Въведение Богородично (Драма, ΧΙΧ век)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.
| „Въведение Богородично“ Εισόδια της Θεοτόκου | |
 Старата катедрала и зад нея новата „Въведение Богородично“ | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Драма |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Драмска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | действащ храм |
„Въведение Богородично“, известна като Старата митрополия (на гръцки: Εισόδια της Θεοτόκου, Παλαιάς Mητροπόλεως), е православна църква в македонския град Драма, Егейска Македония, Гърция. Църквата е бивш катедрален храм на Драмската епархия.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е изградена на мястото на византийска или раннопоствизантийска църква, обновена изцяло в 1721 година от епископ Партений Драмски.[3][2] Това обновяване е известно от мраморна плоча вградена в съседната митрополитска сграда.[2] От ръкописна литургия от 1735 година, пазена в олтара, се разбира, че пръв ктитор на храма е епископ Фотий Филипийски, което означава, че храмът е отпреди 1300 година, когато Драма е отделена от Филипийската митрополия.[2] Храмът е описан в началото на XVIII век от френския пътешественик Пол Люка.[2] След разрушително земетресение от 1829 година, храмът е изцяло обновен в 1834 година[3] – до 1975 година на западната фасада на храма има надпис:
| „ | 1834 ΦΙΛΙΠΠΩΝ ΔΡΑΜΑΣ ΓΕΡΜΑΝΟΣ ΚΤΗΤΟΡ[4][5] | “ |
Според Асен Василиев строител на църквата е Янкул Силянов.[6]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение храмът представлява типичната за епохата трикорабна базилика с двускатен покрив,[3][1] външно скромен.[5] В двора има чешма и мраморно корито. Входовете на храма са два – един от запад и един от север. Трета врата води до женската църква и камбанарията, построена през 1893 година. Малка врата води от светилището на изток към двора.[5]
Вътрешността е разделена на три кораба от два реда по седем колони.[5] Запазени са ценен резбован иконостас от началото на XIX век, владишки трон, амвон и проскинитарии.[1][5] Има забележителни икони от 1850, 1864, 1865 и 1871 година. Автори са Серги Георгиев от Неврокоп, Антим от Неврокоп и Димитър Неделчев от Каракьой. Една икона на Свети Спиридон на владишкия трон е на Яков Николай: χειρ Ιακώβου Ν. Μελενικίω ετος αων' (= 1850).[4][7][3] В апсидата е запазен стенопис, изобразяващ свалянето от кръста, дело на Димитър Неделчев, подписал се в долната част на стенописа.[5] Ценно ръкописно евангелие е отнесено от българските войски в 1917 година и днес се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]
В 1971 година е разрушена предната част на църквата, за да се вижда новата катедрала.[5] В 1975 година църквата е обявена за защитен паметник на културата.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г ΥΑ Α/Φ27/40030/2-9-1975 - ΦΕΚ 934/Β/6-9-1975 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 36. Посетен на 26 ноември 2016.
- ↑ а б в г д 2500 χρόνια ιστορίας σε 60'. Πολιτιστική Διαδρομή στην πόλη της Δράμας // Δήμος Δράμας. Архивиран от оригинала на 2016-11-26. Посетен на 25 ноември 2016.
- ↑ а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е ж Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 37. Посетен на 26 ноември 2016.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 152.
- ↑ Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
