Вратник
Вратник е проход в Стара планина с дължина около 10 км. Проходът е известен и с името Железни врата, поради наличието на крепост там за охрана през Средновековието. До 1942 г. проходът носи името Демир капия. Като проход между Северна и Южна България, Вратник е ползван още през време на Първата българска държава. [1] Условно се явява граница между Средна Стара планина и Източна Стара планина. Разположен е на височина 1097 m надморска височина.
За построяването му е използвана седловината между дяловете на Стара планина наричани Елено-Твърдишка планина и Котленската планина, която позволява да се пресече Балкана от север на юг. За подход и достигане до планинското било с път, са използвани поречията на Стара река от север и приток на р. Тунджа от южната страна на планината. Съчетанието на тези природни дадености позволяват да се осъществи шосейна връзка от градовете Велико Търново и Елена в Еленската котловина до град Сливен.
До прохода Вратник се намира Агликина поляна - прочутото хайдушко сборище. Тази местност спада към защитените местности в България и се ползва със статута на защитена територия. На Агликина поляна се провежда народен събор с надпявания известен като "Прослава на хайдутството".
Източници [редактиране]
- ↑ Голяма енциклопедия, том 4, Главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия", Книгоиздателска къща Труд, София, 2011, ISBN 978-954-8104-26-5 (т.4)
