Вухорина
| Вухорина Βουχωρίνα | |
| — село — | |
 | |
  Вухорина  Вухорина  Вухорина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 781 m |
| Население | 32 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Вухорина или Бухорино (на гръцки: Βουχωρίνα) е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 84 жители (2001 г.).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на около 10 километра югозападно от Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Бухорино е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бухорина (Bouchorina), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[1]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Бухорино живеят 260 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бохорина е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 55 къщи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев цялото население на Бухорино (Bouhorino) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 275 гърци патриаршисти.[4]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Μποχωρίνα живеят 280 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бухорино остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μποχωρίνα са регистрирани 386 жители.[6]
Край селото, на пътя Кожани – Янина, е църквата „Свети Георги“.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караули[8] | Καραούλι | Плати | Πλατή[9] | връх на Ю от Вухорина (855 m)[8] |
| Сьопота[8] | Σιόποτα | Галини | Γαλήνη[9] | река на И от Вухорина, десен приток на Праморица[8] |
- Преброявания
- 1913 – 386 жители
- 1981 – 173 жители
- 1991 – 51 жители
- 2001 – 79 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Други
Андонис Кафедзопулос (р. 1951), гръцки актьор, по произход от Вухорина- Димитрис Зигурас (1914 - 1999), гръцки революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
