Вруток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вруток
Панорама на Вруток.
Панорама на Вруток.
Macedonia relief location map.jpg
41.7665° с. ш. 20.8382° и. д.
Вруток
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 755 m
Население (2002) 1 127 души
Пощенски код 1231
Телефонен код (+389) 45
МПС код GV
Вруток в Общомедия

Вруток (на македонска литературна норма: Вруток) е село в Република Македония в Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изворите на Вардар във Вруток.

Селото е разположено на 5 километра югозападно от град Гостивар в областта Горни Полог в подножието на Ничпурската планина. При Вруток са изворите на най-голямата македонска река - Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник във Вруток. Дело на Глигор Чемерски

Първото споменаване на Вруток е в хрисовула на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 година, даден на Скопския манастир „Свети Георги“.

В началото на 19 век Вруток е чисто българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според данните на поручик Скалон от руското консулство в Битоля в 1967-1968 година във Вруток има 30 чисто български къщи. Постепенно в селото започват да се заселват и албанци и в 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Вруток има 460 жители българи християни, 300 арнаути мохамедани и 24 цигани.[1]

Всички християнски жители на Вруток са привърженици на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 69 християнски къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[3].

По време на Балканската война в 1912 година 14 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. За кратко е освободено от българската войска по време на Първата световна война, за да бъде върнато в Кралството на сърби хървати и словенци по Ньойския договор.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Вруток е център на община с четири села в Горноположкия срез и има 162 къщи с 938 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1127 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 276
албанци 846
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на самостоятелна община.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира най-голямата водноелектическа централа в Република Македония — ВЕЦ „Вруток“, част от хидросистемата „Маврово“

Поклонническите и историческите забелижителности включват средновековен манастир „Свети Мина“ и църква „Свети Архангел Михаил“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вруток

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.213.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 300.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.25.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53-54.
Населени места в Община Гостивар
Гостивар | Балин дол | Беловище | Бродец | Вруток | Горна Баница | Горна Гьоновица | Горно Йеловце | Дебреше | Долна Баница | Долна Гьоновица | Долно Йеловце | Железна река | Здуне | Корито | Куново | Лакавица | Лешница | Мало Турчане | Мердита | Митрови кръсти | Падалище | Печково | Равен | Речане | Симница | Страяне | Сушица | Сърбиново | Тумчевище | Търново | Форино | Чайле | Чегране

Исторически села: Реч | Стрезимир | Щировица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.