Врачанско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Врачанско евангелие
Създаден13 век
Видръкопис

Врачанското евангелие е старобългарски паметник от 13 век.

Съдържа 201 пергаментови листа малък формат, а текстът е писан с черно мастило. Няма украса освен заглавни букви под формата на плетеници и човешки фигури. Евангелието е изборно (евангелистар) и включва евангелски четения по седмици, месецослов с празнични евангелия, няколко евангелия за особени случаи и недовършен показалец. Ръкописът е подарен на Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий от Тодораки Хаджидимитров от Враца.

Ръкописът е особено интересен с това, че е преписан от руски извод някъде в Северозападна България[1] и по език се доближава до руски евангелия като Остромирово и Архангелско евангелие. Това се познава веднага по замяната на буквата тета /θ/ с ф и липсата на буква дзело /s/ и по употребата на отделни руски думи в текста (семь вместо седмъ, толочи).

Особености на езика на паметника[редактиране | редактиране на кода]

  • Буквите за носови гласни се употребяват смесено. Има замяна на /ѧ/ и /ıa/, /ѣ/ и /ѧ/ (може би под руско влияние?), обаче има и известно влияние от народен говор, в които старите носови звукове вече са загубили носовия си призвук.
  • В говора на преписвача звуковете /ы/ и /и/ са изравнени по гласеж, защото той не ги различава и ги употребява безразборно: /ы/ се пише вместо етимологично /и/ (выни (*viny), осмы (*osmi)); а /и/ се употребява вместо етимологично /ы/: ти (*ty), рïбï (*ryby).
  • Интересна е употребата на глаголически букви тук-там в текста.

Паметникът изобилства от морфологични и синтактични неправилности и по думите на Б. Цонев това е сигурен белег, че „старата стойност на езика вече е рухнала и че езикът е тръгнал по други пътища“.

  • Стари и нови падежни и глаголни форми се употребяват доста смесено. Старото склонение се спазва само по книжовна традиция, но изглежда, че за преписвача много от старите падежни конструкции са били вече чужди, а други той разбира и употребява по свой собствен начин. Склоненията се смесват едно с друго както и в Добрейшово евангелие. Употребата на двойствено число е доста неправилна. При прилагателните имена има безразборна употреба на кратки и дълги форми.
  • Засвидетелствани са някои новобългарски местоименни форми, образувани под влияние на морфологични аналогии: тъи, тои, ты (м.р.), сои (ж.р.), нѣкои (вместо нѣкъто), нѣки, нѣкоѫ. Забелязва се разширение на местоименната основа на – е като в новобългарски при личните местоимения за мн. ч.: не боите сѧ вие, и тие поклонишѫ сѧ емоу.
  • Относителното местоимение иже не се съгласува нито по род, нито по число: глаголы, ıаже азь глаголѧ; слово, ıаже далъ еси мнѣ.
  • Употребата на сегашните деятелни причастия е съвсем безразборна и те като че ли започват да се преосмислят като неизменяеми дееепричастия.

Новите форми в текста на паметника са:

  • При глаголите в 3 л., ед.ч., сег. време се изпуска окончанието – тъ.
  • Забелязват се глаголи с наставка – оува вместо – ова: свѣдѣтелствоува, бесѣдоувати.
  • Преобладава употребата на супин. Има отделни случаи на заместване на супинната форма с формата за 3 л.:
    • задашѫ и понесеть кр[ь]сть (вместо понестъ),
    • ведошѫ сь ис[оу]сомь ина два злодѣѫ оубиѫтъ (вместо оубитъ).
  • Употреба на окончание – тъ при формите за имперфект, 3 л., мн. ч.: хоулѣшетъ, молѣхѫтъ, подобно на сръбското Вуканово евангелие.

Приписки към текста[редактиране | редактиране на кода]

Приписките към текста са интересни с това, че показват мислите и желанията на анонимния преписвач.

На лист 19 преписвачът е преобърнал наведнъж два листа и оставил две страници неписани и е отбелязал:

  • Грѣшникъ, варе какъ се забых та грѣших. прѣвратихъ два листа, грѣшникъ ıa.

На други места (лист 147 и 156) благодари за щедростта на хората, които са му носили храна:

  • Богъ да прости калоугерицѫ от грѣхъ, ωти ми донесѣше хлѣбъ мѧкъ и ıаца да сѧ насытѧ.
  • Богь да прости Славна, ωти ми доносѣше благотинѫ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цонев, Б. Врачанско евангелие, Български старини, бр. 4. София, 1914, с. 6.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цонев, Б. Врачанско евангелие, Български старини, бр. 4. София, 1914
  • Мусакова, Е. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ 19). – Старобългаристика, 20, 1996, № 2, 64 – 82

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]