Вулфила
|
||||||||
Улфила (vʊlfila[1], в източниците името се среща като Улфила или Урфила, на гр. Ουλφίλας, Ουρφίλας, на лат. Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383 - гот или половин гот) - първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила). Този акт той извършва преди Халкедонския събор от 451 г., формулирал за първи път Християнското верую и низвергнал арианите като еретици. Арианското тълкование на Библията, което Улфила популяризира сред готите се обръща срещу пропагандните цели на универсалното (католическо) християнство. В резултат от това готите вместо да бъдат приобщени към църковното лоно и в резултат от това и към гръкоримската държавност продължават да бъдат изолирани от ортодоксалните църковни ценности.
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от Кападокия са отвлечени от готите през 3. век, той е син на готски баща и майка - кападокийска християнка (Жак льо Гоф, История на християнския запад).
Епископът на Константинопол, Евсевий Никомидийски, провъзглася Улфила най-късно през 341 г. в Антиохия ( Антакия) за „Епископ на християните в готската земя“. До 348 г. Улфила мисионизира в тогавашната територия на вестготите на долен Дунав. Започналото от Атанарих гонение на християните изгонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.
След окончателното узаконяване на християнството през 313 г. от император Константин Велики с Миланския едикт за толерантност, се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, епископ на готите, заселили се в околностите на Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ Мизия, както е наречен в "Църковната история" на Филосторгий и от Патриарх Фотий. Както те, така и Йорданес, Сократ Схоластик и Созомен оставят за него един образ на високообразован апостол и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ (Кирил) и Методий половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил и Доростолският (Силистренският) епископ Авксентий, негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ Максимин (* ок. 360 - † сл. 427). Негов учител е Херсонският епископ Теофил, участвал в Първия вселенски събор в гр. Никея (Никейски събор), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през 340/341 г. за готски епископ в Гетия [39] и приемник на починалия първи техен архиерей Теофил от Цариградския патриарх св. Евсевий Никомидийски (покръстителят на Константин Велики), виден представител на арианството и съученик на александрийския свещеник Арий (* ок. 250 - † 336),презвитер в гр. Александрия, т.е., когато партията на арианите е най-силна в Империята ( 337- 361 г.).
Ледник Вулфила на о. Гринуич в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на епископ Вулфила, “създал готската азбука и положил началото на германската литература.”[2]
[редактиране] Верую на Улфила
Веруюто на Улфила (Урфила), произнесено в предсмъртния му час и запазено в писмо на ученика му Авксентий Доростолски, гласи:
„Аз, Улфила, епископ и изповедник, винаги съм вярвал така и с тази единствена и истинна вяра осъществявам прехода си към своя Господ:
Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко — Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух - просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: "И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лк. 24:49). А също и: "Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети" (Деян. 1:8). Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“
Улфила осиновява Авксентий от Дуросторум.
[редактиране] Бележки
- ↑ Хипотетичният готски вариант на името "Wulfila" не е засвидетелстван в исторически извори и се основава на предполагаемата етимология на името със значение "вълче".
- ↑ Composite Gazetteer of Antarctica: Wulfila Glacier.
[редактиране] Външни препратки
- Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите
- Г. Елдъров, Вулфила — Пограничният просветител, 1-ва част
- Г. Елдъров, Вулфила — Пограничният просветител, 2-ра част
- Б. Парашкевов, Вулфила - вълчето
- Е. Стайчева, Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията
- Bulgarian Antarctic Gazetteer: Wulfila Glacier (на английски)
- Gothic Bible
- Wulfila в Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL).
- Projekt Wulfila
- А. Чилингиров, - Готи и Гети 1ч.