Вруток
| Вруток | |
|---|---|
 Панорама на Вруток.
|
|
 Вруток
Вруток на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Положки |
| Община: | Гостивар |
| Географска област: | Горни Полог |
| Население: | 1 127 (2002) |
| Надморска височина: | 755 m |
| Геогр. положение: | 41° 46' 6" сев. ш. 20° 50' 20" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | GV |
Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Република Македония в Община Гостивар. Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река - Вардар.
Съдържание |
История [редактиране]
Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Скопския манастир „Свети Георги“.
В началото на 19 век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1967-1968 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и в 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1]
Всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[3].
По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 276 |
| албанци | 846 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
До 2004 година селото е център на самостоятелна община.
В селото има средновековен манастир „Свети Мина“ и църква „Свети Архангел Михаил“.
Личности [редактиране]
- Родени във Вруток
Младен Сърбиновски (р. 1958), българин, писател от Република Македония
Йован Трифуноски (1914 - 1997), сръбски учен- Саве Трайчев Арсенов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Яков Змейкович (1840 - 1913), български учител
Литература [редактиране]
- Младен Сърбиновски. Ламент над Вруток
- Трайко Божков. Спомени за село Вруток
- Видоески, Божидар. Вруток (Общеславянский лингвистический атлас 92). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, сТР. 639-645.
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на Община Гостивар.
- Народна песен от Вруток, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. ІІІ Юнашки песни
Бележки [редактиране]
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53-54.
| Населени места в Община Гостивар | ||
|---|---|---|
| Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови Кърсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
