Враня (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Враня Врање/Vranje
Бели мост във Враня
Местоположение
Враня Враня на картата на Сърбия
Данни
Окръг:	Пчински
Община:	Враня
Население:	55 052 (2002)
Надм. височина:	428 м
Геогр. положение:	42° 33' 5" сев. ш. 21° 54' 1" изт. д.
Пощ. код:	17500
Тел. код:	017

Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Сърбия, разположен в южната част на страната. Градът е един от големите центрове на Поморавието. През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които са се самоопределили за сърби.

Градът е административен център на община Враня и на Пчински окръг, включващ и размирната Прешевска долина и град Буяновац, район, населен предимно от етнически албанци. Враня се намира само на няколко километра от границата с Република Македония.

[редактиране] История

Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.

Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на на византийския император Алексий I Комнин. В книгата "Алексиада", Ана Комнина разказва за превземането на града от рашкия войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня. ^[1]

След въстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, бългащината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите 1688-1692 Враня управлява немско семейство Фон Лам.

Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския диктат, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността ѝ.

След Първата световна война с въстановяване на статуквото, и по силата на Ньойския договор, към Вранско е придадено и Босилеградско.

Градът и околността са част от царство България по време на Първата (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944). ^[2]

[редактиране] Личности

Родени във Враня

Бакия Бакич (1923-1989), сръбски музикант
Борислав Станкович (1876 - 1927), сръбски писател
Вера Ценич (1930-), сръбска писателка
Джордже Тасич (1892-1943), юрист, декан на Правния факултет в Белград
Живан Кнежевич (1906 - 1987), югославски и американски военен
Иван Попов (1840 - 1915), български просветен деец
Йован Хадживсилевич (1866-1946), сръбски историк и етнограф
Милан Влаинац (1877-1964), сръбски учен агроном, член на сръбската делегация на Мирната конференция в Париж 1919
Юстин Попович (1894-1979), архимандрит, философ, православен богослов