Вруток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вруток
Панорама на Вруток.
Панорама на Вруток.
Вруток (Република Македония)
Red pog.png
Вруток
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 755 m
Население (2002) 1 127 души
Пощенски код 1231
Телефонен код (+389) 45
МПС код GV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Република Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | edit source]

Изворите на Вардар във Вруток.

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река - Вардар.

История[редактиране | edit source]

Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Скопския манастир „Свети Георги“.

В началото на 19 век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1967-1968 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и в 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1]

Всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[3].

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 276
албанци 846
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Други[редактиране | edit source]

В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Република Македония — ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“

Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековен манастир „Свети Мина“ и църква „Свети Архангел Михаил“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Вруток

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.25.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53-54.
Населени места в Община Гостивар
Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови Кърсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране

Исторически села: Реч | Стрезимир | Щировица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.