101, изд. “ЖЛМ” – 2008.
  • Ганчев Хр. “Дворцовата архитектура на Третото българско царство”, Научна конференция “Епохата на Цар Фердинанд І” - ІІ част, сборник доклади, София, 20 ноември 2008 г., с. 17-25, изд.”ЖЛМ”–2009.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. София, Фондация „Българска наука и култура“, 1996. ISBN 954-90134-1-3. с. 238.
  2. Имението „Врана”, БНТ, 22 ноември 2009