Време (граматика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Време e морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.

Глаголните времена могат да бъдат разделени на 3 групи — минали, сегашни и бъдещи.

Времена в Българския език[редактиране | edit source]

В традиционното езикознание се приема, че в българския език има 9 глаголни времена, които се изразяват посредством специфични форми на глагола и с помощта на спомагателни думи. Тези девет времена са:

Сегашно време[редактиране | edit source]

Глаголно време изразява действие, което се извършва в момента на говоренето

  • ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят

Минало свършено време[редактиране | edit source]

  • хо̀дих, хо̀ди, хо̀ди, хо̀дихме, хо̀дихте, хо̀диха

Минало несвършено време[редактиране | edit source]

  • хо̀дех, хо̀деше, хо̀деше, хо̀дехме, хо̀дехте, хо̀деха

Минало неопределено време[редактиране | edit source]

  • ходил съм, ходил си, ходил е, ходили сме, ходили сте, ходили са Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото

Минало предварително време[редактиране | edit source]

  • бях хо̀дил, беше хо̀дил, беше хо̀дил, бяхме хо̀дили, бяхте хо̀дили, бяха хо̀дили

Минало предварително време означава минало действие, което е извършено преди друго минало действие (или преди определен минал момент) . В миналия момент, за който се говори, се проявява резултатът от извършеното действие.

Бъдеще време[редактиране | edit source]

действието се извършва в бъдеще

  • ще хо̀дя, ще хо̀диш, ще хо̀ди, ще хо̀дим, ще хо̀дите, ще хо̀дят
  • няма да хо̀дя, няма да хо̀диш, няма да хо̀ди, няма да хо̀дим, няма да хо̀дите, няма да хо̀дят

Бъдеще предварително време[редактиране | edit source]

  • ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили
  • няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили, няма да са хо̀дили

Бъдеще време в миналото[редактиране | edit source]

  • щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят
  • нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят's

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране | edit source]

  • щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили

Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от Юрдан Трифонов, който освен деветте времена, посочва и десети член на системата - т.н бъдеще неопределено време (от типа писа ще), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от Любомир Андрейчин[1].

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. Съвременен български език. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.


Добре де, тогава какво време е изразът " Той бил ходил"?