Вуково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вуково
България
Red pog.png
Вуково
Област Кюстендил
Red pog.png
Вуково
Общи данни
Население 66 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 18,441 km²
Надм. височина 518 m
Пощ. код 2661
Тел. код 07046
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 12351
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобошево
Крум Маринов
(БСП)

Вуково е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

Село Вуково се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в планински район, в близост до река Струма. Селото се намира на 5.208 км. от общинския център - гр.Бобошево; на 25.311 км. от областния център - гр.Кюстендил, на 61.126 км. от гр.София и на 22.355 км. от гр.Благоевград.

Население[редактиране | edit source]

  • 2007 г. - 82 жители
  • 2008 г. - 73 жители
  • 2009 г. - 53 жители

История[редактиране | edit source]

Старото има на Вуково е било “Вакаво” - църковно място. Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото - антично селище, некропол и късноантична крепост.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата "Света Петка" - с.Вуково
Църквата "Свети Никола" - с.Вуково
  • Късноантична крепост. Намира се на 1,5 км. югозападно от селото, върху възвишение, известно под името Чуката, в местността "Градището". По периферията на височината са запазени основи на крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан, ограждащ площ от около 3 дка.
  • Късносредновековна църква "Света Петка". Намира се в източната махала на село Вуково, община Бобошево. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през XVI в. Стенописите датират от 1598 г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение.
  • Късносредновековна църква "Свети Никола". Намира се на около 2 км. южно от село Вуково, община Бобошево, в дълбок и труднодостъпен дол. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Църквата е паметник на културата.

Литература[редактиране | edit source]

  • Grabar, Andre - La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
  • Протич, А. - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
  • Мавродинов, Никола - Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
  • Божков, А. - За някои забравени паметници на българската монументална живопис от ХVІ век. сп.Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
  • Василиев, Асен - Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. - Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІ, 1964 г., с.151 и сл.;
  • Панайотова, Д. - Църквата "Св.Петка" при с.Вуково. - Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІІ, 1965 г., с.221-257;
  • Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Петка" в с.Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Флорева, Елена - Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд."Български художник", 171 стр.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.586;
  • Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67-80.
  • Минчева, Калина - Църквата "Св.Петка" в с.Вуково, В : Църкви и манастири от Югозападна България през ХV- ХVІІ в., София, ЦСВП "Проф.Иван Дуйчев" към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.35-37;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.106;
  • Калина Минчева. Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през ХV-ХVІІ век. С., Вакон, 2010, 270 с. (Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, X).

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]