Въздушна пушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Въздушната пушка е неогнестрелно пневматично цевно оръжие. Боеприпасите за пневматичното оръжие са „твърди метални предмети (сачми) с различна конфигурация и калибър“ [1]. Изстрелването на боеприпаса се осъществява под действието на сгъстен газ.

Състои се от:

  • приклад,
  • изстрелващ и спусков механизъм,
  • ложа,
  • цев,
  • мерник,
  • приспособления.

Бива спортна и ловна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пневматичното оръжие, като вид стрелково оръжие, използва налягането на сгъстен газ за изхвърлянето на куршума от цевта на оръжието. В Европа пневматичното оръжие от този вид се е появило през 1430 година и е използвано за лов. По-късно се въвежда в някои армии (на Австрия, Франция и др.), но поради малката далечина на стрелба (до 100 метра) и ниската поразяваща способност и ефективност в боя, не намира широко разпространение. Понастоящем пневматичните оръжия – т. нар. въздушни пушки и пистолети с калибър от 3 до 5,6 mm, се използват за спортни цели и за тренировки във войсковите поделения.[2]

Калибри и видове[редактиране | редактиране на кода]

Диаболо[редактиране | редактиране на кода]

Оловни „пелети“. На горния ред – 5,5 mm (.22), на долния – 4,5 mm (.177)

Въздушните пушки се изработват в различни калибри и стрелят основно с диаболо боеприпаси. Проектилът „диаболо“ (прищипнато в средната част цилиндърче, пелета) се нарича и „чашка“ за въздушна пушка. В полет се стабилизира на стреловиден принцип, като плоското чело компресира въздуха, който после, обтичайки кухата конична „поличка“, я държи обърната назад, т.е. пречи ѝ да се превърта. Най-разпространеният калибър е 4,5 mm, други калибри на диаболо са 5,5 mm (.22), 6,35 mm (.25) und 5 mm (.20). При тези пушки цевта е нарезна и осигурява голяма стабилност на полета на изстрела.

Сачми[редактиране | редактиране на кода]

Най-често сачми, които се изработват от олово, се използват от магазинни пушки с калибър 4,4 mm. Някои модели стрелят с медни или покрити с алуминий стоманени сфери. Подобни оръжия са известни в англоговорещите страни като ВВ-оръжия. Често погрешно се предполага, че това название е произлязло от думите „ball bearing“ („сачмен лагер“) или „bullet ball“ („куршумено топче“, ако е направена от пластмаса), в действителност обаче това означение е за сачми със среден размер, намиращ се между размерите „B“ и „BBB“[3].

Цевите на тези пушки в общия случай не са нарезни, което намалява точността им. Това са пушки, които често се използват на панаирджийските бараки.

Началната скорост на изстрела варира между 120 до 380 m/s според модела и калибъра на оръжието.

Според изстрелващия механизъм пушката може да е автоматична или полуавтоматична, ако е с бутилка пълна с газ под налягане и пълнител. Бутилките с газ за въздушните пушки са PCP (от англ. Pre-charged pneumatic) и CO2.

Обикновената пушка има изстрелващ механизъм, съставен от: пружина, помпа, корпус и спускова част. При този тип оръжия след всеки изстрел се презарежда ръчно, като се компресира въздух.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

С пружина[редактиране | редактиране на кода]

При този най-разпространен вид въздушна пушка, една силна пружина се свива предварително и при стрелба се освобождава енергията на пружината върху един пневматичен цилиндър. Цилиндърът сгъстява въздуха и изстрелва сачмата.

С резервоар за сгъстен въздух[редактиране | редактиране на кода]

При тях един резервоар изпълнен или със сгъстен газ, или със сгъстен въздух подава към цевта сгъстен газ или предварително, или при изстрела.

С помпена система за подготовка на сгъстен въздух[редактиране | редактиране на кода]

С една помпа се подготвя резервоар за сгъстен въздух, който после се използва за извършване на повече от един изстрел

Пробивна сила[редактиране | редактиране на кода]

Пробивната сила зависи и от тежестта на сачмите. Проектилите, които са проектирани специално за лов с този вид оръжие, се изработват със стоманена глава и оловно тяло.

Законово положение[редактиране | редактиране на кода]

В България въздушна пушка може да бъде закупена от всеки пълнолетен гражданин без да е нужно специално разрешително. За притежаването на пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 J се прилага т. нар. уведомителен режим. Съгласно чл. 54, ал.1 на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се изисква писмено уведомление до началника на съответното РУ на МВР.

Примерни модели PCP въздушни пушки в голям калибър – „Dragon claw .50“, „Texan® big bore“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (чл. 7, ал. 3) Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  2. Большая советская энциклопедия, гл. редактор А.М. Прохоров, третое издание, т.20, Издательство „Советская энциклопедия“, Москва, 1975, с.62
  3. Tom Gaylord. A short history of the BB // Архивиран от оригинала на 25 август 2011.