Вулф Кирстен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вулф Кирстен
(Wulf Kirsten)
Роден: 21 юни 1934 г.
(на 79 г.)
Клипхаузен, Германия

Вулф Кирстен (на немски: Wulf Kirsten) е немски поет и белетрист, роден в Клипхаузен край Майсен в семейството на каменоделец.

Църква в Клипхаузен, Наущат

Живот[редактиране | edit source]

В Лайпциг Кирстен получава висше образование като учител по немски и руски език. По време на своето следване се занимава усърдно с литература и проучване на родния си диалект. Оттогава са и първите му публикации в литературни списания и антологии. След като завършва, за кратко работи като учител, а после става редактор във ваймарското издателство "Ауфбау". Преминава деветмесечен курс в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг, където се запознава с идващия също от Саксония поет Хайнц Чеховски и с него за години го свързва продуктивно творческо приятелство. Голяма роля за литературното оформяне на Кирстен изиграва поетът от по-старото поколение Георг Маурер.

Творби[редактиране | edit source]

За едно десетилетие излизат стихосбирките на Вулф Кирстен "Поетичен албум" (1968), "Начало на изречението" (1970), "Езикът на тухларите" (1974), "Бродещият из страната" (1976) и "Оловното дърво" (1977). Стихосбирката "Земята край Майсен" (1986) съдържа подбрани творби, създадени в периода 1961-1982 г. и излиза едновременно в Лайпциг и Франкфурт на Майн. За тази книга Вулф Кирстен е отличен с престижната литературна награда "Петер Хухел" (1987). Така поетът получава известност пред по-широка публика и в двете Германии.

След политическата промяна през 1989 г. книгите на Вулф Кирстен се публикуват главно в Швейцария. Там поетът издава стихосбирките "Време на теменужките" (1989), "Трошляк от гласове" (1993), "Влошаване на времето" (1999), "Между местоположение и зрително поле. Стихове и парафрази" (2001) и "Картини от живота на Земята. Стихове от петдесет години. 1954-2004" (2004).

Поетика[редактиране | edit source]

Още в предговора към първата си по-голяма стихосбирка "Начало на изречението" [1] Вулф Кирстен очертава своята поетическа програма. Стремежът му е да проникне по-дълбоко в природата, да постигне сетивно съвършен предметен език и многопластовост, чрез която в природната картина да навлязат социални и исторически мотиви. Според поета погледът към традицията е също толкова важен, колкото и отношението към съвремието, емоционалната близост е от същото значение като критическата дистанция. Основен мотив у Кирстен е връзката с пейзажа, който поетът възприема като природа, обработена и променена от човека. Така Вулф Кирстен продължава традицията на Петер Хухел и Йоханес Бобровски в "природната лирика". Но особено в по-късните години у Кирстен доминира възгледа за бруталната, несъразмерна и непоправима човешка намеса в природата. Езикът на поета е изпъстрен с грубовати, често необичайни диалектни изрази и думи.

Признание[редактиране | edit source]

Вулф Кирстен все повече е определян като един от най-значимите съвременни немски поети. Това намира израз и в множеството други литературни отличия, между които поощрителната "Награда за литература на Берлинската академия на изкуствата" (1971), наградата "Луис Фюрнберг" (1972), значимата "Литературна и художествена награда на град Ваймар" (1983), наградата "Йоханес Р. Бехер" (1985), наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1989), наградите "Елизабет Ланггесер" (1994), "Ервин Щритматер" (1994), "Хорст Бинек" на Баварската академия за изящни изкуства (1999), "Мари Луизе Кашниц" на Евангелистката академия в Туцинг (2002), наградата "Айхендорф" на град Ванген (2004), литературната награда на фондацията "Конрад Аденауер" (2005) и наградата "Йозеф Брайтбах" (2006). В 2003 г. поетът става почетен доктор на университета "Фридрих Шилер" в Йена. Вулф Кирстен е член на Немската академия за език и литература в Дармщат, Берлинската академия на изкуствата, Академията за наука и литература в Майнц, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и ПЕН-центъра на ФРГ.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Poesiealbum 4. Wulf Kirsten, 1968
  • satzanfang. gedichte, 1970
  • Ziegelbrennersprache, Gedichte, 1974
  • der landgänger. Gedichte, 1976
  • Die Schlacht bei Kesselsdorf – Ein Bericht. Kleewunsch – Ein Kleinstadtbild, 1984
„Graviers“ (2009)
  • der bleibaum, Gedichte, 1977
  • die erde bei Meißen, Gedichte, 1987
  • Winterfreuden, Zwei Prosatexte, 1987
  • Veilchenzeit, Gedichte, 1989
  • Stimmenschotter, Gedichte, 1993
  • Textur, Reden und Aufsätze, 1998
  • Wettersturz, Gedichte, 1999
  • Die Prinzessinnen im Krautgarten. Eine Dorfkindheit, 2000
  • Zwischen Standort und Blickfeld, Gedichte und Paraphrasen, 2001
  • Der Berg über der Stadt. Zwischen Goethe und Buchenwald, 2003
  • Erdlebenbilder. Gedichte aus fünfzig Jahren (1954-2004), 2004
  • Steinmetzgarten. Das Uhrmacherhaus, Zwei Erzählungen, 2004
  • Brückengang. Reden und Essays, 2009
  • Graviers (choix de poèmes), Paris 2009
  • Beständig ist das leicht Verletzliche. Gedichte in deutscher Sprache von Nietzsche bis Celan, (Hrsg.) 2010
  • fliehende ansicht. Gedichte, 2012

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Езерна картина" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]