Вранчанско земетресение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крецулескувата църква в Букурещ след земетресението

Вранчанското земетресение (наричано също в България и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март 1977 г.

Общи данни[редактиране | edit source]

Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.

В България[редактиране | edit source]

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.

Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна! — студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

Вижте също[редактиране | edit source]