Втора юдейско-римска война
Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Йерусалим.
| Втора юдейско-римска война | |||||||||
| Конфликт: Юдейско-римски войни | |||||||||
 Сребърна Тетрадрахма на Бар Кохба от около 133 година. Ези: Изображение на Йерусалимския храм. Тура: Изображение на възстановения жертвеник с текст "Първа година след освобождението на Израел". |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Римска империя Legio X Fretensis Legio VI Ferrata Legio III Gallica Legio III Cyrenaica Legio XXII Deiotariana Legio X Gemina |
революционери Синедрион |
||||||||
| Командири | |||||||||
| Адриан Тиней Руф Юлий Север Публий Марцелий Хетерий Непий Квинтий Урби |
Симон Бар Кохба Раби Акиба |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 60 000 - 120 000 силите на 12 легиона |
300 000 - 400 000 | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| неизвестни | 580 000 | ||||||||
Втората юдейско-римска война избухва в опит прогонените след Първата юдейско-римска война 60 години по-рано юдеи да си възвърнат контрола върху Йерусалим и Храмовия хълм като единствено място позволяващо извършването на ритуалните еврейски жертвоприношения.
Съдържание |
Наименование [редактиране]
В историографията въстанието станало причина за войната, както и самата война се срещат още и като Трето еврейско въстание и Трета юдейско-римска война, т.к. някои историографи приемат за второ въстание и война т.нар. Вавилонски бунт (115 - 117), започнал в Киренайка, обхванал Египет и Кипър, и свършил във Вавилония.
Втората юдейска война [редактиране]
Обявилия се за месия Симон Бар Кохба застава начело на въоръжените действия срещу Рим след като император Адриан през 130 година посещава бившата римска провинция Юдея за да провери на място как върви изграждането на новия римски град на мястото на Йерусалим - Aelia capitolina. Адриан нарежда на мястото на някогашния Йерусалимския храм да бъде издигнат жертвеник на Юпитер, като забранява на евреите да се доближават до храмовите развалини освен на 9 ав по еврейския календар, т.е. на 29 август. Еврейските поклоници пренебрегват тази мярка подкупвайки римските пазачи което дава повод на един автор от 19 век да напише, че
| „ | Само заплащайки пари, евреите са можели да проливат сълзи там, където са купили и пролели кръвта на Исус Христос | “ |
Революцията е подпомогната финансово от раби Акива, който е кабалист и член на Синедриона в Явнех. Раби Акиба събира пари за въстанието от еврейските общности в Близкия Изток.
Възстановяване на храма и жертвеника [редактиране]
След превземането на Йерусалим Симон Бар Кохба поставя еврейския жертвеник на мястото на храма и обявява възстановяването на еврейската държава, като дори поръчва еврейски монети с надпис "първа година от свободата на Йерусалим".
Империята отвръща на удара [редактиране]
Наблюдавайки развоя на събитията в Юдея, римския император Адриан прехвърля от Бретан (където унищожава последните келтски бастиони на съпротива) в Палестина най-опитния си и способен военначалник Юлий Север. След яростни битки еврейската революция срещу римската власт е жестоко потушена, а последната еврейска крепост Бейтар пада в ръцете на римляните на 29 август 135 година, след което в еврейската пустиня остават още няколко несвързани помежду си еврейски гнезда на съпротива.
Края на еврейската революция [редактиране]
Симон Бар Кохба умира според едни сведения ухапан от змия при отбраната на Бейтар, а според други е екзекутиран. Кабалистът раби Акиба е първоначално заточен от римляните в Кесария след което е убит.
Основна заслуга за разгрома на еврейската революция на Симон Бар Кохба има авангардния и легендарен Десети римски железен легион.
Последици [редактиране]
След победата във войната, римляните изграждат върху развалините на Йерусалим Aelia capitolina и храм на Юпитер на Храмовия хълм. Синедрионът е разпилян, като никой евреин под страх от смъртно наказание няма право да се доближава до Йерусалим.[1]
Източници [редактиране]
- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 94-95. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Литература [редактиране]
