Враня стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Враня стена
Сградата на кметското наместничество
Сградата на кметското наместничество
Общи данни
Население52 души[1] (15 март 2024 г.)
3,67 души/km²
Землище14,217 km²
Надм. височина727 m
Пощ. код2445
Тел. код07741
МПС кодРК
ЕКАТТЕ12228
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Земен
Михаил Златанов
(ГЕРБ, СДС; 2023)
Враня стена в Общомедия

Враня стена е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в с. Враня стена, по южния склон на Рудина планина

Село Враня стена се намира в планински район. Неговите 22 махали са пръснати по северния склон на Земенска планина и по южния склон на Рудина планина, които от своя страна са част от среднопланинската област Краище в югозападната част на страната. По-голямата част от селото е съсредоточена в плодородната долина на Треклянска река, известна още като Коритото.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В източната страна над центъра на селото се намира „Големио Камик“, който от подножието до върха е над 100 метра. Орлите пролетно време си вият в него гнездата, а под него се носят легенди, че имало дълбоки като кладенци дупки, пълни с вода. Това природно формирование е дало името на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на мястото на родния дом на възрожденския архимандрит Зиновий Поппетров

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Враня стена
  • Евтим Арсов (1914 – 1959) – виден деец на Земеделското движение в България
  • Зиновий Поппетров (1838 – 1911) – духовник и възрожденски деец
  • Устабаши Марко (края на ХVІІІ век – след 1866 г.) – Известен строител изградил няколко сгради на Рилския манастир – воденица (1833), жилищни и стопански корпуси на метоха Пчелино (ок. 1850), жилищни и стопански корпуси на метоха „Орлица“ (1862) и сградата с хлебопекарната до Самоковската порта на манастира (1866). Вероятно е работил заедно с устабаши Миленко Велев по строежа на източното крило на Рилския манастир.
  • Устабаши Велчо (неизв. – неизв.) – Известен църковен строител, изградил заедно с майстор Нико от село Дивля, църквите „Св. Илия“ (1865) в село Дивля, Пернишко, „Св. Никола“ (1875) в село Стайчевци, Пернишко, както и „Св. Илия“ в село Горочевци, Трънско.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2 и том 3, Късно средновековие и Възраждане, С., 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]