Враня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Враня (град))
Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Враня
Врање/Vranje
Знаме
      
Герб
Сградата на общината
Сградата на общината
42.5542° с. ш. 21.8972° и. д.
Враня
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаВраня
Площ860 km²
Надм. височина428 m
Население55 052 души (2002)
Пощенски код17500
Телефонен код017
МПС кодVR
Официален сайтwww.vranje.org.rs
Враня в Общомедия

Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.

През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които се самоопределят за сърби. Намира се само на няколко километра от границата със Северна Македония. Той е сред големите центрове на Поморавието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Марково кале край града
Сградата на музея (бившия конак)
Белият мост

Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.

Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на византийския император Алексий I Комнин. В книгата „Алексиада“, Ана Комнина разказва за превземането на града от сръбския войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня.[1]

След възстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява от немското семейство Фон Лам.

Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Враня по това време са българи екзархисти.[2]

Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността.

По време на Първата световна война от 4 октомври 1915 до 1918 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.[3] Край града са погребани 273 български войници и офицери от Първата световна война.[4] След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор към Вранско е придадено Босилеградско.

Градът и околността са част от Царство България по време на Втората световна война (1941 – 1944).[5] По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Любен Ив. Пейчев от Брезник е български кмет на Враня от 8 август 1941 година до 2 април 1943 година. След това кмет е Петър Св. Миленков от Пловдив (15 май 1943 - 31 август 1944).[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Враня
Починали във Враня

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Враня е наречена улица в София (Карта).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.fordham.edu // Архивиран от оригинала на 2020-04-13. Посетен на 2006-07-17.
  2. commons.wikimedia.org
  3. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 29
  4. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  5. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 162.